И преди появата на сърбомана, Македония е имала свой кодифициран език и това е бил книжовният български!
За легалните издания на ВМРО, които са на български език, всички знаем. Но е интересно да се види как се е водила и нелегалната кореспонденция.
В днешните турски архиви е запазен шифърът на Охридската околия, който е бил заловен от османската полиция. Записано е, че е използван за комуникация от българските чети, действащи в района, а към него има и придружително писмо на администрацията на Битолския вилает.
Датата на документа е 11.09.1904 г. Ясно се виждат шифрованите знаци за буквите Ю, Я, Т.
Днес пропагандата на Скопие твърди, че българският език бил чужд на населението. Как тогава дори нелегалната кореспонденция е водена на този език? Давани са инструкции, заповеди за атака, за наказания, за пренасяне на оръжие и боеприпаси, за нелегални срещи между функционери, за прехвърляне на чети от един район в друг. Всичко това е циркулирало по нелегалните канали и се е използвало от зрели хора, които отдавна са излезли от ученическата възраст.
Не вярвайте на скопските глупости, че така е „морало“/требало. В нелегалната кореспонденция на една национално-освободителна организация няма такъв принцип! А и нали Кръсте Мисирков им беше измислил правопис! Да попитаме скопяни защо тази сърбоманска измишльотина не се използва в революционното дело!
Очевидно е, че и преди появата на сърбомана Блаже Конески, Македония е имала свой кодифициран език и това е бил книжовният български!
Труд
