Труд
Автор:
Проф. Боян Дуранкев
Минималната работна заплата ще се наложи да расте по нова формула
Помпата на богатството на най-богатите 1% от населението изкара страната ни на челни позиции в Европейския съюз, при това - преди плащането на данъците. България се е изстреляла не само на челното ? 1 в Европейския съюз, но и далече над средноевропейското ниво. САЩ ни задминават с „малко“.
След приемането на „плоския данък“ богатството на най-богатите нараства още по-стремглаво, за разлика от другите европейски страни.
Колкото и да изглежда странно на „пазарниците“, през периода 1924-1944 г. делът на доходите на най-богатия 1% от българите е намалявал системно от 11,8% на 8,7%. Затова са действали данъците, както и по-бързото замогване на най-бедните.
По време на „реалния социализъм“ 1945-1989 г. делът на доходите на най-богатия 1% от хората е спаднал още повече - от 8,8% на 3,3% през 1980 г., но е скочил на 4,5% през 1989 г.
По време на мафиотско-мутренските времена и разграбването на държавата 1990-1995 г. доходите с „честен труд“ и предприемаческа страст на този 1% е скочил на 13,8% (средно в Европа е било 9,8%).
В годините на прехода до 2010 г. България за момент се изравнява със средноевропейското равнище от към 12%.
И след 2010 г. олигархията в България се изстрелва с космическа скорост нагоре и нагоре, достигайки 18,3% през 2023 г. (средно за Европа - 12,1% през 2024 г.).
Няма данни за 2024-2025 г., но това е период, в който най-ниските доходи бяха повишени значително. Затова олигархията изпищя.
Задавам си следния въпрос: с какви темпове трябва да се повишават ежегодно доходите на най-ниско платените, за да се достигне в България средното европейско ниво до 2030 г. от 12,1%?
Въпросът може да се оцени само при определени допускания, защото делът на доходите на най-богатия 1% зависи не само от доходите на най-бедните, а и от доходите на останалите 99%.
Нека направим най-простото и най-благоприятно за намаляване на неравенството допускане: през 2023 г. най-богатият 1% получава 18,3% от всички доходи; до 2030 г. този дял трябва да спадне до 12,1%; следователно доходите на най-богатия 1% не растат; целият растеж на националния доход отива при останалите 99%, включително най-ниско платените.
Т. е. първоначалните условия са: общият доход през 2023 г. е е бил 100 единици, най-богатият 1% е получавал 18,3 единици, а останалите 99% са се задоволили с 81,7 единици.
Ако вземем периода 2023-2030 г. (7 години), то сметката показва че доходите на останалите 99% трябва да растат средно с около 7,2% годишно над доходите на най-богатия 1%, за да спадне делът на върха от 18,3% на 12,1% до 2030 г.
Ако използваме периода 2025-2030 г. (5 години), необходимият темп става около 10,2% годишно.
Това е минимална оценка при много силно допускане, че доходите на най-богатия 1% не нарастват. Ако техните доходи продължат да растат (както показва тенденцията след 2010 г.), тогава необходимият ръст на доходите на ниско платените трябва да бъде значително по-висок.
Например, ако доходите на върха растат с 3% годишно, ниските доходи трябва да растат приблизително с 10-11% годишно, а ако върхът расте с 5% годишно, необходимият темп за най-ниските доходи се доближава до 12-13% годишно.
Следователно реалистичният диапазон за приближаване към сегашното средноевропейско равнище до 2030 г. е по-скоро 10-12% годишен ръст на доходите на най-ниско платените, съчетан с по-бавен растеж на доходите на върха.
Ако целта е доходите на най-ниско платените да растат трайно с 10-12% годишно, а на върха по-бавно, това не може да стане само с една мярка. Исторически подобно свиване на неравенствата се постига чрез комбинация от 5 групи политики.
1. По-бързо нарастване на минималната работна заплата
Това е най-прекият инструмент. Ако производителността расте с 3-4% годишно, а минималната заплата с 8-12%, най-ниските доходи постепенно догонват средните.
Проблемът е, че ако този процес не е съпроводен от инвестиции, обучение, технологична модернизация, а част от работодателите може да компенсират чрез съкращения или повишаване на цените.
2. Подсилване на колективното трудово договаряне
В Северна Европа по-ниското неравенство не идва главно от минималната заплата, а от силното договаряне между синдикати и работодатели.
Ефектът е по-висок дял на заплатите в националния доход, по-нисък дял на печалбите, по-малки разлики между върха и дъното.
В България обхватът на колективните договори е относително нисък и слаб в частния сектор, което отслабва натиска за растеж на ниските възнаграждения.
3. Данъчна реформа
Ако се цели доближаване до европейския модел, най-често се обсъждат необлагаем минимум на семейства (семейно подоходно облагане с възможности за отрицателни данъци), по-високи данъци върху много високите доходи, по-високи данъци върху ренти, дивиденти и големи наследства, по-ниски данъци върху труда при ниските доходи.
Това не увеличава пряко заплатите, но увеличава разполагаемия доход на мнозинството.
4. Масови инвестиции в производителността
Това е най-важната дългосрочна политика. Без по-висока производителност няма как ниските доходи да растат устойчиво.
Необходими са модерна индустрия, автоматизация, цифровизация, по-високи разходи за наука и образование, регионални инвестиции извън София.
Южна Корея, Ирландия и Чехия са примери за държави, които значително увеличават заплатите чрез производителност, а не само чрез преразпределение.
5. Ограничаване на монополите и рентите
От графиката личи не просто високо неравенство, а много бързо нарастване на дела на най-богатия 1%.
Ако значителна част от доходите на върха произтичат от монополни позиции, обществени поръчки, регулаторни привилегии, концентрация на собственост, тогава по-силна конкуренция и антимонополна политика могат да пренасочат повече доход към труд и малък бизнес.
За да се понижи делът на най-богатия 1% от около 18% към 12% до 2030 г., вероятно ще е необходима комбинация от:
• ръст на минималната заплата от 10-12% годишно, отделно увеличение с индекса на инфлацията;
• ръст на средната заплата от 7-9% годишно;
• ръст на производителността с 4-5% годишно;
• по-прогресивна данъчна система;
• по-силно колективно договаряне.
Без промяна в структурата на икономиката, само с административно увеличение на минималните възнаграждения е трудно делът на най-богатия 1% да спадне от 18,3% до европейските около 12%.
Интересното е, че чисто математически графика показва не толкова проблем с бедността, колкото с изключително бързата концентрация на доходи на върха след 2010 г. Ако тази концентрация продължи, дори много бърз ръст на ниските заплати може да не е достатъчен за достигане на средноевропейските нива на неравенство.
Тежки, но важни изводи за правилни политики:
• До 2030 г. България няма да заприлича на средноевропейска държава по нравенство.
• Колкото и да не им се иска (поне словестно), на управляващите ще се наложи да въведат прогресивна (нали са прогресивни) данъчна система на облагане на доходи и богатства.
• Минималната работна заплата ще се наложи да расте по нова формула с по-бързи темпове от средната работна заплата.
И това ще илюстрира прехода от прогресивност с думи, изречения и PR, към реална социалноикономическа политика.
Даже и прогресивно мислещите олигарси ще се наложи да приемат тези промени.
