Защо e нужен референдум за еврото

Властимащите ще го манипулират и легитимират

Историята учи, че нашенската пряка демокрация е "мижи да те лажем"

Напразни усилия на любовта към еврото хабят неговите апологети. Като в шекспировска трагедия отстояват чуждата валута. Зрителите, обикновените българи, им гледат сеира. И стискат здраво доброто старо левче.

Всички социологически проучвания сочат, че не искаме да ни сурвакат с еврото на първи януари догодина. Миналата седмица "Труд news" проведе анкета, в която участваха 31 185 читатели. От тях 65,57% гласуваха "против" и 33,40% "за" новите пари. Головата разлика е 2:1 в полза на лева. Затова треперят гащетата на евро отбора!

Има един начин обаче да спечелят мача. С манипулация, както е в реалния футбол. Историята учи, че нашенската пряка демокрация е "мижи да те лажем". Народът рита топката, а властимащите броят резултата.

През 1909 г. парламентът приема "Закон за допитване до народа по общински работи". Ако трябва да се вдигне училище, прокара водопровод или сключи заем, населението може да поиска референдум. Кметът на съответната община е длъжен да разгласи въпроса и осигури условията за гласуване.

По този закон не е построена дори чешмичка. Превратът на 19 май 1934 г. го отменя с друг, който също остава само на книга.

През септември 1922 г. земеделците арестуват почти всички водачи на опозицията. Зрее международен скандал и оранжевите бързат да узаконят репресията. Стъкмен е закон за референдум дали да бъдат съдени като виновници за националните катастрофи.

Графичното решение на бюлетините е огледално. Ще се пускат черни за "невиновни" и бели за "виновни". Върху белите са изредени имената на 22 бивши министри.

На 19 ноември в бяло гласуват БЗНС и БКП. Широките социалисти също са за съд, но настояват Темида да подбере и дружбашите. България не помни по-корумпирани властници, пледират те. Черни бюлетини пускат останалите партии и дейците на ВМРО. От 931 062 гласували 647 313 казват "виновни", 223 584 маркират "невиновни".

Ексминистрите не сядат на подсъдимата скамейка, защото процедурни хватки отлагат процеса. От трибунала ги спасява превратът на 9 юни 1923 г.

През 1946 г. парламентът приема закон, с който българският народ да реши съдбата на монархическия институт. В тази връзка ЦК на БРП (к) провежда пленум, а ОФ разгръща мащабна кампания. Роялистите пък плашат, че страната ще стане съветска република.

"България няма да бъде съветска република – опонира Георги Димитров по радиото, – но тя ще бъде народна република, в която ръководеща роля ще играе огромното мнозинство на народа – работниците, селяните, занаятчиите и народната интелигенция."

"Според последните сведения, в шест селища броят на гласувалите е достигнал 96 процента, от които само 1 процент е бил за монархията и 1 процент – бели бюлетини", съобщава радио "Лондон" на 8 септември вечерта. Официалните данни сочат, че в допитването участват 4 132 921 избиратели. От тях 3 833 183 дават гласа си за република, 175 231 за монархия.

Феноменалният резултат е постигнат, като на ръце носят престарели баби и дядовци до урните. Те са прекарали живота си в монархия, но сега пускат републиканска бюлетина.

Следващата 1947 г. Велико народно събрание гласува "Закон за намаляване броя на кръчмите и ограничаване пиянството". Референдум "Кръчма или сладкарница" ще тества питейната култура на българина. Съответните заведения ще пускат кепенци по волята на консуматорите.

"За затваряне" и "Против затваряне" пише на бюлетините. "Един ден преди и в самия ден на допитването всички кръчми в населеното място трябва да бъдат затворени", постановява законът. Със замах е решен проблемът "избори-чашка", който ни мъчи още от времето на Данко Харсъзина.

При 60 на сто "за" кръчмите хлопват порти. Разрешава се само по една питиепродавница на 800 души. В селищата с над 30 000 жители пък 1000 клиенти ще се блъскат под един покрив. За глътка живителна течност!

В текста обаче е допуснато недоглеждане. "След допитването се затварят ония заведения, в които продажбата на спиртни питиета е основната търговска дейност, а на онези, в които тази продажба е странична и допълнителна дейност, се забранява продажбата на спиртни питиета", гласи алинея 1 на член 20.

Под клетва за трезвеност контрольори установяват, че съдържателите каращисват лимонадата с ракия. Завишен е алкохолният градус и на бозата. През 1952 г. алинеята е поправена с указ и сухият режим е затегнат.

През 1971 г. Народното събрание решава новата конституция на НРБ да бъде приета с референдум. Неин кръстник е самият Тодор Живков. Изготвен е екстраординарен закон за историческото допитване. Нострадамуси се обръщат към звездите с въпрос какъв ще е резултатът. После го съобщават на онези, които тепърва ще ходят до урните:

"Провъзгласяването на приетата от народа нова Конституция на Народна република България ще се извърши от Народното събрание на 18 май 1971 г.", регламентира член 12 на астралния закон.

През 1983 г. беше приет поредният "Закон за допитване до народа", с който се определя редът за провеждане на референдуми. Превратът на 10 ноември 1989 г. го подмете под килима. Наложи се традицията у нас превратите да идват след референдумите.

Сега действа "Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление". От 2009 г. насам многократно е префасониран. За национален референдум се изискват минимум 400 000 подписа. Валиден е, ако гласуват не по-малко от последните парламентарни избори и "да" са пуснали 50 плюс 1 гласоподаватели.

По тази формула бяха проведени три референдума. Съдбата на първите два потъна в тъмните кулоари на парламента и никога няма да излезе на светло. Третият през 2016 г. искаше мажоритарна избирателна система, задължителен вот и субсидия от левче за получен глас. Парламентарното лентяйство, дебелите заплати и сочните кюфтета бяха поставени на кантар.

В сюблимието на критичната ситуация се намесиха фокусниците, които броят бюлетините. С ловкост на ръцете и бързина на ума изкараха референдума невалиден. 12 000 гласа или 0,2 процента не достигали за налагане на промените, обявиха тържествено те. И отидоха да хапнат по едно кюфте.

Референдумът за еврото е безсмислен за народа, но крайно необходим за властимащите. Жонгльорите ще обърнат резултата и ще се легитимират пред Европа.

"Това е положението, Стефче", информира жена си един приятел.