Труд
Автор:
Труд онлайн
Огромен диск, образуващ планети, около млада тройна звездна система в съзвездието Орион е бил изваден от равновесие от огромна „река“ от газ, простираща се на повече от 1,2 трилиона мили (1,6 трилиона километра) дължина, пише Space.
Откритието, направено с помощта на радио дължини на вълните, заснети от радиотелескопа ALMA (Atacama Large Millimeter/submillimeter Array) в Чили, може да обясни защо астрономите продължават да откриват екзопланетни системи, чиито орбити са рязко наклонени от осите на въртене на звездите им.
Системата GW Orionis се състои от три протозвезди, което означава, че те все още се формират и свиват и все още не са започнали термоядрен синтез в ядрата си. Звездите се намират на около 1300 светлинни години разстояние, вътре в звездообразуващия пръстен Ламбда Orionis в съзвездието Орион. Намирането на един-единствен газо-прахов диск, който обгражда и трите звезди и оформя планетите, вече е изключително рядко, но диск с три пръстена с неправилно подравнени орбити е още по-необичаен.
Мария Галоуей-Сприетсма, докторант в Университета на Флорида, която ръководи изследването, каза, че предишни изследвания на GW Orionis вече са разкрили, че вътрешният, средният и външният пръстен на системата не са подравнени, като всеки пръстен е наклонен под различен ъгъл.
Външният пръстен, един от най-големите, наблюдавани някога около млада звезда, показва най-изразеното несъответствие. Изследователите първоначално теоретизираха, че невидима газова гигантска планета нарушава пръстена. Вместо това екипът откри различно обяснение: масивен газов „стример“, вливащ се от околния молекулярен облак, нарушава външния пръстен. Обменът на ъглов момент между двете изкривява пръстена и го изтласква към наклон.
Самият диск е съставен от три пръстена, разположени на разстояния от 4,1, 17,4 и 31,6 милиарда мили от центъра на системата. Газовият поток, отговорен за наклона, беше открит чрез нови наблюдения на ALMA, които откриха молекули въглероден оксид, тъй като самият молекулярен водород е невидим на радио вълните. Дължината на стримера е поразителна, простирайки се на около 0,2 светлинни години или 1,2 трилиона мили.
В нашата собствена слънчева система всяка планета обикаля около Слънцето в тясна равнина, подравнена с неговия екватор. Докато повечето екзопланети следват подобен модел, учените преди това са забелязвали планети с рязко наклонени или дори обратни орбити. С откриването на този стример в GW Orionis, астрономите може би са открили движещата сила зад тези необичайни планетарни системи.
