Властите в Нова Зеландия легализират сватбените церемонии на Църквата на Летящото спагетено чудовище, съобщават в австралийската версия на сайта на "ABC".
Църквата, която вярва, че съществуването на бог, направен от спагети и кюфтенца, е еднакво правдоподобно на съществуването на който и да е друг, получи първото си разрешение за издаване на брачни свидетелства.
Богът на тази религия се нарича „Летящото спагетено чудовище“ и е лице на вярване, което промотира лековерен поглед към всички религии и се бори срещу преподаването на интелигентния дизайн и креационизма в държавните училища. Въпреки че вярващите в Спагетенето чудовище твърдят, че тяхната е една истинска религия, повечето хора я намират за пародийна.
Раят в тази църква представлява вулкан, изливащ студена бира, населен със стриптийзьорки. Адът изглежда приблизително по същия начин, но бирата е изветряла, а стриптийзьорките пренасят венерически болести.
За първи път се споменава това божество в отворено протестно писмо на Боби Хендерсън пред 2005 година към Борда по образование в Канзас, което се противопоставя на включването в учебниците на алтернативи на еволюционната теория.
Движението днес има хиляди последователи.
Сега членовете са църквата, които се наричат „пастафарианци“, могат да се оженят по техните обичаи и това ще е напълно законно в Нова Зеландия.
„В церемонията използваме мечове, нудъли и паста“, казва главата на църквата доктор Карън Мартин.
Въпреки че изглежда доста неортодоксално правителството на Нова Зеландия да поощрява църква, която повечето хора намират за пародийна, законът в страната казва, че всяка група, която „поддържа или популяризира религиозни вярвания, философски или хуманитарни убеждения“, може да получи правото да изпълнява сватбени обреди.
Джеф Монгомъри, секретарят, отговарящ за ражданията, смъртта и браковете, твърди, че Църквата на Летящото спагетено чудовище е демонстрила „последователно представяне на своята философия“.
„Ние не сме пародийни“, казва доктор Мартин, „но можеш да се шегуваш с нас, защото всички ние вярваме, че всички религии трябва да бъдат повод за упражнения на чувстовто ни за хумор. Също така, религиите трябва да имат по-висша цел – не да са нещо, което разединява хората и обществата или което настройва хората един срещу друг“.