След 7 дълги години "Локомотив" (София) и "Миньор" (Перник) отново застанаха един срещу друг в мач за първенство. След последния сблъсък помежду им на ниво "А" група, спечелен от "червено-черните" с 1:0, "железничари" и "чукове" поеха в различни, но сходни посоки. Двата тима, гордеещи се със своята история в елита, сега трябваше да мерят сили във Втора лига. Отборът от кв. "Надежда" е четвърти във вечната ранглиста на Първа лига по спечелени точки. "Жълто-черните" от Перник са 11-и с 38 сезона сред най-добрите в България. Днес историята не е от значение. Сега реалността е друга.
През последните години се нагледахме на тимове без публика в елита. С всеки изминал сезон примерите са все повече. Затова и мачът между "Локо" (София) и "Миньор" имаше друг заряд, навяваше спомени за онези исторически двубои от годините, когато играта у нас бе на друго ниво. Опашките пред сектор "А" в "Надежда" не е имало от последния двубой в тогавашната "А" група, когато отборът на Димитър Васев триумфира с бронзовите медали. Както и осезаемо пълен сектор за гости. Сега това се случи. С носталгия по отминалите времена софиянци и перничани заеха местата по трибуните. Липсваха дежурните закачки между двете агитки с незначителни изключения. Усещаше се уважението между два славни отбора, които в миналото бяха трън в очите на грандовете. Липсваха головете, но пък спечели футболът. Онзи романтичният, който накара мнозина да се влюбят в "Локо" на Начко, Бойчо, Котето, Дебърски, Чачевски и Бонев. Или да възпяват и до днес геройските прояви на Тони Евтимов, да помнят силните мачове на "лудата банда" от 90-те.
Родният футбол има нужда от отбори като "Локо" и "Миньор". Елитът ни и без това е блед, а една от причините е, че тимове със славна история сега кретат по долните дивизии. Но все още са живи в сърцата на феновете. И изглежда привържениците имат нужното търпение, за да дочакат времената, когато и в "Надежда", и в Перник, ще се играе футбол, какъвто "Локо" и "Миньор" са доказали през годините, че могат да играят. Футбол на най-високо ниво.