Писмо до редакцията: Повече така няма да правя

Право на отговор до сайта „Капитал“

„Труд“ изпълнява молбата на прокурор Иван Гешев и представя неговия отговор до в. „Капитал“

Здравейте, вестник „Труд”,

На 23.02.16 година изпратих право на отговор до сайта „Капитал“ във връзка със статия, публикувана на 21.02.2016 г., със заглавие „Следователят, който може да разбърка блатото“. Като лаик, незапознат с журналистическите правила, очаквах, че ще бъде публикуван по идентичен начин с коментираната от мен статия.

По тази причина (и моята несъсредоточеност, за която се извинявам) след доста усилия все пак успях да намеря къде е публикуван моят отговор. Във вестника е използван доста интересен шрифт и атрактивно място. Открих го и в сайта (след използване на търсачката) в публикация „Какво се случи през седмицата“ с дата 26.02.2016 година.

Там отговорът ми се намира на края, след множество други новини. Всичко това не е проблем за мен, защото по този начин придобих специални знания и умения за това как да намериш статия, която очакваш и те интересува. Като всеки автор (макар и в началото на творческата си кариера) обаче аз искам да бъда цитиран точно и изцяло. Констатирах, че правото ми на отговор е редактирано , „окастрено“ и в крайна сметка са публикувани избрани пасажи.

Съзнавам, че съм многословен и може би това (заедно с липсата на свободно място и други по важни новини) е причината за този подход. За което още веднъж се извинявам на сайта „Капитал“. Поемам изцяло вината за така възникналото недоразумение. Повече така няма да правя.

Моля ви обаче като ежедневник, разполагащ вероятно с повече свободно място, да публикувате изцяло правото ми на отговор, като нямам претенции за мястото.

Скоро колега ми преразказа една притча на учителя Дънов - Лошите и злобни хора ти правят подарък с това, което говорят и правят. Когато откажеш да го вземеш, той остава при тях. Е, аз отказвам да взема този подарък и не ме интересува дали е от вас, от лицето Бойко Атанасов или от някой друг. Отказвам и да вляза в сериозна дискусия, провокирана от такъв източник, за проблемите в прокуратурата и изобщо в съдебната власт.

За да онагледя това становище, ще използвам тази част от статията ви „Следователят, който може да разбърка блатото“ с автор г-н Росен Босев, която визира моята скромна личност. Единственото частично вярно нещо в този пасаж е, че прокурор Иван Гешев „води делото за източването на КТБ“. Като изключим това дали аз „водя“, „тегля“, „издърпвам“ или „хлъзгам“ визираното наказателно производство, факт е, че освен мен това правят още много магистрати от СГП, респ. СО-СГП. На какво се дължи тази фиксация в мен (поредната след статията ви „От недосегаеми по-недосегаеми“) нямам разумно обяснение (освен че явно информаторът ви е един и същ). Във всеки един случай обаче истината се изчерпва с обстоятелството, че съм един от наблюдаващите прокурори по „делото КТБ“. Предполагам, че съм (заедно с цитираното производство) просто някаква „косвена жертва“, но това в крайна сметка е без значение за настоящото ми изложение. Няма как да вляза в „сблъсък“ с този господин следовател - Атанасов, както сочите в статията си. Защото при един сблъсък е необходимо да има две страни. Такъв е налице само в неговото съзнание. Към момента, когато това лице си е направило отвод по соченото от вас дело, аз не съм бил наблюдаващ прокурор по него. И то от почти две години. Това ми прилича на следната хипотеза: г-н Босев отказва да участва в написването на коментираната статия, защото не може да работи в екип съвместно с мен - прокурор Иван Гешев.

И за да съм още по-ясен, ще кажа, че с колегите наблюдаващи прокурори доста се забавлявахме, когато ми разказваха как господин следовател Атанасов си прави отвод по посочените причини. Казаха, че ще му обяснят писмено, че не съм наблюдаващ прокурор по делото и липсват законови основания за искането му. Сигурен съм, че са го направили. Защо той продължава да не осъзнава фактите от обективната действителност, какви са причините за тези проблеми, свързани с когнитивния му процес и за проявеното може би кверулантно поведение, нямам представа.

Аз съм обикновен юрист, който не разполага със специализирани знания в тази насока. Факт е обаче, доколкото ми е известно, че това не е изолиран случай. Затова, ако ми позволите, ще ви препоръчам да проверявате внимателно източниците си. Нямам съмнение в журналистическата ви безпристрастност и коректност и затова се надявам, че това мое право на отговор ще бъде публикувано по идентичен начин с този на посочената от мен ваша статия (включително и да бъде препечатано в сайта „Дневник“).

Иван Гешев,

прокурор при СГП