Труд
Автор:
Труд онлайн
Понякога едно тъмно оцветяване на почвата е достатъчно, за да отвори прозорец към отдавна забравен свят. В селото Гроскьолнбах в Долна Бавария (окръг Динголфинг-Ландау) точно такъв следа доведе до откритие, което поставя нови въпроси пред археолозите: в яма те разкриха останките на човек, живял преди около 7 000 години. Но не само голямата възраст на находката я прави забележителна. Преди всичко това е необичайната позиция на скелета: за разлика от погребенията, които са били обичайни по онова време, тялото лежи в поразителна, извита поза. Състоянието на шийния прешлен също озадачава изследователите, пише Euronews.
Погребение, което нарушава традициите
Откритието излезе на бял свят по време на археологически проучвания в бъдещата зона за застрояване „Щайгекер IV“. Екипът по разкопките изследваше обекта в продължение на пет седмици, когато това, което първоначално изглеждаше като незабележима промяна в цвета на почвата, се оказа яма, съдържаща човешки кости.
За районния археолог д-р Флориан Айбл необичаен е преди всичко начинът на погребване. Хората от културата на линейната керамика (Linienbandkeramik) – една от най-ранните земеделски култури в Централна Европа – често погребвали мъртвите си в клекнала поза. Покойниците са били положени на една страна с прибрани крака, в поза, наподобяваща спящ човек. В Гроскьолнбах обаче картината е различна: дясното краче на покойника е било изключително силно сгънато нагоре, докато лявото краче е било извито навън. Тази поза явно се отклонява от обичайните погребални практики.
Самата яма също повдига въпроси. Дъното ѝ е било неравно и наклонено. Според археолозите тялото може да е плъзнало по наклона, след като е било положено за покой. Поради това отделни кости може да са се разместили или да са били втиснати в меката глина.
Дали необичайната поза е била умишлена? Или е възникнала единствено поради условията в гроба?
Млад човек с характерни кости
Едно нещо е ясно от първоначалните изследвания: покойникът е бил тийнейджър, както показват растежните пластинки по костите, които все още не са се слели напълно.
Костите могат да дадат и улики за заболявания, травми и физическо натоварване. В момента експертите обръщат особено внимание на шийния отдел на гръбначния стълб, където се забелязва изразена деформация. Все още предстои да се изясни дали това се дължи на заболяване или физическа особеност по време на живота, или е възникнало единствено поради положението в гроба и след смъртта.
Очаква се подробен антропологичен анализ да предостави допълнителни улики.
Скелетът не е единствената забележителна находка на обекта. Разкопките разкриват обширна селищна среда, характерна за културата на линейната керамика. Тази култура възниква през 6-то хилядолетие пр.н.е. и бележи разпространението на първия земеделски начин на живот в големи части от Централна Европа.
След пет седмици разкопки археолозите са документирали около 150 обекта. В земята се виждат следи от три големи дълги къщи, въпреки че най-вероятно едновременно са съществували най-много две от тях.
Особено показателни са няколко запазени огнища и места за готвене, включително глинени пещи с купол, чиито подове са били изолирани с плътно натъпкани камъчета. Тук се е готвила храна, е било преработвано зърно и, по всяка вероятност, е била организирана значителна част от общинския живот.
Бяха открити и плочи за мелене. Според археолозите камъкът, използван за тях, може да е дошъл от райони отвъд Дунава или Баварската гора. Ако този произход бъде потвърден, находките биха показали, че дори ранните земеделци са се снабдявали и транспортирали материали на значителни разстояния.
Какво се е случило преди 7 000 години?
Мястото на разкопките не е отворено за посетители. Скелетът вече е изваден изцяло и е пренесен в областната археологическа служба за по-нататъшно изследване. Там костите ще бъдат изследвани от антропологична гледна точка. Едва тогава ще бъде възможно да се каже по-подробно какви следи е оставил животът на този млад човек и кои въпроси може би никога няма да получат отговор.
След приключването на научните изследвания областната археологическа служба възнамерява да сподели допълнителни констатации.
Дотогава Гроскьолнбах остава място, където почвата разкрива не само следи от древно селище, но и историята на човек, чието последно място за почивка все още представлява загадка дори след седем хилядолетия.
