Труд
Автор:
Ирен Делчева
Българинът не е немарлив към здравето си, а просто е беден
Почти всеки човек е преживявал лично или чрез близки хора страха от пълната упойка. Има ли действително рискове, какви са новостите и какво е важно, за да си анестезиолог, питаме д-р Данчо Гурдев.
- Д-р Гурдев, защо пациентите се плашат толкова много от общата упойка?
- Има много митове, свързани с анестезиологията. Хората най-вероятно се плашат от неизвестното. Много се страхуват какво ще им се случи, когато заспят. Много мои пациенти, преди да ги въведа в обща анестезия, казват, че повече ги е страх от упойката, отколкото от самата операция, което е невероятно. Да, може би в миналото са имали основание. Но сега, с тази модерна медицина и апаратура, с които разполага една качествена и съвременна болница, този риск, този уплах от страна на пациентите би трябвало да го няма, но това става с много говорене от страна на анестезиолога. Понякога хората не спят цяла нощ преди операцията или дни наред са в депресия. До голяма степен ние сме и психолози в работата си, защото, когато някой легне на операционната маса разтревожен, нашата роля е да го успокоим, да му кажем какво му предстои, че нищо няма да усети, че ще бъде обезболен и преди и след оперативната намеса. Има един друг мит, който съществува - че след като приспи пациента, анестезиологът си отива. Това не е така, там е през цялото време. Нашата работа прилича на тази на един пилот, който управлява самолета до неговото кацане. Неговата роля е всички на борда да пристигнат живи и здрави, както и самата машина. Ако си представим, че анестезиологът е пилот, той се грижи не само за излитането - за приспиването на пациента, ако мога да използвам тази метафора, но и за целия полет - как ще протече, поддържането на всички жизнени системи - дихателна, сърдечно-съдова, отделителна, чернодробна, следи да бъде стабилно артериалното налягане. Всичко това зависи изцяло от него и ролята му е огромна. Понякога оставаме скрити зад кулисите, тъй като медикаментите, които използваме малко преди започването на анестезията и в края ù, води дотам, че пациентите имат кратка амнезия за случващото се и много пъти дори не си спомнят анестезиолога и негова дейност.
- Няма ли опасност пациентът да не се събуди от упойката?
- Нашите пациенти се будят след операцията. Хората трябва да бъдат спокойни, защото зад анестезиолога стои не само квалифициран медицински екип, но и съвременна апаратура, която следи всички жизнени показатели и подава сигнал в секундата, когато има някаква промяна. Разбира се страхът е основателен в този смисъл, че изведнъж излизаме от нашата зона на комфорт, от средата, в която живеем, влизаме в болница, слагат ни на операционната маса. Аз осъзнавам, че това е голям стрес, бил съм и от другата страна и затова гледам винаги да успокоя моите пациенти, да поговорим, да им разсея вниманието. Аз се радвам, че имам възможността да работя в болница „Света Марина“ в Плевен, която е високо технологична и е лидер в роботизираната хирургия на национално ниво. Тук от много време се използват периферните нервни блокади. Какво означава това? Ако на пациента му предстои операция на ръката, ние можем да изключим само нея - само рамото или от лакътя надолу, или само пръстите. Той може да остане буден по време на цялата операция или пък просто леко седиран и да не стигне изобщо до обща анестезия. Това е огромно предимство, защото често след нея пациентите се оплакват от гадене или промени в кръвното налягане. Докато периферните блокади позволяват нещо уникално - чрез тях намаляваме необходимостта или напълно изключваме използването на опиати. В нашата болница този тип анестезия не се използва само за операции на крайници, а и в коремната хирургия, в гинекологията, в урологията. И няколко часа след извършването на голяма оперативна намеса пациентите ни вече са на крака, разхождат се, излизат извън болницата, това е уникално. Ключовата роля на анестезиолога е да поддържа едно високо съвременно ниво, да използва максимално нови технологии, като ехографи от последно поколение, които позволяват изключителна прецизност.
- И все пак какви са рискове, макар и минимални, които съществуват?
- Винаги има рискове и ние запознаваме с тях нашите пациенти. Те зависят от придружаващите заболявания и колко добре те са регулирани. За съжаление, има много възрастни хора, които се нуждаят от домашна подкрепа и не са приемали с дни медикаментите си или пък много млади хора, които не си обръщат внимание и смятат, че годините им ги пазят от заболявания, а всъщност не е така. Ключова роля за мен като анестезиолог, който повече от 10 години работи в интензивни отделения и операционни зали, играят придружаващите заболявания. Когато са добре контролирани, рискът е минимален.
- А кога свършва работата на анестезиолога - със събуждането на пациента ли?
- Не мога да кажа, че свършва тогава. Повечето от пациентите, които преживяват големи оперативни намеси, са под наблюдение в интензивно отделение. Така, че работата на анестезиолога продължава. Там вече е истинското творчество, защото пациентът често се нуждае от корекция на електролитни показатели или на артериално налягане, или пък има високи кръвни захари. Така че дейността на анестезиолога е много широка, защото той трябва да умее да коригира абсолютно всеки един дисбаланс, който настъпва в организма на пациента. Ролята му е огромна, той трябва да има познания във всяка дисциплина. Да, винаги нашите консултанти са зад нас, когато има строго специфичен проблем, но ако това се случи в късните часове, трябва да можем да се справим сами, преди те да дойдат.
- Важно ли е с какъв хирург работи анестезиологът?
- Разбира се. Аз съм работил в няколко лечебни заведения. В някои от тях мениджмънтът е бил насочен към привличане на по-млад персонал, заради липсата на персонал или заради прекалено застаряващия такъв. Радвам се, че в момента имам възможност да работя с млади хора, защото всеки един от тях се стреми към въвеждане на нови технологии, непрекъснато посещава конгреси и обучения. Имам колеги, които са на възраст на 60 години, но и те продължават всеки ден да четат, непрекъснато се интересуват от поредния конгрес, за да го посетят и това е като двигател.
- Пациентът трябва ли да е подготвен за операцията и съответно за упойката?
- Да. Това е минус в България, защото в Англия, например, срещата с анестезиолога е от 4 до 6 месеца преди операцията. И ако специалистът прецени, че някое хронично заболяване не се лекува добре, той може да насочи предварително пациента и той има достатъчно време да посети съответния консултант и да коригира, каквото е необходима, за да може, когато дойде време за операция, всичко да е наред. Още повече, ако има данни за алергични състояния. В България тук някъде се губи нишката. Дали е заради големия брой лечебни заведения или поради други причини, но го наблюдавам по себе си. По-трудно си запазвам час да отида на фризьор, отколкото на лекар. След като човек е отлагал 1 година, изведнъж решава, че сега ще се оперира и следобед вече е на операционната маса. Това не е добре. Ако нямате придружаващи заболявания, няма проблем. Но, ако имате например ХОББ, която не е коригирана или сте дългогодишен пушач, който не е спрял цигарите 2-3 месеца преди операцията, има риск от негативни последствия.
- КОВИД-ът ли направи вашата специалност популярна?
- Може би по времето на КОВИД имаше голямо внимание към анестезиолозите и по-скоро към интензивните отделения, където дежуряха мултидисциплинарни екипи. Аз също повече от 2 години давах там дежурства. Тогава се обърна фокусът към интензивните отделения и стана ясно, че те трябва да бъдат оборудвани на по-високо ниво. Не трябва да се позволява да се работи със стара апаратура не трябва, даже не трябва да се коментира. Да, медицината е нещо скъпо, но ако искаме резултатът да бъде какъвто пациентът желае, не би трябвало да се правят компромиси. И тогава много отделения бяха оборудвани с последни модели апарати за механична вентилация, монитори. Така че - да, тогава имаше фокус върху интензивните отделения, но дано повече никога да не преминаваме през това, което преживя голям процент от медицинското общество, натиска, на който беше подложено.
- Има ли пациенти, за които изцяло е противопоказана упойката?
- Има пациенти, при които рискът е огромен. Имаме таблици и скали, които използваме преди анестезията, по време на консултацията, когато се запознаваме с пациентите. Има такива болни, при които се предполага, че изходът може да бъде фатален, но аз вярвам в това, че няма български лекар, който да мисли негативно. Животът ме е сблъсквал единствено с колеги, които гледат само да помогнат. Има негативни резултати в края на лечението, просто защото заболяването е такова или е напреднало, но въпросът е, когато пациентът дойде при нас със своето страдание, да можем да му помогнем.
- Вие как се справяте със стреса?
- Удовлетворен съм, когато се прибера вкъщи и знам, че човек, който е дошъл в критично състояние, вече е стабилен и няколко дни, след моята намеса, той вече е на крака. Така че това е огромен заряд. Колеги, с които разговарям всеки ден, имат различно хоби, с което да намаляват стреса. При нас попадат най-тежките случаи и когато знаеш, че си спасил човек, тогава удовлетворението е огромно, просто е неописуемо. Няма друга такава специалност.
- А защо избрахте тази тежка специалност?
- По време на студентските ми години се бях насочил към друга специалност, но най-силно влияние да се обърна към анестезиологията ми оказа проф. Чавдар Стефанов. Той все още е началник на Клиниката по анестезиология и интензивно лечение в УМБАЛ „Свети Георги“-Пловдив. Там започнах за първи път работа и може би огромният професионализъм, който видях там, ми оказа влияние и се влюбих в тази специалност.
- Българинът подготвен ли е да окаже първа помощ, ако се наложи?
- Аз и мои колеги сме водили такива беседи и сме работили с ученици между 10-ти и 12-ти клас. Определено апелирам да има много здравна информация още в ученическите години. Децата, които са в горните класове, са достатъчно големи и зрели и не трябва да се самозаблуждаваме, че не могат да помогнат, когато има пострадал. Не говорим за нещо сложно, но би трябвало да могат да окажат елементарна медицинска помощ. Понякога едно повдигане на долната челюст и осигуряване на дихателна проходимост може да спаси човек. Немислимо е хората да не знаят как да реагират. Всеки трябва да има минимални медицински познания и това трябва да е масово.
- Защо българинът е толкова немарлив към здравето си и предпочита да се лекува по интернет?
- Причините вероятно са много. Българинът е изключително зает човек. Понякога работи на 2-3 места, той е претоварен. Заради незавидното му финансово състояние той мисли само за първичните си нужди и как да оцелява. Понякога, знаейки, че един медицински проблем може да му струва скъпо или се налага оперативна намеса, за която трябва да заплати, той я отлага във времето или смята, че от само себе си ще мине. Това е голяма грешка, защото заболяването най-често прогресира. Така че определено мисля, че това една от съществените причини и хората не обръщат внимание на здравето си не от немарливост, а заради незавидни доходи. Що се отнася до това, че се лекуват по интернет, то правят голяма грешка - най-малкото заради това, че световната мрежа не може да ги прегледа. Аз апелирам за това човек да седне и да прочете за заболяването си. Много пъти хронично болни пациенти, които от 20 г. лекуват едно заболяване, знаят повече от лекари за това, защото се интересуват само от него, търсят последни медицински стандарти, нови лечения, дори експериментални. Но не трябва да се самолекуват, защото една консултация може да им спести много главоболия. Симптомите при един човек не са същите като при друг, организмът е различен и трябва да се вземат под внимание много неща, свързани самостоятелния индивид. Така че, няма как главоболието при един да е същото като при друг болен.
Нашият гост
Д-р Данчо Гурдев е специалист по анестезиология и интензивно лечение с богат професионален опит в областта на спешната медицина, реанимацията и работата с критични пациенти. Завършил е МУ-Пловдив, притежава специалност по анестезиология и интензивно лечение, както и квалификация по здравен мениджмънт. Преминал е редица специализирани обучения в областта на HEMS, Crew Resource Management (CRM), фибробронхоскопската ендотрахеална интубация и белодробната ултразвукова диагностика. Част е от екипа на Клиниката по анестезиология и интензивно лечение към УМБАЛ “Света Марина” - Плевен и HEMS-Bulgaria, а в периода 2022 - 2023 г. е заемал длъжността управител на МБАЛ Велинград.
