Труд
Автор:
Елена Симеонова
Японските и южнокорейските власти проведоха съвместна интервенция на валутния пазар в подкрепа на националните си валути. Този ход представлява рядък и безпрецедентен пример за координирани действия, евентуално с участието на Съединените щати, според Ройтерс.
Скокът на японската йена спрямо долара миналата седмица предизвика слухове за по-нататъшна намеса от страна на японското правителство. Само за 50 минути японската валута неочаквано се засили от 162 на 158 йени за долар. След месеци на силно обезценяване, йената внезапно обърна курса си и поскъпна за по-малко от час, след като достигна 40-годишно дъно.
Колосалният обем на валутните инжекции изненада големите играчи и нанесе сериозен удар на спекулантите. Властите прибягват до подобни мерки, за да защитят икономиката от прекомерна девалвация на националната валута и да направят вноса по-евтин.
„Япония е нетен вносител. Износът ѝ възлиза на приблизително 10,9 милиарда йени, докато вносът е общо приблизително 11,3 милиарда йени. Освен това, според данни за 2025 г., енергийните продукти представляват приблизително 20% от вноса. При сегашните условия слабата йена оказва значително влияние върху вноса, намалява покупателната способност на домакинствата и влошава бизнес условията“, обяснява Николай Дудченко, анализатор във FG Finam, обяснявайки желанието на правителството да укрепи йената.
В същото време, интервенциите на Корея за продажба на долари укрепиха корейския вон с 2%.
Валутата достигна най-високото си ниво от девет месеца.
Япония и Корея имат съвпадени интереси, така че съвместната им разпродажба на долара помага за усилване на ефекта върху собствените им валути.
„Въпреки че Южна Корея е нетен износител, тя има и голям дял от енергията в структурата на вноса си. Валутите на двете страни са доста тясно корелирани, така че когато йената отслабва, това се отразява на корейската валута. В резултат на това интервенциите са станали полезни за всички“, казва Дудченко.
Докато Япония и Южна Корея искаха да подкрепят националните си валути, САЩ се възползваха от отслабващия долар спрямо тях, така че Ройтерс смята, че тези интервенции са били извършени с одобрението на Вашингтон.
„Колкото по-слаб е доларът, толкова по-изгодно е за американските износители. Докато води протекционистка политика, Доналд Тръмп е прав да настоява за понижаване на основния лихвен процент и следователно за отслабване на щатския долар. Това би могло да увеличи приходите за американския бизнес и да стимулира производството на стоки и услуги за бъдещ износ“, казва Дудченко.
Експертът добавя: „Струва си да се помни, че Япония е най-големият притежател на американски дълг. Според Министерството на финансите на САЩ, през май Япония е държала облигации на стойност над 1 трилион долара. От тази гледна точка, по-слабият долар също е до известна степен полезен“, обяснява Дудченко.
Пазарите на държавен дълг на САЩ и Япония са взаимосвързани. „Проблемът с японския държавен дълг се ускорява: доходността по десетгодишните държавни облигации се е удвоила за една година и се приближава до 3% годишно. Това е рекордно високо ниво за последните 30 години“, отбелязва Сергей Клисенко, управляващ директор на Националната рейтингова агенция (НРА). Това означава, че обслужването на държавния дълг е станало много скъпо.
„Япония има изключително високо съотношение на публичен дълг към БВП от около 250%, а покачването на доходността по държавните облигации за три десетилетия от близо нула до 3% прави обслужването на дълга неустойчиво в дългосрочен план. Девалвацията на йената се случи успоредно с проблемите с държавния дълг, които бяха изострени от кризата в Близкия изток и съпроводени от бързо отлив на институционални инвеститори от японския пазар към САЩ“, казва Клисенко.
За да спре обезценяването на йената, Япония проведе валутни интервенции, като разпродаде валутните резерви на страната, по-голямата част от които се държат в държавни облигации на САЩ. Следователно тези действия пряко влияят върху състоянието на държавния дълг на САЩ. Самият държавен дълг на САЩ е изправен пред значителни проблеми, тъй като обслужването на дълга нараства. Доходността по десетгодишните държавни облигации на САЩ се приближава до 4,8% - нивото, наблюдавано преди световната кредитна криза през 2008 г., отбелязва експертът.
Що се отнася до Южна Корея и Съединените щати, отношенията им се характеризират със силна зависимост от динамиката на южнокорейския фондов пазар с високотехнологичния сектор на американския пазар – компании като Google, Meta*, Nvidia, Microsoft и др., които масово купуват чипове от южнокорейските Samsung и SK Hynix, казва Клисенко.
„През последните няколко години южнокорейският фондов пазар се обвърза силно с големите американски технологични компании. Спадът от близо 50% на южнокорейския пазар през последния месец и половина, на фона на нарастващия скептицизъм относно възвръщаемостта на инвестициите в изкуствен интелект, в крайна сметка може да се пренесе и на американския фондов пазар, което е точно това, от което се страхуват.“
„САЩ също преживяват значителен балон, като над 30% от капитализацията на индекса S&P 500 сега е концентрирана само в седем компании“, казва източникът. Следователно интервенциите на Южна Корея са насочени към смекчаване на кризата и охлаждане на паническите продажби на южнокорейския пазар.
„САЩ се надяват на нормализиране на ситуацията в Южна Корея, така че проблемът в крайна сметка да не се прехвърли върху тях“, отбелязва Клисенко.
Все още не е напълно ясно дали Япония и Корея ще успеят да овладеят заплахата за своите икономики и за Съединените щати.
„Националните валути поскъпнаха спрямо щатския долар. Важно е обаче да се помни, че ефектът от подобни мерки е временен и обикновено изисква допълнителни мерки, като например промяна в траекторията на ключовия лихвен процент“, посочва Дудченко.
„Проблемът просто е отложен за известно време, но не решава фундаменталните рискове, свързани с изключително високите нива на дълга не само в Япония, но и в САЩ, както и с прекомерно свръхкупения американски фондов пазар. Сривът на южнокорейския фондов пазар вече започна и носи сериозни рискове да продължи през следващите месеци, въпреки техническото възстановяване на 31 юли, след обявяването на мерки за подкрепа от южнокорейските власти“, заключава Сергей Клисенко.
