ИПБ: Държавата пръска стотици милиони за мантинели, АПИ слага калпави прегради

Пътната агенция отказва да разкрие колко нейни служители са уличени в корупция от 2010 г. насам

Институтът за пътна безопасност (ИПБ) публикува скандално решение на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), което според организацията представлява „официално признание за абдикация от отговорност“ по отношение на безопасността на ограничителните системи по българските пътища.

Документът "Решение № РД‑ОИ‑83/08.11.2024 г." е издаден в отговор на запитване по Закона за достъп до обществена информация от председателя на ИПБ Богдан Милчев.

От предоставените отговори става ясно, че АПИ не притежава и не съхранява краш тестовете и изпитните протоколи по европейския стандарт EN 1317 за мантинелите, монтирани по републиканската пътна мрежа.

Според агенцията тези документи се намирали „при производителите“, което означава, че държавата е възлагала и монтирала системи за пасивна безопасност без реална проверка на тяхната ефективност.

"Пътната агенция не притежава и не съхранява краш тестовете и изпитните протоколи (съгласно европейския стандарт EN 1317) за мантинелите и преходните елементи, монтирани по родните пътища! Според АПИ тези документи били „при производителите“. Това означава, че държавата плаща стотици милиони за пасивна безопасност „на сляпо“, без реално да е проверила какво купува и монтира", пишат в свое становище от организацията на Богдан Милчев. 

От отвореното писмо на ИПБ става ясно още, че АПИ категорично отказва да предостави информация и за механизмите за предотвратяване на конфликт на интереси, както и за вътрешните програми за защита на податели на сигнали. Не е предоставена и исканата статистика за служители, уличени в корупция или неетични практики от 2010 г. насам.

Агенцията е отказала и данни за GPS координатите и типовете мантинели по АМ „Хемус“, като е заявила, че обработката на тази информация „излизала извън приложното поле на закона“. Според ИПБ това поставя под въпрос как АПИ изобщо контролира и поддържа тези системи.

Организацията обръща внимание и на „пълното мълчание“ на регионалния министър, който е заемал поста и в периода 2022–2023 г., когато според ИПБ порочните практики при възлагането на мантинели са били в пълен ход. Според института липсата на реакция е доказателство, че „корупционният модел в пътния сектор отказва да бъде променен“.

ИПБ подчертава, че секторът на ограничителните системи е сред най‑рисковите за корупция и настоява обществото да види документа, за да прецени кой носи отговорност за опасните пътища в България.