Труд
Автор:
Труд онлайн
Европейската централна банка ще запази лихвените проценти без промяна, докато преценява колко голям инфлационен шок ще предизвика войната в Иран.
Лихвеният процент по депозитите ще бъде запазен на 2% в четвъртък — ниво, на което се намира от миналия юни — според единодушно проучване на Bloomberg. Докато повечето икономисти предвиждат, че разходите по заемите ще останат на това ниво до края на годината, търговците залагат на поне едно повишение.
Боевете в Близкия изток пораждат опасения, че след скока на цените през 2022 г. предстои ново покачване на инфлацията — перспектива, която е начело на дневния ред, докато водещите централни банки в света се събират тази седмица.
ЕЦБ се намира в по-добра позиция, отколкото когато руската инвазия в Украйна предизвика последното скок на цените на петрола и природния газ. Въпреки това, някои политици вече обмислят повишаване на лихвите, за да ограничат рисковете за инфлацията, докато други се чудят дали ударът върху икономическия растеж не би се оказал по-притеснителен.
Новите тримесечни прогнози е малко вероятно да предоставят много насоки, тъй като много от данните за тях са събрани преди започването на американско-израелските атаки. Придружаващият анализ на сценариите обаче ще даде насоки за това колко лошо може да стане положението.
Кристин Лагард обеща да не „прибързва с решение“,
но също така обеща да пощади европейците от „същите инфлационни скокове“ като преди четири години. Тя ще се срещне с журналисти в 14:45 ч. във Франкфурт, половин час след решението за политиката и преди да отпътува за срещата на върха на Европейския съюз в Брюксел, на която ще се обсъжда Иран.
Официалните лица подчертават важността да се запази спокойствие по отношение на войната, като твърдят, че е твърде рано да се правят каквито и да било заключения за лихвите. Това обаче не е попречило на някои да спекулират относно необходимостта – и момента – на евентуални увеличения.
Други централни банки в региона също са в режим на изчакване. Швеция и Швейцария запазиха лихвените си проценти без промяна в четвъртък.
Макар че най-скорошният скок в цените на енергията предизвика спомени за 2022 г. — когато инфлацията премина 10% — представителите на ЕЦБ се опитаха да успокоят опасенията, че Европа е изправена пред повторение.
Лагард вероятно ще повтори аргументите, че икономиката е в много различно състояние този път — без натрупано търсене, прегрял пазар на труда или експанзионистични фискални настройки. Същото важи и за паричната политика: тогава лихвите бяха отрицателни и ЕЦБ все още купуваше облигации. Сега разходите по заемите са близо до неутрални нива, а балансът се свива.
Ситуацията с енергията също е по-добра. Доставките са по-разнообразни, а цените на газа – въпреки че се покачват – също са много по-ниски.
Бизнесът и потребителите обаче може да са по-нетърпеливи. Инфлационните очаквания вече надхвърлят целта от 2% и могат да се повишат още повече, след като се отчетат по-високите разходи за енергия.
Новите прогнози ще бъдат от ограничена полза при определянето на посоката на инфлацията и растежа поради предположенията, на които се основават.
Продължителността на войната е една от променливите, която е силно несигурна. Президентът на САЩ Доналд Тръмп първоначално заяви тази седмица, че САЩ все още не са готови да напуснат, „но ще си тръгнем в близко бъдеще“. Израелският министър на отбраната Израел Кац заяви, че боевете ще продължат, докато „не бъде постигната победа“.
