Препоръки в помощ на служебното правителство

Необходим е анализ, който да идентифицира дублиращи се структури, излишни звена и щатни бройки в администрацията

Пред държавното управление има специфични предизвикателства

Второ удължаване на бюджета за 2025 г.

Полагането на клетва от служебното правителство на 19 февруари 2026 г. поставя пред държавното управление специфични и изключително отговорни предизвикателства. Те произтичат от липсата на приет редовен закон за държавния бюджет за текущата година и необходимостта от стриктно прилагане на удължителния закон.

В настоящата икономическа среда, характеризираща се с инфлационен натиск под действието на разнообразни фактори, ролята на Министерството на финансите и на водещите ресурсни ведомства става определяща за дългосрочната фискална устойчивост и доверието в публичните институции. Основната мисия на този служебен кабинет не е просто да организира честни парламентарни избори, а да положи основите за връщане по пътя на устойчивите публични финанси. Тази промяна трябва категорично да прекрати практиките от миналото, които системно подкопаваха прозрачността и фискалната дисциплина, и да осигури съответствие със Закона за публичните финанси.

Основен стълб в стратегията на МФ трябва да бъде пълното възстановяване на информационната прозрачност. Наложително е незабавното възобновяване на практиката за публикуване на предварителни агрегирани данни за изпълнението на държавния бюджет веднага след изтичането на всеки календарен месец. Тази отчетност следва да обхваща данни поне за общите приходи и разходи, за вноската в бюджета на Европейския съюз, за касовото салдо и за размера на фискалния резерв. Прозрачността е най-мощното средство срещу политическото изкушение за прилагане на сложни счетоводни техники, целящи маскиране на реалния размер на дефицита.

Следващата ми препоръка е да се преустанови практиката за изнасяне на бюджетни по своята същност разходи “под черта” или през извънбюджетни сметки и фондове. Само чрез пълно и обективно признаване на дефицита може да се изгради реалистична представа за състоянието на публичните финанси, което е задължително условие за поддържане на инвестиционния рейтинг и доверието на основните партньори от еврозоната.
Разпоредбите на удължителния закон, който е в сила до края на март 2026 г., налагат поддържането на нулево или дори положително бюджетно салдо, съобразено с реалните касови потоци. Тъй като парламентарните избори са насрочени за 19 април, а технологичното време за формиране на легитимно редовно правителство и последващото приемане на нов бюджет е значително, е реалистично да се очаква, че новата изпълнителна власт би поела управлението едва около началото на май. Това налага подготовката на предложение за второ удължаване на действието на бюджета за 2025 г.

Оптимизация в здравеопазването не означава съкращаване на грижи, а пресичане на механизмите за “надписване” на дейности.

Тук се крие един от най-сериозните фискални капани. МФ трябва да се пребори с всякакъв популистки натиск и в новото предложение за удължаване да не се включват никакви допълнителни разходи. Трябва да се помни опитът от първото удължаване, когато заплатите в бюджетния сектор бяха повишени с 5% без осигурени приходни мерки, което е в пряко противоречие със Закона за публичните финанси, защото (при равни други условия) води до влошаване на бюджетното салдо. Служебният кабинет трябва да бъде пазител на фискалните правила, а не техен нарушител в името на гласовете на бюджетните служители.

Йерархията на плащанията през този преходен период е ясно дефинирана от закона, като приоритет имат социалните разходи и възнагражденията на служителите. Въпреки това профилът на разходите трябва да бъде прецизно настроен спрямо изтичащия в средата на 2026 г. срок по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Ресурсът трябва да бъде насочен приоритетно към тези проекти, тъй като те представляват инвестиционен импулс, който е много значим за икономиката и не може да бъде отлаган.

Същевременно МФ трябва да пресече порочната практика на натиск върху бизнеса чрез събиране на авансови вноски по данъци или извънредни дивиденти от държавни предприятия. Подобни действия източват жизненоважна ликвидност от реалния сектор (независимо дали частен или обществен) и създават нереална представа за бюджета, което е последвано от негативни последствия през следващите периоди. Същото важи и за умишленото забавяне на възстановяването на данъка върху добавената стойност - държавата не трябва да третира средствата на фирмите като безлихвен ресурс за покриване на собствената си неспособност за планиране.

Лошите практики на предходни управления включват и системно надценяване на приходната част в бюджетните прогнози. Това се прави с цел изкуствено раздуване на разходните тавани, но неизпълнението на приходите в края на годината налага съкращаване или отлагане на капиталови разходи, за да се влезе в рамките на дефицита от 3%. Тази политика на “изяждане” на инвестициите за сметка на текущото потребление е пагубна за икономическия растеж.

Фискалният съвет и международни институции като МВФ многократно са предупреждавали, че този модел е неустойчив. Служебният министър на финансите трябва да представи реалистична прогноза според действащото законодателство, която отчита, че приходите растат предимно заради инфлацията, а не поради структурни подобрения в икономиката.

Външните анализи също така наблягат на опасната тенденция за прекомерен растеж на заплатите в бюджетния сектор, който не е обвързан с повишаване на качеството на работа на администрацията. Служебното правителство трябва да стартира процедура за провеждане на задълбочен функционален анализ, който да идентифицира дублиращи се структури, излишни звена и щатни бройки. Оптимизацията на държавния апарат е единственият начин да се осигури устойчиво увеличение на доходите на служителите, без това да застрашава бюджетното салдо. Този анализ трябва да покаже дали, къде и с колко е необходимо увеличение на заплатите и капацитета.

Политиката относно държавния дълг по време на краткия мандат трябва да бъде консервативна. Емитирането на нов дълг следва да бъде ограничено единствено до рефинансиране на стари падежи. Недопустимо е държавата да поема нови задължения, за да покрива дефицити в държавни компании или за текущи разходи. По-нисък растеж на разходите спрямо приходите, без да се допускат просрочени задължения, ще означава свиване на дефицита. Това ще намали нуждите от финансиране и ще изпрати силен сигнал към пазарите за стабилността на българските публични финанси.

За да се постигне реална оптимизация, МФ трябва да изиска от всички ресурсни министерства конкретни мерки, които подобряват салдото, без да потискат икономиката. В Министерството на труда и социалната политика най-неотложната задача е затягането на режима за отпускане на инвалидни пенсии чрез решенията на ТЕЛК. През последните години се наблюдава необичайно висок растеж на тези решения, което предполага масови злоупотреби и превръщане на инвалидната пенсия в заместител на други социални плащания. Контролният показател тук трябва да бъде процентът на повторно прегледаните решения, при които е установен необоснован процент работоспособност. Премахването на субективния фактор и строгият надзор върху лекари и комисии биха могли да освободят значителен ресурс, който може да бъде насочен към реално нуждаещите се лица, вместо да изтича в сенчести схеми.

В Министерството на здравеопазването мерките трябва да се фокусират върху ефективността на разходите на Националната здравноосигурителна каса. Индикатор за успех трябва да бъде ограничаването на нарастването на разходите за болнична помощ чрез противодействие на недействителните хоспитализации. Външните анализи често критикуват българската здравна система за високите нива на доплащане и същевременно огромните течове на публичен ресурс към частни структури. Оптимизацията тук не означава съкращаване на грижи, а пресичане на механизмите за “надписване” на дейности.

Прозрачността в обществените поръчки е другата критична зона. Трябва да се сложи край на практиката за заобикаляне на Закона за обществените поръчки чрез определяне на условия, на които отговаря само предварително избран участник. По този начин се оскъпяват проектите и се влошава качеството. МФ трябва да изиска пълна цифрова проследимост на средствата, похарчени през обществени поръчки, като разполага с и публикува всички договори и анексите към тях в реално време. Това е инструмент за осигуряване на гаранция, че по време на служебния мандат няма да бъдат поети дългосрочни ангажименти, които да обвържат българските данъкоплатци с неизгодни условия.

Министерствата на регионалното развитие и благоустройството и на околната среда и водите са ведомствата, които най-често привличат вниманието при провеждането на обществени поръчки, тъй като са били установявани практики, които не защитават обществения интерес и вредят на държавния бюджет. Служебният кабинет трябва да наложи правилото плащанията да се извършват само след обстойна фактическа проверка на дейностите. Изпълнението на заложените качествени и количествени критерии при строителството трябва строго да се съблюдава.

Министерството на земеделието и храните преди извършването на плащания трябва да извърши проверки на качеството на продукцията и дали определени площи и животни не се използват от повече от едно стопанство за получаване на субсидии.

Служебното правителство има възможност да постави началото на възстановяването на политиката на значително по-строги бюджетни ограничения. Придържането към пълна прозрачност и ежемесечната отчетност представляват доказано средство срещу политическите манипулации на бюджетните данни. Освен това последващото удължаване на бюджета не трябва да е обвързано с приемане на допълнителни разходи, за да се спази законът и да се запази стабилността.

Затягането на контрола върху решенията на ТЕЛК и обществените поръчки са най-бързите и ефективни мерки за ограничаване на растежа на непредвидените разходи без негативен ефект върху системите в икономиката. Спирането на практиката за реализиране на еднократни или неустойчиви постъпления ще покаже реалния размер на бюджетните приходи.

Тези мерки ще позволят България да премине през изборния период без фискални сътресения и да бъде положена основата за по-устойчив стопански растеж.