Труд
Автор:
Труд news
Подготвяте документи за работа в чужбина, кандидатстване в университет или сключване на брак? В списъка с изисквания виждате „официален превод“, „заверка“ и „апостил“. Звучат сходно, но решават различни проблеми. Ако поръчате всичко, може да платите за ненужна процедура. Ако пропуснете необходима стъпка, рискувате документът да бъде върнат. Ето как да разберете от какво действително имате нужда.
Преводът пренася информацията от един език на друг. Той може да е достатъчен, когато изпращате договор за преглед на чуждестранен партньор или представяте информационен материал. При официални документи обаче получателят често изисква превод, изготвен и удостоверен по определен ред.
Представете си, че кандидатствате за магистратура. Университетът може да иска преведена диплома и академична справка, но да посочи отделни изисквания за удостоверяването им. Добрият превод няма автоматично да покрие тези условия. Затова проверете не само езика, но и дали се приема електронно копие, заверен превод или хартиен оригинал.
Думата „заверка“ е особено подвеждаща, защото няма само едно значение. Нотариусът например може да удостовери, че копие съответства на представения документ, или да завери подпис. При заверка на подписа на преводача се удостоверява неговият подпис, а не се прави независима езикова проверка на всяко изречение.
Това разграничение има практическо значение. Ако институцията иска заверено копие на дипломата, нотариалната заверка на подпис върху превод не заменя копието. Ако иска удостоверен превод, обикновено фотокопие също не върши работа. Най-сигурният ориентир е точната формулировка в инструкциите на получателя.
огато официален документ ще се използва в друга държава, може да е необходимо удостоверяване на неговия произход. Апостилът е опростен механизъм между държавите, прилагащи Хагската конвенция. Той потвърждава автентичността на подписа, качеството, в което е действало подписалото лице, и идентичността на печата, ако има такъв. Не доказва, че изложените факти са верни, нито че преводът е точен.
Когато апостилът не е приложим и няма освобождаващ международен договор, може да се изисква друг ред на легализация. Освен това апостил се поставя от компетентен държавен орган, а не от преводаческата агенция. Редът и органът зависят от вида и произхода на документа. При класическата легализация удостоверяването може да преминава през дипломатически или консулски органи. Апостилът опростява тази процедура, когато е приложим, но не е универсален заместител за всяка държава и всеки документ.
За определени официални документи, например удостоверения за раждане, брак или липса на съдимост, представяни от една държава членка в друга, европейските правила премахват изискването за апостил. В някои случаи многоезичен стандартен формуляр може да спести и превода. Това не означава, че всеки документ в ЕС е освободен от всички формалности: дипломите например не попадат автоматично в този режим, а приемащият орган може да има допълнителни изисквания.
Например българско удостоверение за раждане, което представяте пред администрация в друга държава от ЕС, може да попадне в облекчения режим. Ако обаче подавате български фирмени документи за процедура извън ЕС, изискванията може да бъдат съвсем различни. Някои чуждестранни учреждения изискват превод, направен по местните правила, дори да имате заверен превод от България. Универсален „пакет с всички печати“ не заменя предварителната проверка.
Преди да подадете заявка, уточнете три неща: в коя държава и пред коя институция ще използвате документа, какъв е видът на документа и кой го е издал, какъв точно превод или удостоверяване се изисква. Специалистите от novatranslate.com препоръчват да поискате писмено потвърждение от приемащата институция, особено когато сроковете са кратки.
Правилната последователност невинаги е „превод, после печат“. Понякога първо се поставя апостил, за да бъде преведен и той, а друг път заверката се извършва по специфичен ред. И така, изходната точка не е броят печати, а документът, който реално ще бъде приет.
