Боклук с барут. Боклучава икономика, инерционна политика, провален бюджет

За да се предпише успешно лечение, винаги е необходима предварителна правилна диагноза. Каквото и да погледнем – структура на българската икономика, характеристики на „висшата политика“, успешност на държавен бюджет, винаги стигаме до една диагноза: провали.

1. Реална или „боклучава“ икономика

Майкъл Хъдсън, американски икономист и критик на неолибералната икономическа парадигма, въведе понятието „боклучава икономика“ (junk economics) в своята книга „J is for Junk Economics: A Guide to Reality in an Age of Deception“ (2017 г.). Това понятие има ясно икономическо съдържание, макар и представено в критичен и полемичен стил. Хъдсън използва термина, за да опише: изопачени икономически термини и концепции, които се използват от медии, академични среди и политици, за да прикрият реалните икономически процеси; икономически език, който обслужва интересите на финансовия елит, като представя вредни политики като „необходими“ или „рационални“; заместване на класическата икономика (напр. Адам Смит, Дейвид Рикардо, Карл Маркс) с неолиберални догми, които игнорират въпроси като рента, дълг и социална справедливост.

Основни характеристики на „боклучавата икономика“ според Хъдсън са:

Финансиализация на икономиката – вместо инвестиции в реалния сектор, капиталът се насочва към финансови спекулации.

Нарастваща рентна икономика – богатството се извлича чрез собственост и дълг, а не чрез производство.

Зависимост от дългове – домакинствата, фирмите и държавите са затънали в дългове, които обогатяват кредиторите.

Икономически език като оръжие – термини като „свободен пазар“, „ефективност“ и „растеж“ се използват многократно и манипулативно.

Макар терминът да е провокативен, той служи за де-конструкция на доминиращия икономически дискурс, представян от неолибералните икономисти. Впрочем, понятието „неолиберален икономист“ е тежък оксиморон! Хъдсън предлага алтернативна рамка, базирана на исторически и класически икономически идеи, която цели да възстанови икономиката като наука за общественото благо, а не като машина за обогатяване на малцина.

Да се обърнем към България и икономическите реалности. Данните на националния статистически институт показват икономически растеж на БВП от 3,4% към 01 ноември 2025 г.

Инфлацията обаче е изключително висока - 5,6%, което обезценява и прави безсмислени както всякакви спестявания, така и капитални вложения; Така инфлация всъщност насърчава ускоряване на потреблението и още по-точно - на покупките, но не и на инвестициите. Илюстрация на последния факт е „замръзването“ на промишленото производство, което не се е променило в рамките на една година. Прирастът на строителната продукция е едва 1,5%. Крайно ниските темпове на растеж и на промишленото, и на строителното производство, означават че е много по висок растежът на услугите, отколкото на реалната икономика.

Всъщност продукцията на реалната икономика продължава да намалява като дял в състава на БВП, което може да се характеризира като продължение на деиндустриализацията на българската икономика. Оборотът в търговията на дребно също не е отбелязал никаква положителна промяна в рамките на последните 12 месеци, той остава непроменен.

Тази тенденция подсказва че инфлацията е инфлация от страна на предлагането, тоест бизнесът е продължил да надуват цените, а не инфлация от страна на търсенето (благодарение на по високите заплати, пенсии и други доходи).

Накрая, много тревожна е продължаващата тенденция на изпреварване на вноса спрямо износа, което е свързано с намаляването на конкурентоспособността на българските производители. Логичното продължение на всичките тези негативни тенденции е постоянното набъбване на външния дълг на държавата и едновременно на печалбите на големите корпорации, настанени на хранилките на еврофондовете и държавните субсидии.

И така, тези тенденции сумарно ни насочват към един много съществен извод: че е напълно възможно в българската икономика да набъбва „боклучавият“ ѝ дял.

Или, казано по друг начин, структурата на икономиката става все по-потребяваща, отколкото реално произвеждаща. Този извод се отнася не само за държавния сектор, който традиционно е критикуван от дребния буржоа като изключително разточителен и непроизводителен, което има своите основания, но и за силно раздутия непроизводитен частен сектор, включително и по линия на НПО-тата. Достатъчно е чужденецът да обходи центровете на българските градове, за да забележи не само типичните за тях многобройни банкови офиси, многобройните офиси на телекомуникациите, многобройните хазартни заведения, но и огромното количество на кафенета и ресторанти, заведение за забавления и празно прекарване на времето.

Достатъчно е българинът също така да провери огромният брой радиостанции, не по малко огромният брой български телевизионни канали, огромните океани от (уж) съществуващи печатни медии (а всъщност препечатващи почти една и съща информация - предимно електронни медии, обслужващи корпоративни и богати политически интереси), за да стигне накрая до любопитната бройка от 240 „партийни“ избраници в (уж) Народното събрание.

И в държавния сектор, и в частния сектор, боклучавата икономика се наслаждава на високи заплати и премиални възнаграждения, достигащи от над 20 000 лв. до над 200 000 лв. месечни индивидуални доходи. Логично е обикновеният човек да се запита дали си заслужава да се учи, за да сполучи, да се труди неуморно за работни заплати в държавния и частния сектор, да спазва стриктно законите и етичните правила и норми, когато попадайки в организираните партийни групировки или работейки в боклучавата икономика, може да се наслади на много по-високи доходи и привилегии, включително и на по-висок авторитет и репутация спрямо обикновения работник със синя престилка и с мръсни нокти.

В такива велики времена за българската икономика не е никак странно че тя и изразява светъл оптимизъм не от възможността да се похвали с високи световни технологии или конкурентен изкуствен интелект на Китай или на САЩ, а на европейската привилегия да произвежда барут. Производството на барут, впрочем, има значителни вредни последици както за работниците, така и за околната среда.

Барутът съдържа калиев нитрат, сяра и въглен, а при производството му често се използват и по-токсични съединения като тротил, хексоген, октоген. При вдишване на прах или изпарения се наблюдават хроничен бронхит, намалена белодробна функция, повишен риск от респираторни инфекции, потенциална канцерогенност.

Отпадъчните продукти от производството съдържат нитрати, тежки метали и органични токсини, които проникват в почвата и подземните води. Тези причини са в основата на тезата че производното на барут е също боклучава икономика.

Впрочем, огромна част от страните на „Запада“ също имат съществени проблеми с икономическия растеж. Очаква се средният растеж в страните от Г-7 да бъде 1% тази година, като през следващата година ще се повиши умерено до 1,1%, особено поради по-бавния растеж в Европа. Обратно, единадесетте страни от БРИКС ще отбележат среден растеж от 3,8% през 2025 г. и 3,7% през 2026 г ( International Monetary Fund, 2025). Средно, растежът на БРИКС ще надхвърли темповете на Г-7 повече от три пъти както през 2025 г., така и през 2026 г. – един рязък контраст. Проблемът на „Запада“ не е само икономически, но и технологичен, и научно-технически. В Европа „Западът“ губи системно своята конкурентоспособност (European Commission, 2024).

Но ако икономиката не е в кондиция, нали политиката (и на ЕС, и на българското правителство) може и трябва да я промени?!

2. Целева или „инерционна“ политика

Пред 240-те депутати в Народното събрание и пред огромната армия на Министерския съвет се изправят няколко социално-икономически задачи, които трябва да се решават в спешен порядък, за да се осъществи преход към много по-малко боклучава икономика:

Догонващо развитие на българската икономика, така че до към 2050 г. тя да произвежда БВП на човек не само колкото е средното в ЕС, но и спрямо САЩ и Китай. Това е смисълът на европейската интеграция.

Реиндустриализация и модернизация на производствената база. Възстановяване на индустриалния капацитет чрез инвестиции в технологично обновление, автоматизация и дигитализация (Индустрия 4.0). Насърчаване на високотехнологични производства и иновации, особено в машиностроенето, електрониката, фармацията и зелените технологии.

Регионално развитие и териториално сближаване. Преодоляване на икономическата изостаналост на индустриални региони като Видин, Враца, Сливен, Перник и др. чрез целенасочени инвестиции и инфраструктурни проекти. Децентрализация на икономическата активност и подкрепа за местни МСП.

Развитие на човешкия капитал. Преодоляване на деквалификацията и миграцията чрез реформи в образованието, професионалното обучение и връзката с бизнеса. Стимулиране на висококвалифицирана заетост и задържане на млади специалисти.

Устойчивост и зелена трансформация. Преход към енергийно ефективна и нисковъглеродна икономика, в съответствие с Европейския зелен пакт. Подкрепа за кръгова икономика, екологични производства и възобновяеми енергийни източници.

Институционална и административна реформа. Подобряване на бизнес средата чрез намаляване на бюрокрацията, електронно управление и правна сигурност. Борба с корупцията и засилване на ефективността на публичните инвестиции.

Интеграция в европейските вериги на стойността. Участие в регионални и глобални производствени мрежи, особено в автомобилната, електронната и машиностроителната индустрия. Използване на европейските фондове за индустриално развитие и иновации.

Реалната икономика на България има нужда от дългосрочна индустриална стратегия, реализирана чрез комплексни дългосрочни целеви програми, която да съчетават научна обоснованост (вкл. междуотраслови баланси), териториална диференциация, иновационен потенциал и социална справедливост. Това не е просто възстановяване на старото индустриално наследство, а изграждане на нова индустриална идентичност, съобразена с глобалните и европейските реалности.

Наред с икономическата трансформация от боклучава към реална икономика, е необходимо и реализирането на по-висока степен на социална справедливост и солидарност:

Повишаване на минималната работна заплата на трудещите се и намаляване на дела на заетите лица с такава заплата (13,0 %).

Намаляване на най-голямото неравенство в ЕС.

Задържане на младите кадри на работа в страната чрез по-високи доходи и данъчни облекчения.

Достъп до качествено здравеопазване и образование.

Насърчаване на раждаемостта и отговорното родителство чрез финансови стимули и услуги.

Подобряване на условията за отглеждане на деца в модерни детски градини, училища, висококачествени здравни грижи.

Повишаване на минималната пенсия и осигуряване на адекватен доход за възрастните хора.

Странно ще е, ако при наличието на „най-добрата“ конституция в света (според хвалбите на нейните създатели), при „най-доброто“ прилагане на европейското законодателство, както и да добавим – едни от най изгодните финансови условия за работа в силовите сектори в света (включително и чрез свръхранното пенсиониране на работещите в тях), подобна изискуема икономическа и социална политика да не може да се реализира.

Отгоре на всичко налице и най-стабилната и най-устойчива „сглобка“ на (уж) диаметрално противоречащи си политически партии и групировки.

Тази сглобка трябва да провежда четиригодишни политики, които да реализират целите, включително и чрез залагането им в държавните и местните бюджети.

Ако горното не се случи, коалиционното производство на политика може да се нарече традиционно и „инерционно“, но не целево и необходимо.

Проектът за „Бюджет 2026“ е загадката, която позволява да се прецени полезната стойност на политиката на стабилната сглобка.

3. Трансформиращ или „бюджет на нищопромяната“

Търсим отговорите на тези въпроси в „Приложение към т. 4. Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г. Мотиви към законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г.“, което е разгърнато на 176 страници (Министерство на финансите, 2025).

Основните макроикономически показатели са прогнозни, несигурни и вероятно ще търпят промени. Въпреки всичко, личи че влиза в ход постепенно намаляване на икономическия растеж. Макроикономическата прогноза за периода, изготвена от Министерството на финансите (МФ), предвижда растежът на БВП да се забави до 2,7% през 2026 г., а в периода 2027-2028 г. растежът на БВП се очаква да бъде в рамките на 2,5-2,4%. Очаква се БВП за 2026 г. да достигне 120,1 млрд. евро.

Средногодишната инфлация за 2026 г. се очаква да бъде близка до тази през 2025 г. - 3,5% и се предполага че ще се ще се забави до 2,9% през 2027 г. и до 2,5% през 2028 г. В резултат от извършените и планирани дългови операции, към края на 2025 г. се очаква държавният дълг да възлезе на 31,3 млрд. евро или 27,8% от БВП.

Въз основа на допусканията през периода 2026-2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 37,6 млрд. евро (31,3% от БВП) през 2026 г., 43,5 млрд. евро (34,2% от БВП) през 2027 г. и 49,0 млрд. евро (36,6% от БВП) през 2028 г.

Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2026 г. по реда на Закона за държавния дълг, е 10,4 млрд. евро, в това число заем в размер до 3,261 млрд. евро за получаване на финансова подкрепа по линия на инструмента „Мерки за сигурността на Европа (SAFE) чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост“.

Последното означава разход от около 400 евро на човек за отбрана. При това ниво на дефицита приходите, помощите и даренията по КФП се очаква да достигнат 42,8% от БВП през 2026 г. и 40,5 процента през 2027 и 2028 г. Повишението спрямо прогнозното ниво от 39,6% за 2025 г. се дължи основно на новите приходни мерки и на ефекта от приети през 2025 г. политики, които не са се проявили в пълен обем поради по-късното приемане на Бюджет 2025.

В доклада към проектобюджета МФ отбелязва, че очакваният дефицит през 2025 г. ще е 3,387 млрд. евро, което се равнява на 6.624 млрд. лева, с около 200 млн. лева повече от заложения първоначално дефицит. Според проекта бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) е заложено на дефицитно ниво от 3% от БВП за 2026 година, като същото равнище ще се запазва и за 2027 и 2028 година.

Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2026 г. е заложен в размер на 2,4 млрд. евро.

Предвижда се продължаване на Инвестиционната програма за общински проекти, като общата максимална стойност на предвидените средства през 2026 г. по сключени споразумения за проекти е в размер до 920,3 млн. евро, както и приоритизация на стратегически инвестиционни проекти с национално финансиране за периода 2026-2028 г., без да се посочва конкретна сума.

Що се отнася до личните и финанси, то се предвижда минималната работна заплата да достигне 620,20 евро през 2026 г., след което да се „замрази“ през 2027 г. и 2028 г. на това ниво.

Предвижда се увеличение на разходите за персонал в бюджетната сфера за 2026 г. с 5 на сто, а за определени сектори - съгласно действащата нормативна база и политики в секторите. Ще има нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване и през 2026 г. на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната с цел да се стимулира навлизането на млади и квалифицирани педагози в системата на предучилищното и училищното образование. Същевременно е планирано пенсиите да нарастват и да се осъвременяват съгласно чл. 100 от КСО (по т.нар. „швейцарско правило“), считано от 1-ви юли ежегодно, но таванът на максималната пенсия да се „замрази“ на 1738,40 евро.

Планира се увеличение на размера на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст на 460,17 евро за целия период до 2028 г. включително и увеличение на размера на паричното обезщетение за отглеждане. на дете до 8 годишна възраст от бащата (осиновителя) на 460,17 евро за целия период до 2028 г. включително.

От 1 януари 2026 г. се увеличава осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване (ДОО) с 2 процентни пункта, а от 1 януари 2028 г. — с още 1 пункт. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица ще бъде 620,20 евро, а максималният осигурителен доход се увеличава на 2352 евро през 2026 г., 2505 евро през 2027 г. и 2659 евро през 2028 г.

Посочвам така подробно основните моменти от проекта на държавен бюджет и на бюджетната прогноза за периода 2026-2028 година, за да онагледя елементарният факт че на практика и държавната икономическа политика, и държавният бюджет се характеризират с инерционни тенденции от миналото.

Няма никакви смели нови решения, вероятно по причината че от 2026 година България ще встъпи в еврозоната, което е особено чувствително за българските граждани, които в по голямата си част държат на левовия суверенитет.

Другата причина за пренасяне на тенденциите от миналото в бъдещето вероятно се корени в сложността на сегашната „Коалиция на сглобката“ която уж съчетава диаметрално противоположни политики - леви и десни, проевропейски и пронационалистически, продържавни и прочастни.

С подобна инерционна политика и инерционен бюджет няма как да се реализират по-важни цели, освен целта: оцеляване на „Коалицията на сглобката“ чрез съответното „концесиониране“ на частни и лични интереси в определени сектори и министерства (Свободна Европа, 2025), както и на „второ ниво“ – области и общини, сложени в ръцете на партийни „деребеи“ (Василева, 2024).

Губещи от подобни политики ще са над 2/3 от българските граждани, които разчитат с честен труд и доходи от работна заплата да преживяват и да оцеляват в тази сложна геополитическа и национална обстановка.

По-малко от 10% е групата на печелившите от „бюджета на нищоправенето“. Най печеливши ще продължават да бъдат олигарсите и рентиерите, които ще благоденстват на крайно ниски данъчни политики и ще са с чудесни възможности за получаване на облекчения и субсидии. Към групата на олигарсите и рентиерите ще прибавим и групата на „политическия елит“ или, още по-точно казано, „партийната аристокрация“ на онези групи, които са се настанили във властта – „десни“, „центристи“, „леви“ и безлични.

Българската икономика ще продължи да се развива чрез икономически растеж на БВП, но едва ли ще постигне икономическо развитие, характеризиращо се с модерни технологии в иновативни сектори, в които работят висококвалифицирани и високо заплатени кадри.

Личната ми прогноза е че голям дял ще продължи да има „боклучавата икономика“, която носи добавена стойност за собствениците си, но не носи добавена полза нито за гражданите, нито за обществото.

4. Неясното икономическо и политическо бъдеще

Една финална доза оптимизъм никога не е излишна. Все пак оптимизмът е с размерите на капка в океан, понеже икономиката винаги е инерционна система, която може да се промени не повече от 1 до 3% средногодишно.

Ако приемем, че е необходима „100% промяна на икономическата структура“ (има се предвид пълна трансформация на икономиката — например от индустриална към дигитална или зелена икономика) — тогава това не е просто въпрос на растеж, а на качествени структурни промени, които не се измерват директно с БВП.

Но ако търсим ориентировъчна оценка на времето, необходимо за удвояване или за значителна промяна на икономическите мащаби, можем да използваме „Правилото на 70“, което гласи, че времето за удвояване на дадена стойност при постоянен годишен растеж се изчислява така:

При растеж от 2,7% годишно (какъвто е прогнозиран през 2026 г.), резултатът е равен на 25,9 години , тоест, за около 26 години икономиката ще удвои своя размер, ако растежът е постоянен и няма сътресения.

С други думи, „Светлото бъдеще“ ще настъпи най-късно към 2051 г. – за доста къс исторически период.

„100% промяна на структурата на икономиката“ вероятно ще включва и преход от „боклучава икономика“ към модерна индустрия и полезни услуги, и огромна дигитализация и автоматизация на производството, и зелена трансформация (възобновяеми източници, кръгова икономика), и промяна в заетостта по сектори и други подобни благини.

Такива промени не зависят само от БВП, а от инвестиции в образование и технологии, политически решения, глобални тенденции, социални нагласи, но най-важното – от политическо новаторство и лидерство.

Да затворим темата с констатацията че подобно политическо лидерство може би вече има своите кълнове, но няма ствол и разклонения. Не изглежда вероятно от политическата панорама в сегашното Народно събрание да има „Човекът на бъдещето“, който да има идеите, организацията и хората, с които да направи Промяната.

„Недоволните“ и „Непокорните“ са много, включително и партии (повечето – еднолични или двулични), но фокусирани предимно в пъпа на корупцията („Моделът на ...“ – много са моделите). Само борба с корупцията не е достатъчно мобилизиращ призив. Не се вижда моделът за по-добрата „България на 2051 г.“, например.

Печалното е че недоверието към политическия „елит“ е почти 100%, което намира израз в малкия процент гласували на поредните жалки избори, като част от гласуването е заплатено.

Самата механика на демокрацията изглежда съмнителна: гласът на академика ядрен физик е равен на гласа на завършилия едва първи или втори клас, на гласа на незнаещия български език, на гласа на трайно живущите в чужбина, та даже и на гласа на българомразеца. Подобна идея поразително напомня идеята за значимата роля на „пролетариата“ в бъдещото общество, издигната от Маркс и Енгелс, но която идея не намира отпора в бъдещата политика на Ленин и Сталин.

Сегашната идея за демокрацията, която се реализира чрез нейната механика на свободно желание за гласуване на всички гласоподаватели, наистина изглежда разширен вариант за ръководната роля на пролетариата, обогатен с „непролетариата“, каквото и да означава последното понятие.

Само маркираме този въпрос. който е интересен от научна гледна точка.

Каквото и да се случва, Бъдещето ще пристигне навреме.

Библиография

International Monetary Fund. (2025, October). Global Economy in Flux, Prospects Remain Dim. Retrieved from https://www.imf.org/en/Publications/WEO/Issues/2025/10/14/world-economic-outlook-october-2025

European Commission. (2024, SEPTEMBER 09). The Draghi report on EU competitiveness. Retrieved from European Commission: https://commission.europa.eu/topics/eu-competitiveness/draghi-report_en

Василева, К. (19 юли 2024 r.). Кои са хората на Доган в ДПС, които Пеевски нарича “деребеи”. Извлечено от Свбодна Европа: https://www.svobodnaevropa.bg/a/deribei-peevski-dogan-dps/33037123.html

Министерство на финансите. (03 11 2025 r.). Бюджетна процедура 2026. Извлечено от Министерство на финансите: https://www.minfin.bg/bg/1770

Свободна Европа. (14 октомври 2025 r.). “Министерства на концесия”. Борисов и Пеевски заговориха за “преформатиране” на кабинета. Извлечено от Свободна Европа: https://www.svobodnaevropa.bg/a/borisov-peevski-zhelyazkov/33559831.html