Труд
Автор:
Елена Симеонова
От Атлантическия океан до Средиземно море, по-голямата част от водите за къпане в Европа отговарят на най-строгите стандарти за „отлично“ качество на Европейския съюз през 2025 г., според последния годишен доклад за водите за къпане, публикуван от Европейската агенция по околна среда.
Съответно, добра вода за плуване и/или газене се намира в 85% от зоните за къпане в Европа, като 96% от всички наблюдавани зони в ЕС отговарят на минималните стандарти за качество и само 1,5% са оценени като „лоши“, т.е. с повишен риск от заразяване с Escherichia coli (E. coli) и чревни ентерококи.
Тези данни показват също, че като цяло качеството на водите за къпане в Европа е останало стабилно в сравнение с предходната година.
Най-висок дял на водите за къпане с отлично качество се наблюдава в Кипър, Гърция, България и Австрия, с резултат от 95% или по-висок.
Качеството на водите за къпане в Румъния се нарежда на 15-то място от 27 в класацията на ЕАОС с 84%, докато средното за Европа е 84,8%.
А качеството на къпане в крайбрежните води като цяло е по-добро в сравнение с реките и езерата.
През 2025 г. 88% от крайбрежните води за къпане в ЕС са класифицирани като отлични, в сравнение със 78% от водите за къпане във вътрешността на страната.
Оценката проверява пригодността на водата за къпане, като се фокусира върху наблюдението на бактерии, които могат да причинят сериозни заболявания.
Директивата на ЕС за водите за къпане (ДВК) се фокусира върху мониторинга на E. coli и чревните ентерококи, ключови показатели за фекално замърсяване, които сигнализират за рискове за човешкото здраве поради потенциалното наличие на патогени.
Токсичните цианобактериални цъфтежи често водят до препоръки срещу къпане, въпреки че не са предмет на изискванията за количествен мониторинг на Директивата за биоразнообразието.
Химикалите, присъстващи във водата, се наблюдават и оценяват съгласно Рамковата директива за водите (РДВ) (ЕС, 2000 г.). Тя обхваща широк спектър от замърсители в подземните и повърхностните води. Тези химически замърсители не се откриват чрез мониторинг на водите за къпане, дори ако концентрациите им надвишават законовите прагове, предназначени за опазване на околната среда.
