След близо 10 години протакане на делата в Париж осъдиха Горан Брегович на глоба от 1 млн. евро. Той трябва да изплати такова обезщетение на Гастон Гренасиа, известен повече като Енрико Масиас по обвинение в плагиатство. Брега откраднал малко ноти за саундтрака си към филма „Аризонска мечта“ на Емир Кустурица. Вместо да скърби, Брега пристига у нас на фестивала „Скариада“ край Лясковец.
На Балканите няма нищо предсказуемо. Сърбите не харесват филма „Ъндърграунд“ на Емир Кустурица, нищо че спечели "Златната палма" в Кан. Българите пък са луди по него, но най-вече заради музиката му. Тя е на Горан Брегович, също както и тази в „Аризонска мечта“ и „Кралица Марго“. Българите харесват Брега още от времето на „Бело дугме“ - сараевската рок група, които завладяха Югославия и Балканите светкавично - както руснаци полуостров Крим.
Между другото на Брега вече му е забранено да стъпва в Украйна, точно поради отношението му към руснаците и Крим.
Когато Брегович пристигна за първия си концерт у нас, зала 1 на НДК се изпълни с меломани, които очакваха да слушат песни от сорта на „Била мама Кукунка, био Тата Таранта“, „Ето! Баш хочу“ или поне „В колата на смъртта“ - хитът именно от „Аризонска мечта“, в която Брега си партнира с Иги Поп. Не! Горан Брегович домъкна новия си „Оркестър за сватби и погребения“ и трубачите забиха яко циганска музика и песни, на които човек може единствено да пие и стреля. Имаше двойно разочарование - едните, дето харесват духовата музика, защо не са били вътре, а тези, дето харесват изкуството - защо са били вътре.
След това дойде втори път. Този път се случи обратното. Стадион „Българска армия“, преграден само откъм сектор Г, се изпълни с хора, които чакаха циганите. Не! Горан Брегович се разходи из територията на саундтрака - музика от неговите филми.
Бюджетът на „Аризонска мечта“ е приблизително $19 млн. Е, става дума за пари. Брегович печели от саунтрака, концерти и авторски права милиони долари, докато боксофисът на лентата, макар и с участието на Джони Деп, е едва $106 000.
Следва и началото на края - филмът „Ъндърграунд“. Саундтракът е убийствен, филмът - също. Кустурица печели „Сребърна мечка“ в Берлин, а Брегович още пари. След него двамата приятели и роднини по кумова линия - Емир Кустурица е кум на Горан Брегович, не си продумват повече. Стига се и до епичните възгласи на режисьора, че Брега едва ли не е такъв крадец, че може да ти свие портфейла, да плати вечерята, а ти да се почувстваш почерпен.
Типично по балкански двамата приятели се хващат гуша за гуша и на сцената. Кустурица създава конкурентен на Брегович цигански оркестър - „Ноу смокинг оркестра“, но се проваля. Брега прави мюзикъл и се проваля.
Саундтракът на „Аризонска мечта“ обаче е пълен с мотиви и от други композиции. Македонският китарист Влатко Стефановски - също легенда в югославската рок музика, припознава своя песен (която всъщност е българска народна) и се договарят за правата извън съда.
Всички, които познават Горан Брегович, се кълнат, че той е много щедър човек - харчи и черпи по балкански. Иначе самият той обича да казва: „Разбира се, че крада. Всичко крада от традиционната музика. Но в това се състои традицията. Ако нищо не заимстваш от нея, тя просто умира.“
А и възможно ли е един балканец да напише шлагерите от „Циганско време“, „Черна котка, бял котарак“ и пр. „ромска“ класика, ако поне веднъж не е краднал и не е излъгал?
ОБРЪЩА се към циганската музика, защото, както казва Брегович, „те са твърде горди, за да се прекланят пред бог.“ Той бил озадачен, че при тях няма дисциплина в чисто музикално отношение. „Ти им предлагаш мелодия, даваш им някакви указания, а по-нататък те всичко правят посвоему. Те просто не са способни да мислят за нещата като за заслужаващи уважение. Това е свързано с тяхното отношение към Бога. Те нямат религия в християнския или мюсюлманския смисъл на думата. Имат с Бог преки отношения. Така че даже военните маршове, изсвирени от цигани, се превръщат в нещо весело и танцувално.“
ЗА НЕГО
А когато заимства, прави музиката още по-добра
Освен конкуренти с Брега бяхме и добри приятели. Нашата група „Ватрени полюбац“ и „Бело дугме“ бяха основните конкуренти през 70-те и 80-те в Югославия. По онова време в Сараево всички бяхме като едно семейство. На сцената сме конкуренти, а извън нея - близки.
Каквото и да говорят за него, аз много го уважавам като музикант. Известно е това, че той обича да заимства музикални теми, но в интерес на истината ги прави и по-добри. Чух, че го осъдили да плати близо 10 млн. И какво от това, след като той е спечелил от тази музика в пъти повече.
Освен това нещата, които не е заимствал, са много хубави - върховни са.
Шеки Ходжа, басист на „Ватрени полюбац“
Той направи много за рок музиката
„Учи ме, майко, карай ме“ е една от емблемите на „Леп и сол“. Наистина звучи много мощно с голяма енергия. Това им е допаднало и на Емир Кустурица, и на Брегович, когато правят „Аризонска мечта“. Брегович е взел мотиви от песента. Когато бях на премиерата в Скопие, силно се възмутих. После се срещнах с него и дълго дискутирахме - не стигнахме до съд. Но след този дълъг разговор той ми каза „Окей, ще делим авторството“. Това си беше морална победа. Ние сме приятели с него и не искам нищо лошо да говоря за него. Това е човек, който направи много за рок музиката и затова много го уважавам.
Влатко Стефановски, китарист, създател на „Леп и сол“
В него няма звездомания,
но обича похвалите
Горан не е труден за работа. В първите години беше по-критичен и малко по-изнервен. Но с годините се поуспокои. Няма звездомания, не се държи гордо, но обича да го хвалят.
Рядко ще каже нещо, по-скоро ще го покаже на сцената, на лицето му е изписано. Виждала съм го, много пъти се е кефил от мое изпълнение. Това ми стига. Това ми показва, че ме уважава.
Емир Кустурица ни запозна, защото навремето той му предлага: “Защо не опиташ с български гласове?” След това двамата така се скараха, че не искаха да чуят един за друг. Някаква надпревара започна между тях, макар че Кустурица е кум на Горан. Всеки от двамата говореше, че ако не е бил той, другият нямало да стане звезда. Полупразната зала е кошмар за Горан и отказва да работи с организатори, които не успяват да продадат всички билети.
Людмила Радкова,
солистка в "Оркестър за сватби и погребения".