Труд
Автор:
Петя Кузева
На 25 април ЕС забрани вноса на руски втечнен природен газ (LNG) по краткосрочни договори. Преди това, в продължение на почти четири месеца, целият втечнен природен газ се изпращаше към страните от ЕС. Някои доставки вече заобиколиха Европа, но досега те бяха ограничени до няколко танкера.
Миналата събота влезе в сила забраната на ЕС за внос на руски втечнен природен газ (LNG) по краткосрочни договори – по-малко от година. А някои танкери вече са превозили товарите си, заобикаляйки страните от ЕС, пише в анализ по темата сайтът EADaily.
Според данни от автоматизираната информационна система на корабите, първият танкер за втечнен природен газ, доставил газ от "Ямал СПГ" (Yamal (LNG) до Азия тази година, е танкерът "Уен Ченг" (Wen Cheng). Той не е част от постоянния флот на арктическия проект. Танкерът е напуснал Мурманска област, където е получил товара си, на 12 април и сега се приближава към нос Добра Надежда.
Следващият е "Чиста планета" (Clean Planet). Газовозът е преминал Гибралтарския проток и вече е на път по крайбрежието на Африка.
Очевидно друг газовоз, който не е на път за Европа, е танкерът "Енисей Ривър" (Yenisei River). На 28 април корабът ще заобиколи Великобритания от север.
След налагането на санкции срещу балтийските проекти "Портовая" и "Криогаз Висоцк", "Ямал" остана единственият проект, доставящ руски втечнен природен газ за страните от ЕС. Това обаче се оказа значително, тъй като делът му от всички доставки за ЕС възлиза на 14%. Тази година всички доставки са насочени изключително към Европа. Местни търговци също закупуваха обеми от китайските участници в проекта.
Yamal LNG е мащабен проект за втечнен природен газ (LNG) в руската Арктика, който към април 2026 г. продължава да бъде ключов източник на енергия, въпреки затягащите се международни санкции. Намира се на полуостров Ямал и използва ресурсите на находището "Южно Тамбей".
Сега европейските компании ще загубят част от доставките си на втечнен природен газ (LNG) от един от най-логистично удобните източници. Но само частично, тъй като приблизително 60% от общото производство на Yamal LNG, 12 милиона тона, е по дългосрочни договори с испански, немски и френски компании, включително дела на TotalEnergies в арктическия проект.
Ясно е, че пренасочването на обемите няма да е проблем за "Ямал", тъй като проектът първоначално е бил фокусиран върху доставки до Азия и разполага с флотилия от традиционни незамразени газовози, които осигуряват доставката на природен газ до Азия, докато навигацията по Северния морски път все още не е отворена.
Китайските участници в проекта също препродадоха газ на Европа, тъй като в момента това е най-печелившият пазар. Въпреки това, предвид войната в Иран и спирането на доставките от Катар и ОАЕ, обемите от Ямал биха могли да бъдат полезни и в самия Китай. По-голямата част от катарските обеми отидоха за Китай.
Втечненият природен газ (LNG) се превърна в основен източник на газ за Европа и европейските компании вероятно ще бъдат принудени да купуват алтернативни доставки на по-високи цени поради по-дългите логистични срокове. Тази година страните от ЕС получаваха по 20 товара на месец от Yamal LNG, но сега ще има 14. Останалите шест ще трябва да се намерят по целия свят. Теоретично, те биха могли да бъдат компенсирани от доставки от Съединените щати, където също се стартира проектът "Златен пропуск" (Golden Pass) между САЩ и Катар, а първата фаза може да достигне капацитет за шест товара на месец през първата половина на годината. Всичко обаче ще зависи от техническата работа и желанието на азиатските потребители, които са най-силно засегнати от спирането на доставките от Катар, да се конкурират с европейците. Досега те грабваха само малки пратки, предпочитайки да използват повече въглища.
Но европейците вече плащат много по-висока цена за този отказ, отколкото в края на февруари, преди иранската война. Ако цената на доставките на газ за месец напред е била 387 долара за хиляда кубически метра, то на 28 април горивото се е търгувало с почти 45% по-високо - на 555 долара.
При тези условия тежестта върху европейската икономика нараства и ЕС вече плаща два пъти повече за внос на енергия, но Брюксел не желае да промени антируската си политика или да коригира графика за постепенно спиране на руския газ.
