Валят оставки, падат маски - дежавю

Реформаторският блок загуби всичко освен няколко лични позиции

Възможно е Петър Москов да остане във властта и по този начин да бъде разцепена и ДСБ

Нормално е, ако един министър подаде оставка, след като важен за него проект, определян като съдбоносен за развитието на демокрацията у нас, не е бил одобрен от самите управляващи. Ненормално е, когато самите управляващи го изоставят в неговите стремежи.

Нормално е, ако един партиен лидер се оттегли от коалицията на власт по същите причини. Освен ако не го прави по своя воля, а е бил принуден.
Нормално е да има и други недоволни, които да подадат оставки. Случвало се е неведнъж в младата ни демокрация. Освен ако зад политическата криза не стои винаги една и съща политическа сила.

Всичко това, което се случва сега, е замислено отдавна и планирано как да се случи. За да докажа това, ще цитирам две свои прогнози, едната от началото на юни, а другата - от сутринта след втория тур на местните избори. Правя го не за да показвам колко съм прозорлив, а да стане ясно, че сценарият е написан отдавна.

4 юни 2015 г. - “Наесен - нов кабинет без част от реформаторите“
„Късна есен… Сменя се част от състава на управлението, но не и водещата роля на ГЕРБ. Реформаторският блок се разцепва на две - партиите на Кунева и Лукарски остават в коалицията. Радан Кънев и Корман Исмаилов напускат. Кунева, която се е показала като най-лоялна към Борисов, запазва и постовете в изпълнителната власт. Лукарски, който е носител на историческата абревиатура СДС, вероятно ще смени ресора. Радан Кънев, който се надяваше да надхитри Борисов и да го измести като лидер на опозицията, е маргинализиран като своя патрон Иван Костов. Корман няма начин да остане във властта, защото там се намества партията, която той е напуснал - ДПС. Да, новият фактор в управляващата коалиция става вече официално ДПС. Договорките с ГЕРБ, за които се говори отдавна, още след падането на правителството на Орешарски и бяха наричани „задкулисие“, вече са явни. ДПС запълва убедително „вакуума“, оставен от липсата на част от реформаторите, и не променя идеологическия характер на кабинета, поне в очите на европейските партньори и американските приятели на ГЕРБ. ДПС се ползва с името на либерална партия с последователна евроатлантическа ориентация. Идват президентските избори и гласовете на ДПС са изключително важни за спечелването им.

Може някой да запита защо ГЕРБ и РБ трябваше да бъдат заедно досега?.. Реформаторите приеха, че Борисов е силният човек в десницата и искаха да го използват, за да овладеят цялата десница. На ГЕРБ реформаторите бяха необходими за повече легитимация пред Европа и за повече експертни знания. И двете страни знаеха, че този съюз е временен и накрая единият ще спечели, а другият ще загуби. Това време дойде. Кой печели и кой губи от това престрояване на редиците на управляващите?
ГЕРБ спечели. Както и по време на първия си мандат, ГЕРБ използва личности от старите десни партии и след като й свършиха работа, се отърва от тях. Наивен е този, който си въобразява, че може да надлъже свръхинтуитивния Борисов.

Реформаторският блок загуби всичко, освен няколко лични позиции. Загуби цялата „стара десница“. Може би завинаги.

ДПС спечели един труден рунд. След като стигна дъното на обществените симпатии, отново е в играта благодарение на изпитаните си задкулисни ходове.“
В. “Труд“, 2 ноември 2015 г. : „А сега накъде?”

„Въпросът е дали изборните резултати отлагат развръзката за по-късно, или обратно - дават самочувствие на всяка от двете страни да тръгне по своя път. Моето мнение е, че разпад в РБ ще има независимо от изборните резултати. Видно е, че Радан Кънев и ДСБ следват последователно своя път. Техните ценности са различни от тези на Борисов. Също така е очевидно, че Кунева и Лукарски са доволни да бъдат под крилото на Борисов и нямат други мечти.

Като цяло управлението на Борисов води до постепенното обезличаване на партиите и превръщането им във формален придатък на едноличната му власт.

Пред Борисов сега се открива новият въпрос - дали не е идеалният момент да направи извънредни избори и да си гарантира четири години безметежно управление на ГЕРБ. Най-подходящо би било да се слеят президентските с извънредните парламентарни избори. Ще видим какво ще му подскаже неговият прочут инстинкт.
На този етап ДПС вижда участието му във властта да става неформално и да се официализира след едни нови парламентарни избори. Въобще ДПС остава вярно на своя основен принцип - когато е в опозиция, да е неофициално във властта, и когато е в управлението, да е неофициално с опозицията.“

Не бих искал да коментирам защо толкова много коментатори буквално до вчера твърдяха, че никой от РБ няма да напусне властта, защо изграждаха на реформаторите образа на свадливи и алчни за власт егоисти от жълтите павета. Някои от тези пропагандисти страдаха от наивност, други имаха задачата буквално да обосновават съюза на РБ и ГЕРБ. Дори сериозни анализатори смятаха, че резултатите от изборите гарантират стабилност на управляващата коалиция и няма причина за разнобой.
Сегашната криза също се представя изопачено. Цитират се неизвестни източници от РБ, че никой няма да последва напусналите. Кой го казва, кого представлява - не се съобщава.

Възможно е наистина Петър Москов да остане във властта и по този начин да бъде разцепена и ДСБ. В тази посока се работи отдавна. То не бяха размени на басове, уиски и пури между Борисов и Москов, здравният министър пътуваше с премиера навсякъде, все едно е негов заместник. В последния момент преди да избухне тази криза, Москов ни уверяваше, че няма да има смяна на министри. От чие име говореше?
И това ни е познато. Дали новата група ще е от десет или от петнадесет души? Дали ще ги наричат „мравките“ или „люспите“? Няма особено значение. Така се започва, а знаем как завършва.

Какво можем да прибавим към прогнозата от юни за това кой какво губи и какво печели?

Главното е, че маските паднаха и сега е ясно кой управлява България. Към ГЕРБ, ДПС и главния прокурор се прибавя и Георги Първанов. Това ще е скелетът на утрешната тройна коалиция. Някои телевизии се опитват да скрият гражданските протести. Докога ще издържат протестиращите и тези, които ги игнорират? И това ни е познато от 2013 г.
Губещ ли е Радан Кънев? Борисов неведнъж го е подигравал, че зад него не стоят много избиратели. Но Кънев излиза от властта с кауза, което респектира хората. Това го отличава от Иван Костов и затова грешат тези, които смятат, че той отива в политическия ъгъл. Напротив, неговата групичка вероятно ще се превърне в истинската опозиция в парламента.

БСП отново не може да се ориентира. По необясними причини тя се нахвърли върху Христо Иванов и реформаторите, като по този начин зае страната на ГЕРБ и ДПС. Какво става с левите? Изглежда те вече окончателно абдикират от ролята на опозиция.
Патриотите засега остават в сянка, но нека се готвят. Те са следващите. И там ще има разцепление - ВМРО ще остане с властта, а Симеонов става неудобен. Освен ако не направи и той „исторически компромис“ с ДПС.

Есента на българската политика свърши. Идва зимата.