Труд
Автор:
Росен Тахов
Пача, сланина и мазни колбаси били основното меню на Миту. За десерт омитал тава баклава и още една с кадаиф
Законодателите още умуват дали да въведат данък “вредни храни” или да го подметат под килима. Ако не го сторят, маса българи ще повторят драмата на Миту Шишкавио. В началото на XX век той пострада жестоко от нездравословно хранене. Не можа да влезе в трамвая и парламента!
Пача, сланина и мазни колбаси били основното меню на Миту. За десерт омитал тава баклава и още една с кадаиф. Ден подир ден трупал наднормено тегло. Очевидецът Георги Каназирски-Верин свидетелства:
“Той беше най-дебелият човек, когото София е видяла и познавала. Може би тежеше повече от 160 килограма. Рядко ходеше той пеша. Мъчно можеше да движи тази тежка маса месо. На негово разположение имаше един файтон. Когато стъпваше на стъпалото му, за да се качи, файтонът така силно се наклоняваше към него, че ние все очаквахме някой ден да го видим да се превърне.”
“Миту Шишкавио - продължава Верин - е единственият столичен жител, който не можа ни веднъж да използва столичните трамваи, защото входът за платформата беше много тесен и неговото огромно тяло не можеше да мине през него да се покачи на платформата, а за вътрешността на трамвая и дума не можеше да става.”
През 1911 г. Народната партия предлага на Миту да се кандидатира за депутат. Увещава го Борис Вазов, брат на народния поет. Големите чревоугодници са и големи парламентаристи, аргументира се той. Самият Борис първо консумирал 12 пържоли на софрата, бършел мустак и казвал: “Е, време е за основното ястие...”
Една вечер в “Хладна почивка” банкерът Илия Палазов обявил, че има внук. “Яжте и пийте кой колкото може!”, поканил аудиторията щастливият дядо. “Илия, преяли сме и препили сме, как да ти приемем черпнята?”, дръпнал се художникът Александър Божинов. Борис, който бил на деветата пържола, рипнал и изстрелял: “Илийка, давай, Илийка! Не бъдете песимисти бе, хора!”
Миту Шишкавио изпада в хамлетовско колебание. Една седмица се тъпче с кървавица, за да се съсредоточи и вземе правилното решение. Най-сетне отказва депутатското кресло. Опасява се, че няма да издържи килограмите му!
Преди да бъде построена сегашната сграда Народното събрание заседава в столовата на Военното училище. Тук сред уханието на армейска чорба депутатите гласуват важни закони за устройството на младото княжество. За обяд и вечеря отиват в гостилницата на Михалаки Свищовлията. Школувал във Влашко, фокусник на тенджерата и тигана, той ги гощава с “Чорба национална” и “Яхния натурална”.
Файтонджията е силно обезпокоен, дали колата му ще издържи този товар. Шарж от Александър Божинов.
На 25 ноември 1884 г. отваря двери автентичното Народно събрание. Сградата е осветена с водосвет и банкет. Тогава за първи път легендарните кюфтета влизат в святата ковачница на закони.
“После божествената служба, извършена от духовенството ни начело с Негово Високопреосвещенство Митрополит Климент, поканените седнаха да ядат и да пият на приготвената по тоз случай закуска”, хроникира вестник “Средец”.
Камарата винаги е обитавана от депутати с широка хапка и дълбока глътка. Ето го Вълко Нейчов, пожизнен народен предсатвител от Панагюрско. Той не можел да трае и в чантата си до жалбите на избирателите задължително носел парче панагюрски суджук.
Веднъж в заседателната зала заскърцал нож. Пледоарията на оратора секва, депутатите се оглеждат. Вълко гузно пули очи и крие ръце под банката. Когато колеги надникват в скута му, виждат в омазнена книга нарязан от любимия му деликатес.
Прочут Гаргантюа бил и Александър Стамболийски. Селският водач е автор на кулинарна теория, според която обема на храната е право пропорционален на човешкото здраве. Дори когато влиза в затвора, намира начин да се тъпче. “Ох, наядох се и още бих ял, но място няма! Жалко, че нямам още един стомах!”, стенел в килията той.
Като излиза от тюрмата, Стамболийски вкарва вътре политическите си противници. Те лежат в Шуменския затвор, лапат и дебелеят. Най-голям апетит има радикалдемократът Стоян Костурков. “Придаде, докато беше затворен, цели 13 кила”, свидетелства народнякът Иван Пеев-Плачков.
На Фердинанд не му харесвало да гледа как политиците издевателстват върху стомасите си. Князът се отвращавал от гуляйджийски изстъпления. С храната трябва да се свещенодейства, проповядвал той. Държавните мъже не са прасета, а кавалери на вилицата и лъжицата, добавял потомъкът на Луи ХIV.
Фердинанд решава да даде урок на чревоугодниците. Изборът му пада на Димитър Вачов, министър на просвещението и любител на обилното хранене. През 1899 г. князът го кани на вечеря в двореца. “Гледайте как ще го оставя гладен”, подшушва той на придворните.
“Фердинанд се наял хубаво преди да сложат трапезата, поставил до себе си Вачева и всичкото време го питал за едно за друго, и Вачев от почитание все му отговарял и не успял да тури залък в устата си.” Този случай е документиран пак от Плачков.
Цар Борис III също мрази плюскането. През 1942 г. българска парламентарна делегация посещава фашистка Хърватия. Там са посрещнати с разкошна маса. В средата е сервирана планина от кюфтета. Двойно по-големи от домашните! Гостите грабват вилиците, бодат, дъвчат и мляскат.
Като се връщат, изливат възторга си в пресата. “Народният представител г. Ив. Батембергски ни заяви, че онова, което е видял, никога няма да го забрави”, пише вестник “Утро”. Хърватко е образец на правова държава, пледира Иван. Навсякъде ред, законност и справедливост. Армията и младежта маршируват под строй.
Ами работниците? “Всички са дисциплинирани. В очите им блести огън за готовност на жертви пред олтаря на родината”, възхищава се нашият.
Борис е вън от кожата си. На 23 април премиерът Богдан Филов оставя паметна записка за грядущите поколения: “Царят е възмутен от “хърватиядата” на нашите депутати, които за един банкет са готови да се подлагат.”
