Interia: Какво е вредно за мозъка и какво е полезно?

18 март беше Европейският ден на мозъка. Това е добра причина да научите за факторите, които влияят върху функционирането на този жизненоважен орган, пише полското издание Interia. Какво можете да направите, за да накарате мозъка си да работи на максимална скорост? За кофеин ли говорим или за популярни хранителни добавки? Как такова често срещано явление като многозадачността влияе на мозъка днес? 

Кофеинът вреди ли на мозъка?

Кафето е една от най-употребяваните напитки в света, на трето място след водата и чая. Той е основна част от диетата на много хора, поради което често се повдига въпросът за ефекта му върху мозъчната функция. Нека ви успокоим: кафето не само не вреди на мозъка, но дори може да подпомогне функционирането му.

Изследванията показват, че дългосрочната консумация на кафе е свързана със защита срещу когнитивен спад и намален риск от инсулт, болест на Паркинсон и Алцхаймер, чернодробно заболяване, както и рак и възпаление. Изследователите подчертават положителната връзка между консумацията на кафе и намалената обща смъртност, което предполага, че ако всички потребители пият по три чаши кафе на ден, около 6% от загубените години в здравословен живот могат да бъдат предотвратени.

Ефектите на самотата върху мозъка

Самотата буквално препрограмира мозъка. Хората, които се чувстват социално изолирани, показват повишена чувствителност към социални заплахи и способността им да регулират емоциите е нарушена. Невроните работят в защитен режим: тялото произвежда повече маркери на възпаление, което може да ускори невродегенеративните процеси и да отслаби имунната система. 

Учените обаче успокояват, че тези изменения не са постоянни. Проучванията върху животни показват, че мозъкът може да възвърне баланса си, ако му бъдат дадени правилните условия. Това означава, че интервенциите, насочени към промяна на негативните модели на мислене и възстановяване на социалните взаимоотношения, могат да бъдат ефективни в противодействието на вредните ефекти от самотата.

Мултитаскинг: добро или лошо за мозъка?

Мултитаскингът се е превърнал в неразделна част от съвременния живот и технологиите превърнаха прескачането от една задача в друга ежедневие. Въпреки че може да изглежда, че многозадачността е добър начин да бъдете ефективни, изследванията показват, че има своите недостатъци. Мозъкът, създаден да се фокусира върху една задача, не е много добър в разделянето на вниманието. 

Превключването между задачи изразходва огромни енергийни ресурси, което води до прекомерно когнитивно натоварване и в резултат на това до намаляване на концентрацията, паметта и способността за вземане на решения. Още по-лошо, честото извършване на много задачи може да допринесе за хроничен стрес и лошо настроение, увеличавайки риска от тревожност и депресия.

Влияе ли стресът на мозъчната функция?

Десетилетия наред психиатрията балансира между теорията на Фройд и биологичния подход към психичните разстройства, пренебрегвайки влиянието на околната среда и стреса. Днес знаем, че стресът може да се отрази на мозъка, особено на хипокампуса, структура, която е критична за паметта и ученето. Хроничният стрес повишава нивата на кортизола, което в излишък води до увреждане на хипокампуса, загуба на паметта и проблеми с регулирането на емоциите. 

Това явление е особено забележимо при хора, претърпели травма, които не само изпитват проблеми с паметта, но и намаляване на обема на хипокампуса. За щастие, изследванията показват, че тези промени могат да бъдат частично обратими, което дава надежда за успех на терапията.

Яденето на преработени храни и мозъчната функция

Въпреки че може да изглежда, че храносмилателната система не е значително свързана с нервната система, това не е вярно. Полуфабрикатите, всички видове бързо хранене, чипс или консерви влияят на мозъка и то много значително. 

Яденето на тези храни в големи количества може да повлияе на мозъка по начини, които не са очевидни веднага, но с течение на времето водят до проблеми с паметта и концентрацията. Научните доказателства сочат връзка между високата консумация на преработени храни и риска от развитие на деменция и атрофия на хипокампа. От своя страна здравословната диета, богата на зеленчуци, плодове, пълнозърнести храни и риба, работи в наша полза, поддържайки паметта и предпазвайки мозъка от увреждане.

Здравословни ли са подсладителите?

Подсладителите се превърнаха в изключително популярна алтернатива на захарта, а изборът на „диетични“ продукти е практически неограничен. Ето защо не е изненадващо, че учените решиха да разберат какъв ефект имат върху мозъчната функция. Изследванията показват, че типът подсладител в напитките, които съдържат мазнини и протеини, може да повлияе на реакциите на мозъка в области, свързани с наградата и ситостта.

Естествените захари като глюкоза и фруктоза предизвикват по-силен мозъчен отговор, поддържайки механизми, свързани с чувството за ситост и награда. Обратно, енергийно безполезните подсладители като сукралозата имат само малък ефект върху тези процеси, тъй като не осигуряват енергия. Въпреки това точните ефекти на подсладителите върху когнитивните функции и риска от невродегенеративни заболявания все още трябва да бъдат проверени.