It’s all English to me...

Dear readers, I would like to draw your attention to the following... А, извинете ме, помислих, че съм на международна конференция или важен форум и трябва да направя обръщение на чужд език. Нищо де, важното е да не се излагаме много. И да се изложим, то пък много важно!

Да не знаеш даден език или да не си специалист в дадена област не е срамно и определено не е повод за подигравки. Стига човек да има желание или необходимост да учи нови неща, всичко е възможно. По света е пълно с хора, които нямат образование, дипломи, сертификати, удостоверения, с които да докажат знанията си, но техният интерес и знания към дадена област са толкова големи, че в един момент неволно стават специалисти по даден въпрос. Когато обаче се окаже, че възможностите ти са значително по-скромни от претенциите и самочувствието на големия пост, който заемаш, вече имаме проблем.

Неведнъж се е случвало български политик или откровено да излъже за квалификациите си, или силно да ги преувеличи. Но ако ги обявяваш на всеослушание, а после не можеш да ги потвърдиш в реална ситуация, вече оставаш на милостта на хорското мнение. Разбира се никъде в закона или в конституцията не пише, че депутат или министър трябва да знае чужди езици, ама като знаеш, че ти предстои важна среща на международно ниво, малко се поупражнявай сам, де! Може и пред огледалото. Или поне ги слушай тия преводачи, не са до теб за украса.

С такъв резил всяка година, да се чуди човек как ги избират на високи постове тези политици. Разни хора твърдяха, че имат „перфектен английски“ (а после се излагаха в национален ефир как четат Ню Йорк Таймс). После се оказа „импрувнат“ тоя английски, ама хайде. Вече, не е само „импрувнат“ английският на българските политици. Той е „икстенд“-нат. Някой може да каже, ама английският бил труден. Хайде де! В България специалистите по румънски, гръцки и турски са в пъти по-малко, а това са съседните нам държави. Имаме и прекрасни специалисти по редки и по-непознати за нашите ширини езици. Толкова ли няма хора, дето го знаят тоя труден английски и да помогнат на българския политик?

В българското образование, обучението по чужд език е еднакво важно с обучението по литература и математика. Мога да потвърдя, че езиците, които изучаваме в училище, ги научаваме по-добре от хора, за които този език е роден. Предполага се, че след като си стигнал до депутатски или министерски пост и знаеш, че работата ти включва комуникация с европейските и регионалните ти партньори, значи твоите качества трябва да са над средните. Това включва и знания по чужд език - дори само за тежест/самочувствие. Уви, не такава е действителността. Изискването за владеене на чужд език не е задължително и за депутат в Европейския парламент. Вече сме виждали и резултата, за съжаление, плачевен. Колкото и да буди смях такава ситуация, всъщност картината е много страшна. На отговорни и ключови постове се назначават случайни хора без необходимата квалификация или знания, да не говорим за опит.

Тази култура на „Калинките“ продължава трайно да се настанява в държавността, а после се чудим защо нещата не вървят. Някои стават председатели на ключови комисии за отношения със стратегически за България държави без да знаят езика на държавата. Други отговарят за ресор, който няма нищо общо с опита или образованието им. Трети стават евродепутати, без да си дават сметка как ще общуват с европейските си колеги. Общото е, че всички се излагат. Освен себе си, излагат и страната си, и сънародниците/избиратели си. Голяма работа, пиши един английски в CV-то, никой няма да гледа. Важното е congratulations да има!

* Авторката е завършила Стратегически изследвания в университета “Сейнт Андрюс”, Великобритания и международни отношения в СУ “Св. Климент Охридски”.

1. Препратка към английския идиом “It’s all Greek to me”, който означава, че нещо е сложно за разбиране или е непознато.