Труд
Автор:
Труд онлайн
Предложеният от Министерския съвет нов модел за управление на пътната безопасност няма да доведе до единен контролен орган и единен информационен център, а до допълнително затормозяване с бюрокрация. Това заявяват от Института за пътна безопасност, според които концепцията разширява броя на институциите, размива отговорностите и създава риск от институционална криза.
От организацията посочват, че информацията за движението ще продължи да се прехвърля между различни ведомства, вместо да бъде използвана ефективно. Новата изпълнителна агенция към Министерството на транспорта трябва да събира данни от камерите на МВР, общините и тол системата, но „МВР и сега разполага с тази информация и я използва оперативно“. Според института се създава „информационен кръг МВР – Министерство на транспорта – МВР, без да е ясно кой реално взема решението и кой носи отговорност“.
В анализа се подчертава, че вместо единен контролен орган остават няколко – МВР, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, Държавната агенция за безопасност на движението по пътищата и новата агенция „Транспортен оператор“. „Това не е единен контролен орган. Това е увеличаване на броя на участниците“, заявяват от института.
Според тях ролята на Държавната агенция за безопасност на движението по пътищата остава неясна, защото ако тя няма правомощия да управлява риска, се превръща в „още един административен слой“. Така се стига до ситуация, в която „едни контролират движението, други контролират фирмите, трети контролират институциите, а четвърти събират информацията“, без яснота кой носи персонална отговорност.
От Института за пътна безопасност напомнят, че експертите са говорили за единен контролен орган в контекста на обединяване на контрола върху бизнес транспорта – товарни автомобили, автобуси и специализирани превози. „Това няма нищо общо с хибридната структура, която сега се предлага“, посочват те и предупреждават обществото да не бъде подвеждано, че моделът реализира тази идея.
Според тях, ако целта е информационен хъб, той може да бъде създаден в рамките на съществуваща структура, без нова администрация и разходи. Освен това изпълнителна агенция няма надведомствени правомощия, за да управлява национална система за пътна безопасност.
Институтът подчертава, че ако информацията от камерите се използва основно за контрол и санкции, естественият оперативен център е МВР. „Няма логика информацията, с която МВР вече разполага, да бъде изваждана от системата му, да се изпраща в Министерството на транспорта и след това отново да се връща в МВР.“
Според тях има два разумни изхода: оздравяване на Държавната агенция за безопасност на движението по пътищата и превръщането ѝ в център за управление на риска, или пълна централизация на функциите в МВР. При втория вариант агенцията губи основание да съществува и трябва да бъде интегрирана в нова структура в рамките на министерството.
Институтът за пътна безопасност твърди, че правителството е променило концепцията, без да го заяви. В плана, разработен на база тяхната идея, не е било записано създаването на нова изпълнителна агенция. „Ако още тогава беше ясно, че става дума за поредна агенция, Институтът категорично би възразил.“
От организацията поставят въпроса защо при заявена цел за оптимизация броят на институциите се увеличава и предупреждават, че създаването на нови структури без ясни правомощия поражда съмнения дали целта е реформа или „създаване на нови административни позиции или заличаване на извършени престъпления от Националното тол управление“.
