Проф. Росен Стоянов, директор „Политически анализи и прогнози“ към „Галъп Интернешънъл Болкан“: Управляващите все още не могат да се отърсят от предизборното си агитационно говорене

Всеки дошъл на власт, обяснява що е то реформа от своята камбанария

Никой избор в демократична държава не е предрешен

Първите сто дни от управлението на Радев си останаха в капана на реториката, темпото и логиката ù. Несмело начало на управление с реалистичен пълен мандат, плахо, неуверено, с оправдание за разумност и премереност, смята проф. Росен Стоянов. Според него никой избор в демократична държава не е предрешен. Президент Йотова има най-големи шансове към днешна дата. Но на терен не са всички потенциални и неизвестни (имам предвид като възможна изненада) бъдещи кандидати. Професорът е категоричен, че за онази част от политическото пространство, която се самонарече „демократична общност“ и за нейната социо-биологическа пасивност можем да кажем само едно - със слаба тактика стратегически битки не се печелят, с шикалкавене и лукаво поведение не се печелят умове и сърца, със себедостатъчност не се печели доверие и устойчивост.

- Как според вас започна новият парламентарен сезон, професор Стоянов? Какво казаха партиите в декларациите си? Какви са приоритетите им?
- Управляващите все още не могат да се отърсят от предизборното агитационно говорене, обобщенията, пожелателните мантри и и заявително-претенциозните обещания и закани. Като че ли някой друг трябва да реализира предложената и приета от тях финансова рамка за настоящата година, някак евфемистично прехвърляйки всички надежди и очаквания за манната небесна, която ще ни сполети единствено заради тях едва с бюджет 2027. Изцяло популистки основни акценти - правосъдна реформа, концесионни такси, здравеопазване, потребители. Сравнително категорично, но някак смирено говорене от страна на ГЕРБ, определящи се като носител на алтернативата, без която никоя демокрация не може да съществува. „Продължаваме промяната“ - все по-малко ярки, отново заплахи за публични изяви по площадите и акцент върху опасността от установяване на еднолична власт. „Демократична България“ продължават линията на критика на новите дългове и липсата на реформи, без да заявяват силно алтернативна роля и мисия. ДПС - от всичко по малко, без резки движения и силни фрази и оценки. „Възраждане“ се обявиха за единствената истинска последователна опозиция и отново се разграничиха от „Прогресивна България“ по оста кой повече обича Изтока и кой повече мрази Запада.

- Съвзема ли се ГЕРБ от загубата на 19 април? Вече ще бъдат критична опозиция, трябва ли да издигне свой кандидат за президент или да подкрепи този на ППДБ? 
- Независимо от недобрия резултат на последните парламентарни избори, ГЕРБ-СДС представляват най-голямата парламентарна опозиционна партия. До края на първите 100 дни управление на новата власт останаха сравнително умерени в критиките си. Поведението им се характеризира повече с парламентарна дейност, а не толкова със заявки за активност извън Народното събрание - кампанийност, бунтуване на „масите“ и заявка за вотове на недоверие, оставки и предсрочни избори. Определено са насочени към вътрешна консолидация и партийна работа, с перспектива местните избори догодина. Подкрепа на кандидат-президент, издигнат от ДСБ, припознат от „Да, България“ и подкрепен от страна на ГЕРБ е малко вероятна. Не случайно председателят на коалиционният им партньор от СДС даде вече категорично отрицателно мнение по повод евентуална кандидатура на Гюров. В крайна сметка, финалното решение ще бъде взето най-вероятно през по-интересната, втора седмица на предстоящата процедура по избор на президент - седмицата преди балотажа.

- Вашата оценка за първите сто дни на Радев като премиер?
- Релевантни на цялата им кампания, но останали в капана на реториката, темпото и логиката ù. Несмело начало на управление с реалистичен пълен мандат. Плахо, неуверено, с оправдание за разумност и премереност. Макар и не крайно разочароващо, но определено това управление не даде и конкретна заявка дори близка до гръмките им обещания от март-април, за кардинални и дълбоки промени. А не се ли задоволят генерираните у техните избиратели свръхочаквания, разочарованието наистина ще е бързо и крайно. Късно приет бюджет (по техни думи „ не техен“), още по-късно представена публично управленска програма, договорът с „Боташ“ е във вакуума на пълната неяснота за перспектива. От друга страна „демонтажът на модела“ и „деолигархизацията“ като че ли се отлагат, защото се оказва, че единственият път да се приближиш дори малко до изпълнение на подобна клетва, е да овладееш всички лостове на държавно и икономическо управление, което ще те превърне в ново такова статукво. Разбира се, наблюдава се и раздвижване сред кариеристи, опортюнисти и конформисти на всички нива, което предполага и грешки в кадровата политика, особено когато нямаш партийни структури и установени пътеки за създаване, търсене и промотиране на експертиза. И не на последно място - кредитът на доверие започва да ерозира веднага след встъпването в длъжност на всяка власт, подсилва се от конкретизирането на отделните личности, които ще я представляват и реализират и катастрофира почти винаги в неправилни, погрешни или неособено публични и демократично взети конкретни решения по съответните проблеми на деня и перспективата.

- Какво разбира Радев под „национален интерес“? До преди него националният интерес на България бе членството в ЕС, в НАТО, после Шенген и Еврозоната. Какъв трябва да бъде сега след постигането на тези цели?
- Явно да не се противопоставяме на славянска, православна и пишеща на кирилица държава агресор... Но от друга страна явно и да не подкрепяма славянска, православна и пишеща на кирилица нападната държава. За Радев ценностно ориентираната координатна система не е важна, заявките му са по-скоро във особен вид прагматизъм във външната политика. Заявка за някакъв особен вид суверенизъм, всъщност наблюдаваме Дънинг-Крюгер ефект - хем сме с вас, хем не сме, но не сме и против, а и против другите не сме. И сме тук, и сме там, но никога не се съмняваме в правотата на решенията си. Националните идеали са едно, националният интерес е нещо друго, личните представи и мечти за успех и щастие са нещо трето, но едно е ясно - просперитетът и благосъстоянието, повишаването на стандарт и качество на живот, обществените блага, индустриализацията, усвояването на новите технологии и възможният посредством тях технологичен напредък са оставени извън акцентите и заявките на това управление.

- Коя олигархия пребори Радев? Как върви „деолигархизацията“? Какво по-точно разбира той под това понятие - Борисов и Пеевски ли?
- Никоя и никак. Никоя, защото не я дефинира. От думите на бившия президент и неговата кохорта разбираме само, че те не разбират що е то олигархия. Имат собствена представа и своя си дефиниция, но досега не смогват логично и аргументирано да я узаконят през публичното си говорене. Никак, защото още в кампанията, а и вече ярко в последните дни се разбра, че около партийните функционери гравитират, подпомагат дейността, но и заявяват апетитите си и интересите си не един и двама заможни българи. Да не говорим, че с решение на правителството бяха подкрепени и руски такива, които вече по дефиниция категорично отговарят на това що е то олигарх. Остраняването от възможността да разпределят публичен ресурс на двама политици, които имат продължаваща, макар и намалена, обществена подкрепа в лицето на своите гласоподаватели, не е успех в битката с олигархията. Това е по-скоро фиксация, не дай боже и реваншизъм. Не е работа на Министерски съвет да се занимава с това. Друг е въпросът до каква степен и доколко демократично ще бъде усвоена властта в институции и структури, призвани да следят за спазването на закона, така че, ако се окаже, че някой го е нарушавал в съответните давностни срокове, то към него да се подходи по съответния законов начин.

- Тази година реформи няма да има заради президентските избори, а догодина - сигурно заради местните избори. Въобще ще има ли реформи?
- „Реформа“ също трябва да получи най-накрая своето определение. Казвам го, защото всеки, дошъл на власт, обяснява що е то реформа през своята призма и от своята камбанария. За едни реформа е смяна на конкретни личности с други, все едно правилата са ОК, само хората не са били точните, за други реформата е смяна на правилата, а хора, които да ги спазват, ще се намерят. За трети - реформата е за начало стратегически политически акт, посредством който се започва процес на концептуална промяна в цели системи, но координирана и съгласувана. Така де, за експертиза и компетентност си говорим, и за лични пристрастия и липса на хоризонти.

- Новата многопластова външна политика включва ли непочитането Деня на независимостта на Украйна от нито една държавна институция? 
- Президент Йотова е изпратила съответния текст, в интерес на истината. От друга страна, макар и обвинявана, може би слаба, на фона на САЩ и Китай, Европа е единна по отношение оценката си за случващото се в Украйна. И тук не става въпрос дали правителствените структури трябва да се отнасят с еднакво уважение и внимание към националните празници на Вануату и Науру например... Тук става дума за държавническо мислене в исторически момент.

- Предрешен ли е според вас изборът на президент? Социолозите дават 50 на сто подкрепа на Йотова? По какви причини т. нар. демократична общност още не е обявила кандидата си? 
- Никой избор в демократична държава не е предрешен. Президент Йотова има най-големи шансове към днешна дата. Но на терен не са всички потенциални и неизвестни (имам предвид като възможна изненада) бъдещи кандидати. А за онази част от политическото пространство, която се самонарече „демократична общност“ и за нейната социо-биологическа пасивност можем да кажем само едно - със слаба тактика стратегически битки не се печелят, с шикалкавене и лукаво поведение не се печелят умове и сърца, със себедостатъчност не се печели доверие и устойчивост.

 - Бяха обявени още четирима кандидат-президенти. От кого ще взимат те гласове, респективно кого биха подкрепили на балотаж?
 - Не съм съвсем сигурен, че останалите ясни кандидатури към настоящия момент могат да изиграят съществена, преломна роля в предстоящите избори - нито в отнемане и разсейване на вот, нито от гледна точка на изгряване на нова звезда и формиране на дългосрочна перспектива за запълване на съществуващи ниши в политическото пространство.

Росен К. Стоянов е преподавател по политически комуникации в СУ “Св. Климент Охридски”. Автор е на над 45 научни статии и студии, както и на четири научни монографии. Работи в сферата на социологията на интернет, политическите комуникации, теорията на масовите комуникации и др. Водещ на обучителни и тренингови семинари на политически партии и политически лидери, участва и в подготовка на политически кампании. Роден е на 2 май 1972 г. Става студент в НБУ през 1991 г. От 2017 г. е редовен професор. От ноември 2024 г. е и директор “Политически анализи и прогнози” в “Галъп интернешънъл Болкан”. С над 600 интервюта в национални медии по въпроси, свързани с експертизата му. Водещ на обучителни и тренингови семинари на политически партии и политически лидери, реализира се и в подготовка и реализиране на политически кампании.