SIPRI: Ядрените рискове нарастват с очертаването на нова надпревара във въоръжаването

Автор: Петя Кузева
Свят
колаж: X.com

Стокхолмският международен институт за изследване на мира (SIPRI) публикува своя Годишник за 2025 г., предупреждавайки, че се оформя нова и опасна надпревара в ядреното въоръжаване на фона на широко разпространеното отслабване на рамките за контрол върху въоръженията. Докладът разкрива, че почти всички девет държави, притежаващи ядрено оръжие, са продължили да модернизират и разширяват ядрените си възможности през 2024 г.

От приблизително 12 241 ядрени бойни глави в световен мащаб през януари 2025 г., около 9614 са във военни запаси, готови за потенциална употреба, като приблизително 3912 са разположени на ракети или самолети. Около 2100 от тях са във висока оперативна готовност, предимно принадлежащи на Русия и САЩ, въпреки че Китай може също да държи някои бойни глави на ракети по време на мирно време.

Ерата на съкращаване на ядрените оръжия след края на Студената война на практика приключи през 2024 г. Броят на военните конфликти е намалял, но жертвите им са се увеличили. Отбранителните корпорации на водещите сили увеличават приходите си, докато разходите за отбрана на държавите растат, а трансграничните трансфери на оръжия са на рекордно високи нива от края на Студената война. Тази и други тенденции са обсъдени в доклада на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI) "Въоръжаване, разоръжаване и международна сигурност".

Краят на разоръжаването

Докладът на SIPRI казва, че "ерата на съкращаване на ядрените оръжия очевидно е приключила", като перспективата за ядрено разоръжаване е най-отдалечена от края на Студената война. Ключовият спусък беше кризата във взаимния контрол между САЩ и Русия по договора New START, който е в сила до 2026 г. Москва преустанови участието си в New START през февруари 2023 г., след като обвини НАТО в участие в удари по стратегически летища в Украйна. Това съживява дебатите относно ядрения статус в Европа и Близкия изток и актуализира стратегиите в светлината на възможността за такова разпространение на оръжия.

SIPRI смята, че с преизбирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ през 2025 г. се повтаря "парадоксалната ситуация" от първия му мандат, когато нито една от ключовите ядрени сили "не поема задължението да защитава световния ред". И трите държави – САЩ, Китай и Русия – са започнали да модернизират своите арсенали, Русия е актуализирала доктрината си, САЩ са актуализирали бойните си глави, а страните от Индо-Тихоокеанския регион подготвят подводници носители на ядрени ракети. "Завръщането към ерата на ограниченията ще изисква споразумение между трите ядрени сили", се казва в доклада. SIPRI оценява контактите между САЩ и Китай по тази тема по-положително, въпреки че те са "подкопани от подкрепата за Тайван и санкциите".

Основните конфликти са същите, но има повече смъртни случаи

Според изчисления на SIPRI, през 2023 г. в конфликти са участвали 51 държави, а през 2024 г. - 49. Броят на конфликтите с 10 000 или повече жертви е спаднал от 20 на 19. Най-големите конфликти остават тези между Русия и Украйна, Израел и Хамас, гражданските войни в Судан, Мианмар и въстанието в региона Тигрей (Етиопия). Броят на жертвите се е увеличил от 188 000 през 2023 г. до 239 000 през 2024 г., а Европа се оказва водещият регион поради украинския конфликт. Извън Европа повечето конфликти са "в рамките на държави или клъстери от държави с порести граници", отбелязва SIPRI. Те включват войната в ивицата Газа. Увеличението на броя на жертвите на военни конфликти, дори при намаляване на техния брой, показва, че мащабът на загубите и разрушенията е качествено различен, когато развитите сили участват в конфронтацията, казва Дмитрий Стефанович, научен сътрудник в Центъра за международна сигурност към IMEMO RAN.

SIPRI оценява ситуацията като негативна поради "срива" на контрола върху ядрените оръжия и обновяването на арсеналите на фона на общото влошаване на военно-политическата обстановка, съгласен е Дмитрий Стефанович, научен сътрудник в Центъра за международна сигурност към ИМЕО РАН. Според него, освен действията на старите ядрени сили - САЩ, Русия и Китай, както и Великобритания и Франция - не бива да забравяме за официалните и "неофициалните" ядрени сили, които не са подписали Договора за неразпространение на ядрени оръжия: Израел, Индия, Пакистан и КНДР. "Те развиват арсенали и не се срамуват да споменават ядрения си статус в контекста на конфликтите, в които участват", казва Стефанович.

Увеличение на разходите за отбрана

В априлския доклад на SIPRI темпът на растеж на военните разходи по държави (9,4%) и размерът им през 2024 г. (2,7 трилиона долара) бяха наречени рекордни от края на Студената война. В Европа разходите за отбрана се увеличиха със 17%, в Украйна - с 3,9%. Китай (2-ро място по разходи за отбрана) започна да харчи със 7% повече през 2024 г., Руската федерация също увеличи разходите. Световният лидер по разходи - Съединените щати, увеличиха разходите си с 5,7%. Близкият изток (+9,4%) увеличи разходите поради растежа на Израел, който е във война от 2023 г. (+65%) и превъоръжаването на Турция (+12%).

SIPRI предоставя данни за най-големите компании за 2023 г. Приходите на 100-те водещи отбранителни корпорации в света са се увеличили с 2,8% (632 милиарда долара) от 2022 г. до 2023 г. 75 от топ 100 са ги увеличили, а 39 са ги удвоили. Американските компании заеха 41 позиции в топ 100 на най-големите компании по приходи. На 2-ро място по брой заети места в топ 100 е Китай (девет). Половината от топ 10 компании по приходи са от Съединените щати. Общите приходи на американските производители на оръжие са половината от световните - 315 милиарда долара.

Както писа "Ведомости" на 26 септември 2024 г., въоръжените конфликти стимулираха растежа на доходите на западните корпорации (публични и листвани на борсата компании, чиято отбранителна промишленост представлява повече от половината от приходите им, а пазарната им стойност надхвърля 1 милиард долара). Общата им капитализация възлиза на 693 милиарда долара в края на 2021 г., а до септември 2024 г. е нараснала с 47% и вече е надхвърлила 1 трилион долара. Приходите са се увеличили с 11% през 2023 г. и са възлизали на 535 милиарда долара, според отчетните данни на компаниите. През 2024 г. - с 9%.

Американският военно-промишлен комплекс остава ключов доставчик и бенефициент от конфликтите по света, заявява Прохор Тебин, директор на Центъра за военно-икономически изследвания във Висшето училище по икономика. Китайският военно-промишлен комплекс "расте уверено", продължава Тебин. Конфликтът в Украйна, който възпрепятства руския износ, е ограничаващ фактор за глобалния растеж, казва експертът. Ограниченията, наложени от украинската криза върху растежа на доставките на оръжие, също са отчасти справедливи по отношение на западния военно-промишлен комплекс, заключи Тебин.

Петгодишният период 2020-2024 г. по отношение на броя на трансграничните доставки е вторият най-интензивен след окончателната ескалация на Студената война през 1980-1984 г., пише SIPRI в своя доклад. Трансграничните доставки на оръжие и ръстът на приходите на военните концерни са с бавен, но възходящ тренд, потвърждава Тебин.

Най-големите износители традиционно са Съединените щати, Франция, Русия, Китай и Германия (71% от световния износ), се казва в доклада. Най-големите купувачи са Украйна, Индия, Катар, Саудитска Арабия и Пакистан (35% от вноса). През последните 10 години Китай се превърна от износител във вносител, намалявайки покупките си от чужбина с 2/3.

Още от (Свят)

Най-четени

Мнения