Реалистични ли са целите за ЕС за електрификация?

Най-големите пречки пред изпълнението на Плана за действие на ЕК са физиката и икономиката

Миналата седмица отговорих на няколко въпроса във връзка с новия План за действие за електрификация на ЕК.
Въпрос 1: Реалистични ли са целите на ЕС за електрификация или вече се разминават с икономическата реалност? Кои ще бъдат най-големите пречки пред изпълнението им?
Зависи какво искаме да постигнем в ЕС. Ако желаем да бъдем значима индустриална сила, която добива и произвежда собствени базови суровини и продукти, целта е абсолютно нереалистична. Знаменателят, тоест общото потребление на енергия, ще стане твърде висок.
Ако сме ОК да се превърнем в отлично климатизирана туристическа дестинация, то целта е реалистична. Ще имаме ръст на електричество за термпопомпи, климатици и електромобили, комбиниран със спад на цялостното енергийно потребление, поради липсата на енергоемка индустрия и минимален пренос на тежки товари. Не знам обаче как точно ще платим при втория сценарий, защото ще сме бедни.
Числата най-добре показват доколко е реалистична целта. Делът на електричеството в крайното потребление на енергия в ЕС се е увеличил от 22% през 2006 г. до 23% през 2024 г. или с 1% за 18 г. В абсолютни стойности крайното потребление на енергия в ЕС в този период намалява с 11%, но и потреблението на електричество намалява с 4%. Това се случва успоредно със силно промотиране, субсидиране и инвестиции във ВЕИ, енергийна ефективност, електрификация (термопомпи, електромобили и т. н). Сега ЕК иска токът да скочи до 46% до 2040 г. като залага реално на още повече от същото, но пък се стреми и към реиндустриализация и въоръжаване, които изискват много енергия и то основно горива. Вижда ли ви се реалистично?
Най-големите пречки пред изпълнението на този План са физиката и икономиката. Това важи при положение, че искаме ЕС да играе значима роля в света, разбира се.
Въпрос 2: Как България успя да стане една от най-електрифицираните държави в ЕС?
България не е направила нищо целенасочено, за да бъде по-електрифицирана. Ние сме достигнали дял от 23% на електричеството от крайното енергийно потребление още през 1995 г., а днес сме на 27%. Това обаче се дължи на три основни причини. Първата е сривът на тежката индустрия и икономиката като цяло след 1989 г. - потреблението на въглища, нефт и газ автоматично пада много рязко. Втората е изключително ниското ниво на битова газификация в сравнение със средното за ЕС. Третата е субсидирането на цената на тока за домакинствата, което представлява силен стимул да го ползват пред алтернативи. Всяка една от тези причини е по-скоро негатив, отколкото позитив за България.
Въпрос 3: Какви са възможните сценарии за развитието на българската енергетика? Къде България има конкурентно предимство и къде изостава спрямо останалите страни в ЕС?
Възможните сценарии са същите като за целия ЕС. Ако искаме силна индустрия и изчислителни центрове за изкуствен интелект, ще имаме нужда от изобилна, надеждна и евтина енергия, вкл. все повече електричество. Предимствата са ни много - ядрена енергия, много ВЕИ, батерии и ПАВЕЦ, мащабна преносна мрежа, неизползван потенциал за ефективност, вятър, биомаса, отпадъци и геотермия. ЕК иска да копира бързата електрификация на Китай - от 17 до 30% за последните 15 години - но тя се основава най-вече на използването на огромни количества евтини въглища. Е, и това имаме. Само остава някой в Европа да осъзнае, че тотална електрификация без надежден и евтин ток няма.