Бедни, пък им широко около врата

Хем има публичност на доходите на властимащите, хем никой не проверява имотните им декларации

Веднъж годишно медиите изригваме със списъци с имането на депутати, министри и прочее чиновници, вземащи за кого ниски, за кого високи заплати. Народът чете и цъка с език: “Гледай го тоя министър, има четвърт милион в банката, а аз нямам 5 лв. за цигари и кафе”. Тъй като в бързането да се прочетат стотиците декларации не остава място или време да се разрови биографията на въпросното лице, цъкащият не може да си направи извод дали този министър е откраднал отнякъде парите или за да ги спастри, е работил с години на място с висока заплата. И министърът безвъзвратно влиза в графата “изедник” за стотици хиляди зрители и читатели.

Друг от списъка - депутат, всяка сутрин идва в парламента с шофьора и с кола за над 100 000 лв., но графата за спестявания в декларацията му е празна. Така той няма да влезе в списъка на “изедниците” на цъкащия представител на народа, наричан още обществено мнение. По всяка вероятност въпросната кола е записана като лизинг с равностойност 94 032 лв. в декларацията му. Въпросният модел се дава на изплащане до пет години, което означава, че той ще трябва да плаща над 1500 лв. на месец, а като сложим и заплатата на шофьора му, от депутатската му надница, която без допълнителни благинки е 2886 лв. месечно, не остава много.

Декларациите се подават по действащия от 2000 г. закон с тромавото име “за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности”. Идеята му безспорно е похвална, тъй като обществото трябва да знае къде отиват парите от данъците и дали някой властимащ, раздаващ порции от бюджета, не бърка в кацата с меда. Имаме си и други похвални закони с подобни цели като този за конфликта на интереси, и даже комисия, която да отнема незаконно придобитото имущество. Имаме си и Национална агенция за приходите, която трябва да сравнява дали декларираното отговаря на платените данъци и доходите на властимащите и го прави, поне на хартия.

И какво от това? Нищо не пречи на депутати, министри, заместниците им, шефове на агенции и прочее отговорници за харченето на държавни пари да не декларират реалните си приходи, най-малкото защото са придобити по незаконен начин. Дори и парите им да са законни, много от тях не могат да си позволят да ги разкрият, защото от общественото мнение на цъкащите с език зависи преизбирането или оставането им на поста. Варианти за това има много - фирми в офшорни зони с подставени шефове, акции без име, регистриран бизнес на името на 80-годишната тъща и т.н.

За 15-те години от функционирането на закона за публичност на имуществото не помним случай на хванат в лъжа и наказан държавник. А определено е имало стотици, които са заслужавали. Хубаво е, че имаме закони за публичността на имуществото, но е крайно време да има и някаква полза от това. Все пак тези “слуги народни” забогатяват с нашите данъци.