Меси е най-великият. Вече дори и от фаул

Лионел Меси е най-великият в историята на футбола... Това може да се чуе все по-често от устите на коментаторите най-вече зад Океана, но с годините тази теза, макар и спорна заради невъзможното сравнение с минали епохи, се сдобива с все повече аргументи. И ако в съвременния футбол на невъзможно високо темпо застаряващата суперзвезда на Интер (Маями) се налага да „бъде носен“ от съотборниците се в дефанзивен план, докато чакат да избухне с гениално отиграване в атака, то Бълхата все по-често оправдава присъствието си на терена, когато играта е спряла.
Още на мондиала в Северна Америка през лятото си пролича, че съотборниците му от тима на Аржентина се опитват да му „изкарат“ фаул в близост до наказателното поле и това изобщо не е случайно. 39-годишният Меси вече открито се домогва до статута на най-добър изпълнител на преки свободни удари в историята на футбола. Поне от гледна точка на статистиката – вече е много близо до рекорда по голове от фаул, който все още се държи от бразилеца Марселиньо Кариока със 78, но Лео вече е само на два зад него, след като забоде поредното попадения за Интер (Маями) при загубата с 1:2 от Кълъмбъс Крю в МЛС. Всъщност в топ 5 освен Гения от Росарио са четирима бразилци – следват Жаир Роза Пинто (74), Роберто Динамите (73) и Жуниньо Пернамбукано, който дели петото място със Синиша Михайлович с по 72. Като легендата на Лион със сигурност е най-известният от всички, може би и защото играе в епоха, когато футболът вече е повсеместно телевизионно шоу и изпълненията му, при които топката приемаше необяснима траектория, за да хвърли в ужас вратарите. А и за разлика от останалите Жуниньо прекара голяма част от кариерата си в Европа и сред жертвите му са най-добрите вратари в света по това време начело с Оливер Кан и Икер Касияс.
Вкарването от фаул минава за специално изкуство във футбола и спорът кой е най-великият изпълнител сигурно би бил още по-ожесточен от този за най-големия играч в историята. А всепризнати майстори в него са бразилците – след четиримата от топ 5 следва Маркос Асунсао с 68, а топ 10 се затваря от легендата Зико, който има 62. С по 59 са Роналдиньо и Рожерио Сени, който благодарение на това умение е вратарят с най-много голове в историята на футбола. Толкова има и Диего Марадона, който в това умение е пред Пеле (Краля има 44, един от тях във вратата на България на световното първенство в Англия през 1966 г.). А Меси води и в този „дуел“ с големия си задочен съперник във футбола през новия век – Кристиано Роналдо е 9-и с 64 гола.
Но дали само броят голове е от значение в тази надпревара? Меси е само с два вкарани фаула повече от Жаир (част от злополучния отбор на Бразилия, загубил финала от Уругвай през 1950 г.), който обаче е постигнал своята бройка в 513 мача, а аржентинецът вече е изигра 1177 официални срещи. Макар че самият гол отговаряше на всички „изисквания“ - изпълнението бе от наглед невъзможна позиция в близост до ъгловото флагче, а топката се изви по странен начин, за да падне зад гърба на врататя на Крю в „паяжината“ на далечния ъгъл...

Може би скоро рекордът ще е реалност. А на мача с Охайо се видя, че Меси със сигурност е надминал Пеле в това да накара американците да гледат „сокър“. Публиката не беше дошла на стадиона, за да гледа световна знаменитост, а да подкрепя собствения си отбор и освиркваше всяко докосване на Лео до топката – нещо необичайно за американските спортни фенове. А в много заглавията на местните медии над възхищението от невероятното му изпълнение преобладаваше изводът, че голът е бил само един и не е спасил Интер (Маями) от загубата...