Нова сръбско-хърватска война за нищо

И двете страни се чувстват победители, и двете загубиха милиони

Кризата с бежанците показа колко крехък е процесът на нормализиране на отношенията между Белград и Загреб

Знаете ли, че Хърватия би могла да спре Сърбия за членство в Европейския съюз? Това попита хърватският премиер Зоран Милованович от екрана на сръбската държавна телевизия в петък вечер, само часове след като границата на страната му бе отворена за сръбските товарни автомобили, автобуси и леки коли. Милованович гостува в централната информационна емисия на сръбската телевизия, докато неговият сръбски колега Александър Вучич се появи горе-долу по същото време в сходната емисия на хърватската телевизия.

Кой бе подсказал на двамата премиери почти по едно и също време да се обърнат пряко към зрителите на другата съседна държава, не е публично оповестено. Но неофициално публично е известно, че вдигането на блокадата на хърватско-сръбската граница стана часове след като в Белград бе еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан. И въпреки че Хан заяви, че е дошъл само във връзка с бежанската криза и че няма намерение да се занимава с други проблеми, връзката с неговата визита и вдигането на блокадата по границата е пряка. Все пак Хърватия е най-новият член на ЕС, а Сърбия дава мило и драго да започне да отваря и да затваря главите в рамките на преговорния процес за членство. Съобразяват се.
Хан си е Хан, отиде, поговори за бежанците и си замина. Но австриецът очевидно си свърши работата и то тъкмо по проблема, с който уж не искаше да се занимава - да върне политическия диалог между Белград и Загреб в едно по-спокойно русло, така, както подобава на две съседни държави, които толкова добре се познават. Както се казва - до болка!

Защото в Брюксел не можеха да не си дават сметка, че само за някакви си три-четири дни стереотипите на поведение от началото на 90-те години на миналия век, които доведоха до войните от разпада на бивша Югославия, отново се върнаха и демоните от миналото отново изскочиха. И показаха колко неустойчив и чуплив е всъщност процесът на нормализиране на отношенията между Загреб и Белград и колко чувствителни са политическите елити в двете столици, които очевидно, ако искаме да бъдем груби, “нищо старо не са забравили и нищо ново не са научили”.
Уж в двете съседни столици вече управляват нова генерация политици, уж старите югокомунистически номенклатурни кадри си заминаха, някои по чисто биологически причини, уж “ястребите на войните” от 90-те се усмириха или са в Хага, но ето, нужна е само една малка искра, един на пръв поглед несъществен повод, за да се върне старото недоверие и подозрение.

Добре че все пак всичко продължи само няколко дни и остана само в сферата на вербалното, ако не се броят внимателно изчисляваните загуби за икономиките на двете държави от блокадата на граничните пунктове помежду им. Хърватите вече обявиха, че са губили средно по милион евро на ден, като общата сума на загубите от блокираната граница към Сърбия е някъде около 15 милиона. В Белград също извадиха калкулаторите и скоро ще обявят и те тяхната загуба.

Сега, натиснати от “горския” Йоханес Хан, първите хора на двете страни на границата се чудят какво да отговорят, за да минимизират вредата от думите си, казани по един или друг повод, на едно или друго място през тези три-четири дни. Както по отношение на съседа си, така и за хилядите бежанци, които, блокирани на границата между Сърбия и Унгария, потърсиха алтернативен път към Западна Европа. А той - искат ли в Загреб или не, е през Хърватия, оттам евентуално през Словения към Австрия и в сърцето на Европа. И нямаше нужда хърватският премиер Милованович да артикулира подозрения, че насочването на бежанците от Сърбия към Хърватия е плод на тайна негласна договорка между Белград и Будапеща, особено когато се знае и не от днес и вчера позицията на Виктор Орбан по проблема. Ето, външният министър на Хърватия Весна Пусич през последните часове била казала, че от всички над 63 000 бежанци на хърватска територия само един, повтарям - само един, бил/а/ искал/а/ да остане. Значи, Хърватия си е транзитна територия и нищо повече. Е, като страна членка на ЕС тя трябва да изпълни задълженията си по Дъблинските споразумения като първа държава от съюза, в която бежанците влизат. Да ги регистрира, да им даде подслон и храна, абе, каквото там се полага.

Хайде да не се заяждаме, ама хърватите продължават да гледат с подозрение на всичко, което идва от Сърбия. Може би си имат своите основания, а може би им беше по-лесно да скрият нежеланието си да приемат бежанци, фокусирайки се и критикувайки остро поведението на Белград. Което си стереотип, откъдето и да го погледнеш. Щом хилядите бежанци настъпват към границите, идвайки от Сърбия, това не може да бъде в интерес на Хърватия. Стереотип, нали ви казах. И Загреб затвори граничните си пунктове към Сърбия. Първо за товарните сръбски автомобили, на което Белград, спазвайки основния дипломатически принцип на реципрочността, отговори, блокирайки границата за хърватските тирове. И така нататък, историята е известна.

А както е известно, когато има някакво решение, което засяга междудържавни отношения, трябва да се намери политическо и пропагандно оправдание за него. При което мярката и добрият тон се нарушиха. Изказването на Милованович, че на югоизток от Хърватия няма истински държави, а само територии, през които бежанците минават безпрепятствено, разгневи не само Белград, а и Скопие. Но главно Белград, защото сърбите видяха в това подновена проява на традиционното хърватско самочувствие за държава и нация с “нещо повече” над комшиите. Е, да, Хърватия вече е член на ЕС, значи е държава с друго качество, докато Сърбия все още е в чакалнята. Медиите в Белград, които са школувани в това, веднага отговориха с остра кампания против Милованович, обвинявайки го, че нарекъл сърбите “варвари”, а вдигането на блокадата в петък в 17 ч бе провъзгласено като военна победа над Хърватия.

Сега в Загреб се опитват да оправдаят Милованович и неговата остра реторика против бежанците и поведението на Белград с предстоящите извънредни парламентарни избори. Хърватският парламент вече се саморазпусна и предизборната кампания всъщност започна. В крайна сметка новата фаза на сръбско-хърватската “война” завърши, поне засега, напълно традиционно и по съседски - сърбите провъзгласиха победата за своя, хърватите останаха с усещането, че са натрили носа на комшиите. Сега дано имат време и сили да помогнат на онези нещастници от Близкия изток, които се люшкат от граница към граница в търсене на своята обетована европейска земя.