Труд
Автор:
Владислав Апостолов
Легендарният комик Джон Клийз реши да отвърне на ударите на “културата на отмяна” и медийните манипулации със собствена офанзива срещу британската журналистическа институция Би Би Си, мутирала в последно време в примитивна платформа за прогресистка пропаганда. Телевизионният дом на класиките с Клийз “Монти Пайтън” и “Фолти Тауърс” вече няма нищо общо със своя облик от 60-те и 70-те години на миналия век и Джон много добре знае това.
Преди дни 82-годишният водещ, сценарист, актьор и продуцент влезе в световните заглавия с намерението си да подаде формално оплакване срещу Би Би Си за “измамното и нечестно” скорошно интервю с него. Той съобщи в профила си в социалната мрежа “Туитър”, че журналистката Каршима Васуани се е опитала да го представи като “ретрограден и направо вреден”. От Би Би Си отговориха, че интервюто е било балансирано и адекватно.
“Това не беше интервюто, за което бях дал своето съгласие. Трябваше да обсъдим моите предстоящи изяви в Сингапур и Банкок, а журналистката реши да ме пита за за “кенсъл културата” и политическата коректност.
Отговорих детайлно и възпитано, че родителите, например, не трябва да предпазват децата си от всяко едно мнение, защото един ден тези млади хора ще влязат в реалния свят, който не е толкова идеализирано дружелюбен и приятен. След това тя ми зададе някакъв напълно неадекватен въпрос с ясната цел да ме представи като някакъв ретрограден и безотговорен човек с опасни виждания. Пълният ми отговор беше тотално игнориран от нея. Вместо това тя продължи с пандемията и Дейв Шапел, който наскоро стана мишена на либерална кампания за премахване на новото му комедийно шоу”, разказва Клийз.
Той добавя, че в един момент му просто е прекратил разговора: “Каришма нямаше никакъв интерес от дискусия с мен. Тя влезе в ролята на прокурор. От Би Би Си следва да я обучат отново.”
Всеки, който е гледал как се държат кадрите на тази телевизия в последно време е наясно, че Клийз е болезнено прав. Журналистите на Би Би Си се държат като радикални активисти и винаги “на нож” с “идеологически врагове”, а в същото време “галят с перце” публични личности с близки до новата партийна линия позиции.
Джон Клийз сигурно е горчиво разочарован от деградацията на институцията, която даде пространство за най-големите му хитове. Първият и най-голям е поредицата “Монти Пайтън”. През 60-те едно от най-великите програмни решения в цялата телевизионна история е именно на копаещата дъното днес Би Би Си. Британският тв мастодонт рискува и пуска дебютния епизод на това странно, сюрреалистично скечово шоу, озаглавено “Летящият цирк на Монти Пайтън”.
Когато 5 години след премиерата от октомври 1969-а се излъчва последния 45-ти епизод на забавната програма, няма човек на Острова, който да не знае кои са “Монти Пайтън”. Но това не е достатъчно за провокативната трупа от петима британци и един американец.
Джон Клийз, Тери Джоунс, Майкъл Пейлин, Греъм Чапман, Ерик Айдъл и Тери Гилиъм имат свят за покоряване. И го правят, разгръщайки запазената си марка нетрадиционен, революционен, огъващ правилата и представите хумор до глобален феномен, пренасян от филми, книги, музикални албуми, мюзикъли и сценични шоута.
Няма съвременни автори на нестандартна комедия, които да не признават огромното влияние на Клийз и “Монти Пайтън”. “Семейство Симпсън”, “Саут Парк”, “Family Guy”, “Събота вечер на живо”, Дейвид Крос и Стивън Фрай - всички дължат много на шестимата титани, променили концепцията за смешно. Тъжното е, че всички гореизброени се подчиниха на новите догми и помогнаха за убийството на качествената комедия. А пък пионерите на провокативните шеги от “Монти Пайтън” са напълно невъзможни днес.
Джон Клийз, който е разсмивал милиони зрители със своя най-легендарен скеч от “Монти Пайтън” - “Министерството на смешните походки”, сам казва, че вече е прекалено възрастен, за да изпълни този номер както подобава.
Наскоро той ядоса либералите и с подкрепата си за “Брекзит”, както и с изречението: “Лондон вече не прилича на английски град”.
Стадото не го обича много
Джон Клийз успява да ядоса най-неприятните хора сред културните ни елити. Те действат като стадо, а това стадо не го обича много. Особено силно ги раздразни с напълно правилното си наблюдение, че Лондон вече не прилича на английски град.
Тази реплика дойде след ужасни бунтове в града, блокирали столицата с хаос и нощи на насилие. Той беше напълно прав и каза това с горчивина и разочарование. Но медиите не му простиха и никога няма да го сторят.
Дъглас Мъри, автор
Вече не е забавен
Не мисля, че ще продължавам да се изявявам до дълбока старост. Няма такова нещо като забавен дъртак. Джон Клийз е класически пример.
Преди време не можеше да се намери по-забавен човек от него. Сега е точно обратното. Днес той е гневен. Преди беше много, много смешен. Човек трябва да има мъдростта да си каже, че в един момент престава да бъде интересен, да си седне на верандата и да си отвори едно уиски.
Джеръми Кларксън, режисьор
Винаги е имал специално чувство за хумор
Джон е невероятен. Толкова се радвам, че работихме по два страхотни филма с него. Никога няма да забравя снимките на “Свирепи създания” и “Риба, наречена Уанда”. Щастлива съм, че и толкова много зрители и фенове винаги ми припомнят фантастичните комични сцени от тези филми. Джон даде толкова много на света на комедията. Винаги е имал специално чувство за хумор
Джейми Лий Къртис, актриса
Цензура за “Фолти Тауърс”
Скечовете на “Монти Пайтън” се пишат и играят от петимата британци завършили Оксфорд (Джоунс и Пейлин) и Кеймбридж (Айдъл, Клийз и Чапман), а анимацията на американеца Тери Гилиъм.
А Джон Клийз остава може би най-разпознаваемото лице на “питоните” и продължава с невероятно успешна самостоятелна кариера. Той удря джакпота с комедията за ужасен управител на хотел “Фолти Тайуърс”, която наскоро беше цензурирана - пак от Би Би Си - заради епизод с “расистки обиди”. Тогава Клийз определи решението им като “страхливо и безгръбначно”.
