Доказано: „Открадната“ храна е по-вкусна

Удоволствието от хапването нараства още повече

Експеримент със 120 възрастни доброволци

Ново изследване предполага, че „забранената“ храна се възприема като значително по-вкусна. Според експеримент, проведен от специалиста по зависимости към Руската медицинска академия Валентин Скрябин, откраднатата храна има по-добър вкус.

Резултатите показват, че между две напълно еднакви пържени картофки единият почти винаги се оценява като по-вкусен, ако е взет без разрешение. Удоволствието от вкуса нараства още повече, когато кражбата е свързана с реален риск.

Изданието „Рефрактор“ съобщава, че в изследването са участвали 120 възрастни доброволци, които оценявали еднакви порции пържени картофи, получени при четири различни ситуации - от собствената им порция, като подарък, взети без разрешение или в сценарии с различна степен на риск.

Резултатите са категорични. „Откраднатите“ картофки последователно били определяни като по-хрупкави, по-солени и просто по-вкусни. Онези, придобити след по-голям риск, били оценени с близо 40% по-високо от останалите, въпреки че били абсолютно идентични.

Според Скрябин върху възприемането на вкуса едновременно действат три механизма.
Първият е психологическата съпротива - склонността забранените неща да стават по-желани именно защото са забранени.

Вторият е физиологичната възбуда. Вземането на нещо, което човек не би трябвало да вземе, ускорява сърдечния ритъм и повишава концентрацията. Това състояние усилва сетивните възприятия – същото количество сол се усеща по-силно, а същата хрупкавост носи по-голямо удовлетворение.

Третият фактор е очакването. „Още от детството сме възприели идеята, че откраднатата храна е по-вкусна, а мозъкът е изключително добър в това да открива онова, което очаква да намери“, обяснява Скрябин. „Тези обяснения не се изключват взаимно. Най-вероятно действат едновременно и се подсилват едно друго.“

Изследването обаче има съществени ограничения. Участниците са получили указания да „откраднат“ картофките, което превръща нарушението по-скоро в символичен акт.

Нито възрастта, нито полът са оказали влияние върху резултатите. Личностните характеристики на участниците също не са били формално измервани, което прави трудно определянето дали качества като склонността към риск играят роля.

Единствено гладът е показал известен ефект. Най-гладните участници демонстрирали по-слабо изразен ефект на „нарушението“, сякаш при силна физиологична потребност контекстът губи част от значението си.