32 млн. лв. годишно ще са необходими за охрана на селата

32 млн. лв. годишно ще са необходими за охрана на селата

32 млн. лв. на година ще са нужни за охраната на 2000 села в България, където има икономически и социални дейности, прогнозира пред БНТ Борислав Борисов, председател на Асоциацията на българските села. Изчислението му е по повод идеята на главния прокурор Сотир Цацаров в селата да има присъствие на жандармерия. Според Борислав Борисов охрана е нужна, защото не бива да се рискува мотивацията на хората заради лошата среда на сигурност.

За охраната на селата ще трябва да се назначат между 3000 и 4000 нови служители, каза Галентин Грозев от национален синдикат "Сигурност".

Да се вземат мерки отсега, защото след това ще е късно и от бавенето ще има негативни последствия, които ще излязат по-скъпо на държавата от това да плати за охрана сега, заяви Борислав Борисов.

"Общо в България има 5047 села, 700 са наистина обезлюдени и няма нужда от охрана. Но в тези 2000 села не трябва да се рискува мотивацията на хората, които се занимават със селско стопанство, с туризъм и други дейности и заради лошата среда на сигурност има риск да се върнат в градовете. Изчисленията сочат, че трябва да бъдат назначени около 860-900 души. Трябва да бъдат закупени около 400 автомобила, плюс специализирано оборудване за тези автомобили, провеждане на обучение, екипировката, заплати, осигуровки.... което прави около 30 - 32 млн. лв годишно", каза Борислав Борисов.

Галентин Грозев от своя страна подчерта, че проблемът идва защото държавата от години е абдикирала от задължението си да осигурява сигурност в селата.

"Има три възможности като решения - да се продължи настоящата ситуация и хората да се чувстват, че живеят в кърджалийските времена. Държавата да се прави, че прави нещо с кратки акции, които да вдигат главата на хората и после пак да я потапят. Вторият вариант е широко обсъжданата възможност да се даде право за носене на оръжие, което като проследим редките актове за използване на оръжие виждаме, че води до изключителна агресия до всички страни и може да взриви социалния мир и да доведе до гражданска война. На трето място е това, което главният прокурор казва. Но не е достатъчна една мярка, а трябва да се мисли комплексно. Приемаме, че държавата ще извади достатъчно пари и ще намери по-ефективен метод с полиция, камери и въздушно наблюдение", казва Грозев.

Според него, обаче няма такъв модел, при който да се затвори един гладен човек и каквото и наблюдение да му се направите, той да не направи престъпление.

"Това е същинският проблем, не толкова - ние ги хващаме, те ги пускат. Проблемът е, че групите, които излъчват тези престъпници - не е тайна, че това са от малцинствата - тези хора не се интегрират по никакъв начин. Това е по-сериозен проблем и той не се решава от МВР. Какъвто и респект да има, докато тези хора нямат работа и не се чувстват ангажирани в някакъв процес, който да ги прави едно цяло със всички останали, а са дезинтегрирани от обществото, те ще продължават да извършват престъпления", каза Грозев.

Той уточни, че половината села са с проблеми, които изискват присъствието на полиция. Дори и по един жандармерист да се сложи, няма как да се обезпечи цялата дейност. Може би за момента, където е най-тежко, жандармерията може да реши проблема, да го потуши за месец, но когато жандармерията се отдръпне, тези хора ще продължат да извършват престъпните си деяния.

Най-четени