Никола Стърджън: Изненадващият фактор

Изгряла на международната политическа сцена с референдума за отделяне на Шотландия през 2014 г. и бързо навлязла в топ 10 на най-влиятелните политици във Великобритания, след „Брекзит“ шотландският първи министър Никола Стърджън, е на път да се превърне в заключващия камък, който държи арката, наречена Обединено кралство.

Първата жена, демократичен лидер на Шотландия и Шотландската национална партия (ШНП), Никола Фъргюсън Стърджън е родена на 19 юли 1970 г. в Ървайн, на брега на Северния Атлантик, бивша военната столица на скотите от ХІІ век. С родителите си, електротехник и медицинска сестра, и двете си по-големи сестри Никола се премества в Дрегхорн, градче в Северозападна Шотландия, където през 1988 г. завършва средното си образование. Стърджън записва право в Университета на Глазгоу през 1992 г., защитава адвокатски изпит през 1995 г. и практикува професията си четири години, преди да бъде избрана за член на парламента на Шотландия. А последното е резултат от дълга и продължителна борба.

Никола се записва в ШНП през 1986 г., когато е още в гимназията. Тя е активен член на Кампанията за ядрено разоръжаване – движение, особено популярно в родината й, където е складирана основната част от британския арсенал от ракети „Трайдънт“. Още с влизането си като активист в ШНП Стърджън привлича внимание със страстта, с която организира и участва в различните протестните прояви. В годината, в която влиза в университета, 1992-ра, Никола Стърджън е най-младият кандидат за общински съветник в историята на страната. Опитът е неуспешен. На Стърджън ще й трябват още две кампании - през 1994 и 1995 г. за постове в местната власт, за да се наложи като име и едно от лицата на шотландските националисти. Особено в работническия бастион Шотландия, смятан за изконна територия на лейбъристите, където от векове страстите за независимост са традиционно бързо охлаждани от Лондон - къде с пропаганда, къде с щикове или полицейски палки.

През 1999 г. в родината на Уилям Уолъс се провеждат първите избори за автономен парламент на Шотландия, одобрен с народно допитване две години по-рано. Без много усилия лейбъристите и либералдемократите сформират коалиционно мнозинство, въпреки че националистите са втора по влияние политическа сила. Никола Стърджън влиза в опозиционния кабинет, предвождан от Алекс Салмънд, основен двигател на ШНП, и впоследствие оглавяван от Джон Суини, като последователно заема постовете министър в сянка по въпросите на децата и образованието, здравеопазването и обществените грижи и на правосъдието.

С оттеглянето на Суини като водач на шотландските националисти през 2004 г. заради неуспешно представяне на изборите за Европейски парламент Никола Стърджън се кандидатира за лидерската позиция, но впоследствие се отказва в полза на Алекс Салмънд, който поема поста. Същата година е избрана за заместник-председател на ШНП и става формално водач на фракцията в шотландския парламент - пост, който ще заема до 2007 г., когато Алекс Салмънд напуска мястото си в законодателното събрание на Великобритания и се завръща в Единбург. Годината 2007-а е превратна за шотландските националисти. Благодарение на Никола Стърджън ШНП печели изборите с едно място преднина и сформира правителство на малцинството с Алекс Салмънд за премиер, а неговата съратничка - първи заместник. Четири години по-късно ШНП взема абсолютното мнозинство в парламента на страната и успява най-накрая да се пребори за основната си цел: референдум за излизането на Шотландия от Обединеното кралство. Премиерът Салмънд и Стърджън водят сърцата и отдадена кампания през 2014 г., но в крайна сметка губят вота с десет процента разлика - 45 на 55 за оставане. Шотландският първи министър подава оставка, но основната му задача е изпълнена: скотите надигнаха глави. Мястото му се заема от Стърджън, която продължава върху създадената основа и на парламентарните избори през 2015 г. ШНП за първи път влиза в британския парламент, вземайки всички традиционни места на лейбъристите. Никола Стърджън става първи министър на Шотландия. Година след това от националното движение на Шотландия и неговия премиер отново зависи бъдещето на Обединеното кралство.

Контекстът и обстоятелствата

„Контекстът и обстоятелствата се промениха драматично. Обединеното кралство, в което Шотландия гласува да остане част през 2014 г., вече не съществува.“ Това заяви Никола Стърджън пред Би Би Си в неделя по повод „Брекзит“ и подчерта, че страната й ще се бори за оставане, а не за повторно приемане в Европейския съюз. „Това не е въпрос на решение за отделянето на Шотландия, а за оставането на Шотландия“ в ЕС и следователно моралният аргумент на наша страна (за отделяне от Великобритания) е много по-силен, отколкото през 2014 г., подчерта Стърджън.

ЗА НЕЯ

Силен коректив

Не мога да отрека, че (Никола Стърджън) ми е правила доста остри забележки понякога. Мнозинството от мъжете политици сме склонни да забравяме, че в политиката и в живота има повече от простото наслаждение на сблъсъка в дебата. И Никола понякога е много силен коректив на моята слабост към директни сблъсъци.

Алекс Салмънд, бивш лидер на ШНП и първи министър на Шотландия

Не посещава кухнята

Разговаря с нас в кухнята на дома си, която ни разкри, с обезоръжаваща честност, че много рядко я посещава. Призна пред нас, че докато жените не бъдат убедени да гласуват за независимостта (на Шотландия), то референдумът никога няма да бъде спечелен.

Джаки Бърд, журналист от Би Би Си, преди референдума за шотландското отделяне

Чувствителна и забавна

Винаги е била доста затворена, за да е сигурна, че няма да направи или да каже нещо, което ще й създаде затруднения по-късно. В този контекст винаги е била много чувствителна, но едновременно с това изключително забавна.

Фиона Хислоп, министър на културата на Шотландия, дългогодишен активист на ШНП

Трикът на века

Решението е доста сложно, но, изглежда, Стърджън вече го е взела. Ако успее да изпълни трика на века и да задържи Шотландия в Европа, доверието в нейните възможности и тези на страната да води самостоятелни търговски, икономически и външни политики, ще се покачи неимоверно. Имайки предвид, че тези правомощия са традиционно запазени за Лондон, много бързо ще престане да бъде удобна.

Лесли Ридок, коментатор на британския всекидневник „Гардиън“