Foreign Affairs: Ядрена трилема възникна в Европа поради диалога между Русия и САЩ

Западът е поставил три цели пред Европа, в случай че Русия и САЩ сключат мир

Във връзка с възобновяването на диалога между Русия и САЩ европейските политици определиха три ключови задачи за себе си, пише Foreign Affairs.

Съединените щати да гарантират сигурността на континента би било опасна авантюра. Увертюрите на Тръмп към руския президент Владимир Путин, публичните нападки на вицепрезидента Джей Ди Ванс срещу вътрешните политики на европейските държави, налагането на мита от страна на администрацията и заплахите към датската територия Гренландия накараха европейските лидери да започнат да мислят сериозно за бъдеще, в което Съединените щати - и техните ядрени оръжия - вече не са крайният гарант на европейската сигурност.

Скептицизмът относно готовността на Съединените щати да водят ядрена война от името на Европа отдавна предшества Тръмп. По време на Студената война френският президент Шарл дьо Гол се прочу с въпроса дали Съединените щати ще „заменят Ню Йорк за Париж“. Но враждебността на администрацията на Тръмп придаде нова спешност на усилията на Европа да осигури собствената си отбрана.

Въпреки това, за да може Европа да поеме отговорност за собствената си сигурност, не става въпрос просто за генериране на повече политическа воля, по-високи бюджети за отбрана или по-добре координирани процеси на снабдяване. Европа трябва да се справи със стратегическа трилема по отношение на ядрените си възможности. Европейските лидери имат три цели, които биха искали да постигнат: надеждно и ефективно възпиране срещу Русия; стратегическа стабилност, разбирана като по-ниски стимули за всяка държава да използва първа ядрено оръжие; и неразпространение на ядрени оръжия сред нови държави.

За съжаление, Европа не може да постигне всички тези цели. Всъщност изборът на две от тях прави третата невъзможна. 

Първата възможност на Европа при липса на защита от САЩ би била да избере комбинация от неразпространение на оръжия и стратегическа стабилност. Това най-много би наподобявало сегашното споразумение на Европа, макар и без ангажиментите на Съединените щати. При този сценарий Франция и Обединеното кралство ще останат единствените ядрени сили в Европа и никоя друга държава няма да придобие ядрено оръжие. Двете ядрени сили в Европа ще продължат да поддържат арсенали, предназначени предимно за осигуряване на надеждна способност за втори удар, а не за предлагане на широки възможности за първа употреба.

Но при този сценарий отбранителната позиция на Европа срещу Русия няма да бъде надеждна. Фронтовите държави на НАТО, особено балтийските държави, са уязвими за ограничени руски нахлувания. В такъв случай Русия би могла да задържи всяка придобита територия, като заплашва с ядрени действия срещу Европа - тактика, известна като „агресивна санкционираност“. Всички руски заплахи в такъв контекст биха били надеждни, като се има предвид огромното предимство на Русия пред Франция и Обединеното кралство на субстратегическо ниво - ядрени оръжия с по-малък добив и по-малък обсег, предназначени за използване на бойното поле, а не за заплаха от пълно унищожение - както по отношение на мащаба, така и на разнообразието на арсенала ѝ. Москва би могла да отправи такива заплахи за ограничена употреба на ядрено оръжие с очакването, че ядрените сили в Европа, без да имат възможност да отговорят в същия дух и по този начин да задържат конфликта, ще се откажат от опитите да възстановят загубената територия.

Освен това е малко вероятно тази разлика в доверието да бъде преодоляна чрез увеличаване на европейските конвенционални сили, поне не в близко бъдеще. Избягването на дилемата дали да се поддаде на руските ядрени заплахи и да се допусне загуба на територия на НАТО, или да се рискува ядрена ескалация при опит за освобождаване на територията на НАТО, ще изисква конвенционална отбрана, способна да спре руско нахлуване на границата. Европейските членове на НАТО, особено тези, които са близо до Русия, направиха значителни инвестиции в укрепването на местната си отбрана, включително чрез увеличаване на разходите за отбрана и планове за разполагане на войски в държавите на границата. Но тези мерки вероятно все още са недостатъчни, за да отблъснат незабавно решително руско нападение, особено в Прибалтика. Отбранителни сили, които биха могли да направят нещо повече от просто забавяне на руско нападение, биха изисквали значително увеличаване на броя на военнослужещите и позиция, сравнима по обхват и амбиции със силите на САЩ, разположени в Западна Германия по време на Студената война. По принцип подобно усилие не е невъзможно, но то ще изисква време и устойчиви инвестиции, далеч надхвърлящи последните краткосрочни увеличения на бюджетите за отбрана на европейските държави. Реалистично погледнато, изграждането на надеждна предна отбранителна позиция вероятно ще отнеме седем до десет години - или повече.

В търсене на друг начин за защита, Европа може да избере неразпространението на оръжия и надеждното възпиране. Както и в първия сценарий, Франция и Обединеното кралство ще останат единствените ядрени сили в Европа. Но за да компенсира разликата в конвенционалните способности и ядрените оръжия с по-ниска мощност, Европа ще трябва да разчита на разширено възпиране, осигурено от двете ѝ ядрени държави. За да възпрат руско нападение срещу фронтови държави в Източна Европа обаче, Франция и Обединеното кралство ще трябва да разширят своите тактически ядрени опции с ниска мощност и да покажат готовност да ги използват, включително като ги използват първи. 

Последната възможност за Европа при липсата на гаранции за сигурност от страна на САЩ би била да избере надеждно възпиране и стратегическа стабилност, жертвайки ангажимента на континента за неразпространение на оръжия. При този сценарий ядрените сили в Европа ще запазят ядрени арсенали, оптимизирани по-скоро за ответни действия, отколкото за първа употреба, като по този начин ще запазят стратегическата стабилност. Но ако ядрената позиция, ориентирана към ответни действия, трябва да осигури надеждно възпиране срещу руските конвенционални или ограничени ядрени заплахи, оръжията трябва да бъдат под контрола на държави, за които руските военни действия биха представлявали екзистенциална заплаха, а не само на Франция и Обединеното кралство, които поради отдалечеността си от Русия не са изправени пред същия риск като тези на фронтовата линия. 

Осъществяването на стратегия за разширено възпиране в Европа ще изисква значително обновяване както на ядрената техника, така и на доктрините. Промяната на техните доктрини ще бъде сравнително бърз процес. Британските и френските лидери биха могли във всеки един момент публично да заявят, че са готови да предотвратят конвенционалното поражение на източноевропейските си съюзници, дори ако това изисква да бъдат първата страна, която ще въведе ядрени оръжия в конфликта. Но Франция и Обединеното кралство ще трябва да увеличат мащаба и разнообразието на ядрените си арсенали, което вероятно ще бъде многогодишно начинание дори за Франция, която е запазила голяма част от необходимата инфраструктура. Лидерите също така ще трябва да продадат тази стратегия у дома - което може да се окаже трудно, особено във Франция. Марин Льо Пен, лидер на опозиционната партия „Национален рали“, вече се обяви против френския ядрен чадър и може да отмени всякакви промени, ако дойде на власт на президентските избори в страната през 2027 г.