Труд
Автор:
Труд news
Повече косми в сифона, по четката и върху дрехите през септември и октомври лесно могат да създадат усещането, че косата изведнъж е започнала да пада прекомерно. В много случаи промяната действително може да бъде част от естествената сезонност на космения цикъл.
Проблемът започва, когато всяко засилено окапване през есента автоматично се обяснява със сезона. Така реален косопад може да бъде наблюдаван с месеци с надеждата, че „просто ще мине“.
Има няколко по-полезни критерия от броя косми в банята: колко дълго продължава промяната, намалява ли видимо плътността, има ли конкретни зони на изтъняване и какво се е случило с организма два-три месеца по-рано.
Често цитираното число е между 50 и 100 косъма дневно. Американската академия по дерматология определя подобна загуба като нормална част от естествения цикъл на косъма [1]. Самото число обаче лесно може да бъде разбрано погрешно. Космите по скалпа не растат синхронно. Докато едни фоликули активно произвеждат косъм, други се намират в преход или покой, а част от космите достигат естествения момент на отделяне. Затова някакво ежедневно окапване е нормално. Няма особен смисъл обаче всяка вечер да се броят космите по четката.
Количеството, което човек вижда, зависи и от навиците му. Ако косата се мие всеки ден, отделените косми се забелязват постепенно. Ако се мие на три или четири дни, голяма част от вече отделените косми могат да излязат наведнъж при следващото измиване и да изглеждат като внезапен косопад [4].
Същото важи за дългата коса – петдесет дълги косъма визуално изглеждат значително повече от петдесет къси. Затова по-важният въпрос не е „Паднаха ли ми точно 100 косъма днес?“, а „Има ли ясна промяна спрямо това, което обикновено е нормално за моята коса?“
Да, има научни данни, че човешкият космен цикъл показва известна сезонност. Едно от класическите проучвания проследява параметрите на растежа на косата при здрави мъже в продължение на 18 месеца. Делът на космите в активна фаза на растеж е най-висок през март и постепенно намалява до септември. Реално измереното окапване достига своя максимум около август и септември [2].
По-голямо проучване при 823 жени също установява сезонен модел. Най-висок дял на космите в телогенна, или покойна, фаза е отчетен през лятото, като се наблюдава и по-малък втори пик през пролетта [3]. Това дава биологична основа на добре познатото усещане за повече окапали косми в края на лятото и началото на есента. Но има важно уточнение.
Сезонността е тенденция, а не диагноза. Тя не означава, че всеки човек трябва да губи повече коса през есента, нито че всяко силно окапване през септември е нормално. При здрав човек сезонната промяна трябва да остане в рамките на естествения космен цикъл и да не води до прогресивна загуба на плътност.
Един от най-полезните ориентири е времето. Ако всяка година в края на лятото забелязвате малко повече косми, а след това ситуацията постепенно се нормализира и плътността остава същата, сезонното обяснение е напълно възможно.
По-различна е картината, ако окапването:
В тези ситуации сезонът може просто да съвпада с началото на друг процес.
Това разграничение е особено важно. Човек може да има силно окапване, без да развие трайно оредяване. Може да се случи и обратното – косата постепенно да става по-рехава, без в банята никога да се появяват впечатляващи количества косми. При телогенен ефлувиум например много фоликули преминават към покой приблизително по едно и също време. След определен период тези косми започват да се отделят и човек забелязва дифузно засилено окапване [4, 5].
При андрогенната алопеция механизмът е различен. Там основният процес е постепенното миниатюризиране на определени космени фоликули. Космите стават все по-тънки и по-къси, което с времето намалява видимата плътност. При жените един от ранните сигнали може да бъде постепенно разширяване на пътя на косата. При мъжете често се променят фронталната линия и зоната на темето. И двете състояния могат да съществуват едновременно.
Точно тук „есенният косопад“ може да заблуди. Сезонно или реактивно усилване на окапването понякога прави вече съществуващо постепенно изтъняване много по-видимо.
Косата има забавена реакция. Събитие, което се случва през юни, може да стане видимо върху четката чак през август или септември. При телогенен ефлувиум засиленото отделяне на косми често започва няколко месеца след провокиращото събитие [1, 4]. Затова при внезапно окапване има смисъл да се мисли не само какво се случва в момента, а какво се е случило приблизително два-три месеца по-рано.
Сред възможните провокиращи фактори са:
Има и още една причина количеството коса в банята да изглежда тревожно – накъсването. При истинското окапване косъмът се отделя от фоликула. При накъсването той се чупи по дължината.
Това може да се случва при:
При накъсването сред падналата коса могат да се виждат множество по-къси фрагменти с различна дължина. При реално дифузно окапване космите обикновено са цели. Двете състояния отново могат да се наслагват. Човек може едновременно да има телогенен ефлувиум от корена и силно увредени дължини, които се късат. Затова „губя много коса“ все още не казва достатъчно за причината.
Ако се чудите дали промяната е сезонна, вместо ежедневно броене може да следите три неща.
Естественото сезонно отделяне на косми не би трябвало да води до постоянно прогресираща загуба на плътност.
„Ще видя дали ще мине след есента“ е разумен подход само когато окапването е умерено, сравнително краткотрайно и няма други промени.
Прегледът не трябва да се отлага, ако:
Особено важно е да не се чака при комбинация от косопад и възпалителни промени на скалпа. Причината е, че някои форми на алопеция могат постепенно да увреждат космения фоликул и ранното им разпознаване има значение за прогнозата.
Не съществува кръвен тест за „есенен косопад“. Оценката започва с анамнезата.
От значение е:
След това трябва да се оцени самата коса и скалпът.
Трихоскопията позволява увеличен оглед на фоликулите, дебелината и характеристиките на космите и различни промени по скалпа. Тя може да помогне при разграничаването на дифузно окапване от процеси, при които се наблюдава постепенно миниатюризиране на космите [5].
В определени случаи може да бъде полезна и фототрихограма, при която параметрите на растежа се измерват и могат да бъдат сравнени във времето.
Лабораторните изследвания не трябва да бъдат еднакъв „пакет за косопад“ за всеки човек.
Според историята и конкретната клинична картина лекарят може да прецени дали има причина да се изследват показатели, свързани например с желязото, щитовидната жлеза, хранителни дефицити, хормонални или други системни фактори [5].
За хора в София, които са започнали есента с повече косми по четката, но вече забелязват и промяна в плътността, следващата полезна стъпка е да се установи какво действително се случва, вместо автоматично да се приема, че причината е сезонът. Един трихологичен преглед в София може да включва анамнеза, оглед и трихоскопска оценка, а необходимите допълнителни изследвания се определят според конкретния случай [6].
Най-важният въпрос не е „колко косъма паднаха днес?“
Косата естествено се обновява и част от нея трябва да пада всеки ден. Научните изследвания показват и реална сезонна вариация, при която края на лятото и началото на есента могат да бъдат период с по-забележимо окапване [2, 3]. Точно затова няколко повече косъма през септември не са автоматично причина за тревога. Но сезонът не трябва да се превръща и в удобно обяснение за всяка промяна.
Ако окапването продължава, плътността намалява, пътят се разширява или има симптоми от скалпа, по-важно е да се изясни причината, отколкото да се изчака следващият сезон. Косъмът, който виждаме в сифона, е последният етап на процес, започнал седмици или месеци по-рано. Именно затова добрата оценка гледа назад във времето и към състоянието на самите фоликули, а не само към броя косми върху четката.
