Труд
Автор:
Стефан Кючуков
Подмяната на дрехи е трудна за мнозина
Всеки втори няма никакъв финансов резерв и дори при малки неприятности може да затъне в дългове. 45,6% домакинствана в страната не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи, като например неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник или внезапно заболяване, обявиха от НСИ.
Проблеми с плащането на вноски по ипотечен или потребителски кредит, с плащането на битови сметки или наеми имат 18,7% от домакинствата в страната.
16,6% от населението, или над 1 млн. човека в страната, живеят в тежки материални и социални лишения, обявиха от НСИ. Това означава, че тези хора не могат да си позволят поне 7 от общо 13 основни неща, които са необходими за достоен живот. Например данните показват, че 41,4% от домакинствата не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома.
Да ядат месо, риба или пиле през ден не могат да си позволят 18,7% от семействата. Малко по-голям е делът на домакинствата, които поради финансови причини не могат да поддържат нормална температура в дома си. Всеки пети в страната не може да похарчи малка сума всяка седмица за лични нужди. А всеки четвърти не може да си позволи по два чифта обувки за сезон.
Затрудненията, свързани със задоволяване на основни нужди и потребности, се различават в зависимост от етническата принадлежност, показват данните на НСИ. Например със собствени средства не могат да платят неочакван разход, като ремонт на колата или покупка на хладилник, 40,9% от домакинствата от българската етническа група. Неочакван разход не могат да платят 51,7% от семействата от турската етническа група и 83,3% от ромите.
Подмяна на остаряла мебелировка не може да си позволят 35,1% от семействата от българската етническа група, над 70 на сто от ромите и близо половината домакинства от турската етническа група. Огромна разлика между българите и ромите има и при притежаването на автомобил. Само 6,6 на сто от домакинствата от българската етническа група нямат кола (включително и служебен автомобил, който може да ползват за лични нужди). Докато без кола са близо 45 на сто от ромите. Делът на домакинствата от турската етническа група без личен автомобил е 10,6%, което е близо до дела на българите без кола.
Подмяната на износени дрехи с нови е проблем за 17,4% от българите, за всеки трети от турската етническа група и за над 55 на сто от ромите. Не могат да си позволят по финансови причини поне веднъж в месеца да се срещнат с приятели или роднини, за да хапнат или пийнат (включително и в домашни условия) близо 10 на сто от българите, 16,7% от хората от турската етническа група и близо 32% от ромите. Не могат всяка седмица да похарчат малка сума пари за лични нужди 16,7% от българите, всеки четвърти от турската етническа група и над половината от ромите.
Поне 763,83 лв. на месец, за да не сте в групата на бедните
Всеки пети в страната има доходи под линията на бедност.
Под линията на бедност са 1,4 млн. човека в страната, или 21,7% от населението, обявиха от НСИ. През 2024 г. линията на бедност за страната е 763,83 лв. месечен доход средно на човек от домакинство.
Линията на бедност се определя като 60% от средния медианен доход (ако хората в страната бъдат подредени по размер на дохода, този по средата в редицата има среден медианен доход). В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност нараства с 19,7% в резултат на увеличението на доходите в страната.
Социалните помощи и пенсиите имат съществено значение за намаляване на бедността. Данните за 2024 г. показват, че ако в доходите на домакинствата включим получаваните пенсии, но извадим социалните плащания (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 21,7% до 30% от населението. Ако от доходите извадим пенсиите и социалните плащания, под линията на бедност ще бъдат 46,1% от хората в страната.
В страната има и близо 250 хил. човека на възраст между 8 и 64 години, които живеят в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, което означава, че живеят в домакинства, които работят под 20% от времето през годината. Като съберем хората, които живеят с доходи под линията на бедност, с материални и социални лишения и в домакинства на безработни или с нисък интензитет на икономическа активност, се оказва че 30,3% от населението, или 1,95 млн. човека, са в риск от бедност и социално изключване.
Парите не стигат за празнуване на рожден ден
28,6% от децата в страната изпитват материални лишения.
13,5% са лишени от книги
Близо една четвърт от децата (23,1%) не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината (включително празници със семейството, гостуване при роднини, приятели, организирана почивка от училището и т. н.). Екипировка за игри навън (колело, ролери, кънки и др.) не могат да си позволят 21,2%, а редовни занимания като плуване, свирене на музикален инструмент, участие в младежки организации и др. - 18,8% от децата.
Според методологията на Евростат децата имат нужда от 13 основни неща за нормален живот. Данните на НСИ показват, че в страната ни делът на децата с материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) е 28,6%, а за 2,2% от тях нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини.
Над 13% от децата нямат образователни игри за занимания на закрито, 13,5% от децата са лишени от книги, подходящи за възрастта им, над 8 на сто от децата не могат да празнуват рождения си ден и именния си ден поради финансови причини, а 6,8% от децата дори нямат подходящо място за учене или писане на домашни.
Възможността да се осигурят определени потребности на децата се различава в зависимост от етническата принадлежност. Делът на децата с материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) е 18,5% за българската етническа група, 30,2% за турската етническа група и 77,7% за ромите. Нито една потребност (ограничения за всички 13 показателя) не може да бъде осигурена за за 0,7% от българската етническа група, за 0,6% от турската етническа група и за 10,5% от ромите.
Образованието и професията на родителите са важен фактор за бъдещото развитие на децата. По-високото образование дава възможност за по-широк достъп до пазара на труда и съответно до по-висока заплата. Седем от десет деца (72,5%), чиито родители са с начално или без образование, живеят в бедност. Приблизително 10 пъти по-малко, или 7,1%, са децата, чиито родители са с висше образование и живеят в риск от бедност.
Образованието е решаващо
При живеещите сами хора над 65 години делът на бедните е над 40 на сто.
Много пенсионери са сред бедните
Делът на бедните сред работещите хора във възрастовата група 18-64 години нараства спрямо предходната година с 0,4% и през 2024 г. достига 12,1%, обявиха от НСИ. В групата на бедните влизат над 10 на сто от работещите на пълно работно време, както и близо 30 на сто от тези на непълно работно време.
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението е участието им на пазара на труда, но и много работещи хора са под линията на бедност. Делът на бедните на възраст над 18 години е най-висок сред безработните (58,7%), като рискът от бедност при безработните мъже е по-голям в сравнение с безработните жени.
Образованието оказва съществено влияние върху риска от бедност при работещите хора. Най-голям е делът на работещите бедни с начално и без образование - 56,3%. С нарастване на образователното делът на бедните сред работещите намалява почти два пъти за хората с основно образование и пет пъти за тези със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е най-нисък - 4,8%.
Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че най-висок е делът на бедните сред домакинствата от двама възрастни с три или повече деца (47%) и от един родител с деца (40%). При живеещите сами хора над 65 години делът на бедните е над 40 на сто, докато при живеещите сами хора под 65% бедните са 23,7%.
Сред бедните от българската и турската етнически групи преобладават пенсионерите (съответно 45,9% и 34,2%), докато при ромите най-висок е делът безработните (32,9%).
Дават 75% от сумата, ако се върнат на работа
Министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов даде отчет за 100 дни управление.
Искаме да увеличим обезщетението за отглеждане на дете през втората година от майчинството, което в момента е 780 лв., обяви министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов по време на отчета за 100 дни управление. Искаме да увеличим и процента от тази помощ, който майките получават, ако се върнат на работа, допълни той. В момента, ако се върнат на работа през втората година, майките получават 50% от обезщетението.
“Работим по вариант те да получават 75% от него. Разчетите показват, че това не само няма да коства повече средства, но ще доведе до 12,4 млн. лв. по-малко разходи, ако 10% повече от майките се върнат на работа през втората година и получават тези 75%”, обясни министърът.
Увеличението на парите за майчинство вероятно ще стане с приемането на бюджета за 2026 г., тъй като бюджетът за настоящата година вече е гласуван от парламента, а практиката е актуализации да се правят само при голяма необходимост.
“Въпреки безкрайно тежкото състояние, което заварихме в страната, успяхме в диалог с партиите в управлението да наложим швейцарското правило и от 1 юли пенсионерите ще получат увеличение с 8,6% на пенсиите си”, заяви министър Гуцанов.
Той обърна внимание на притеснителната статистика, според която над 200 хил. млади хора са готови да работят без трудов договор. “Затова стартирахме кампания в университетите заедно със студентските съвети, за да информираме студентите за техните социални и осигурителни права. Те трябва да знаят, че не става въпрос само за пенсия, а за обезщетения за майчинство, болнични, безработица”, обясни министърът.
