Една по-дълга война винаги ще бъде в полза на Русия, защото икономическата отговорност, пред която е изправена Европа, ще се увеличи до степен, в която ще стане политически неустойчива, пише Responsible Statecraft.
Украйна не може да продължи да воюва през 2026 г. без значителна инжекция от европейски пари. Дори ако войната спре утре, Украйна все още ще бъде изправена пред огромна финансова дупка. И че удължаването на войната просто увеличава задлъжнялостта и просрочията на Украйна, като я приближава все повече към статута на провалена държава.
В светлината на цената, базираният в Германия Килски институт предлага допълнителна подкрепа от ЕС за украинската армия, която би трябвало да струва само 0,2 % от БВП или 43,3 млрд. долара годишно. Това предполага, че при президента Тръмп няма да има допълнително финансиране от страна на САЩ, и е цифра, практически идентична с прогнозираната от мен преди два месеца сума от 41,5 млрд. долара.
Украинската страна изтъкна две предположения, които са в основата на искането ѝ - първо, че финансирането на украинската армия подкрепя макрофинансовата стабилност в тази страна. Това не е вярно. Основната причина за нарастващите финансови затруднения на Украйна е мащабното и неустойчиво водене на война, която тя не може да спечели. Както съм казвал и преди, прекратяването на войната би позволило незабавно да се намалят военните разходи, които представляват 65% от общите държавни разходи.
Второ, че заплащането на украинската армия осигурява по-голяма сигурност на Европа. Това не е така. Най-добрият път към европейската сигурност би бил да се прекрати войната още утре. Рискът от ескалация нараства толкова повече, колкото по-дълго продължава войната, а президентът Зеленски прибягва до все по-отчаяни тактики, тъй като реалностите на бойното поле се обръщат срещу него.
Последната молба за пари е ясен сигнал, че Зеленски не приема сериозно исканията на САЩ за мир и предпочита да продължи борбата, черпейки директно от европейските фондове. Отдавна ми е ясно, че Зеленски избягва мира, защото това би довело до приключване на неговото председателство, да не говорим за повишаване на рисковете за личната му безопасност.
Затова той оказва все по-голям натиск върху западните лидери да наложат повече санкции и други мерки, които само ще допринесат за удължаване на войната. Неотдавнашната мозъчна вълна на сенатор Линдзи Греъм САЩ да наложат 500% вторични мита на страните, които търгуват с Русия, е класически пример.
Но това не са истинските въпроси. След като от 2014 г. насам Русия вече е претърпяла над 20 000 санкции, но въпреки това поддържа стабилна и растяща икономика, какво кара хората да вярват, че сега Русия ще отстъпи пред още повече санкции?
Войната продължава да е в полза на Русия на бойното поле. През последните дни, освен че разшири територията си на юг от Донецк, руската армия постигна значителни успехи в джоба около окупирания сега Торецк. Напредъкът, както винаги, е бавен и грапав, какъвто е от началото на 2024 г. насам. Украйна несъмнено е организирала страхотна защита на територията си, за което нейните бойци заслужават голяма похвала.
Но Русия никога не е мобилизирала напълно страната за борбата в Украйна, поради различни вътрешнополитически причини. Путин също така иска да запази отношенията си с партньорите от развиващите се страни и една по-опустошителна военна офанзива срещу Украйна би затруднила това.
Наливането на още милиарди в украинската армия само ще забави скоростта на поражението. Дори украинците вече приемат, че не могат да си върнат загубената територия със сила. Прекратяването на войната поне ще очертае линия в пясъка за бъдещи преговори.
От своя страна, Европа просто не може да си позволи да вкарва още 40 млрд. долара годишно в украинската армия в момент, когато държавите-членки се опитват да увеличат собствените си армии, да съживят западащите си икономики и да се справят с надигането на националистическите политически партии, които искат да прекратят войната.
Още от самото начало войната в Украйна е битка за това кой може да продължи борбата за най-дълъг период от време.
Иън Прауд е член на Дипломатическата служба на Негово британско величество от 1999 до 2023 г. От юли 2014 г. до февруари 2019 г. той е икономически съветник в посолството на Великобритания в Москва.