Труд
Автор:
Труд news
Тези явления следват редовен цикъл
Слънчевите затъмнения - като това на 12 август, което ще бъде пълно в части от Испания и частично във Франция, предоставят на учените отлична възможност да потвърдят или опровергаят знанията си за нашата звезда, предаде АФП.
Магнитното поле на Слънцето, слънчевата корона, слънчевият вятър - областите за изследване са многобройни при всяко слънчево затъмнение.
Наблюдението на явлението през 1919 г. остава в историята, след като на 29 май същата година Артър Едингтън, който се намира се на остров Принсипи, успява да потвърди теорията на Айнщайн за общата относителност, наблюдавайки ефекта на гравитационната леща върху звезди, видими в точния момент, когато ослепителната светлина на Слънцето е закрита.
Наблюдаваното през 1919 г. явление дори е наречено „Затъмнението на Айнщайн“ или „Затъмнението на общата относителност“.
Повече от сто години по-късно в Испания, по линията, свързваща Овиедо, Бургос и Палма, учените ще могат да наблюдават пълно слънчево затъмнение. Те ще разполагат с една минута и четиридесет секунди, за да съберат колкото се може повече информация.
„Нашата работа е насочена към разбирането на физичните механизми, които стоят в основата на слънчевата активност“, припомня Алън Саша Брун, астрофизик и научен директор във Френската комисия за алтернативна енергия и атомна енергия (CEA).
Във всекидневната си работа специалистите разработват модели, които могат да обяснят слънчевата динамика, позволявайки „Слънцето да се разглежда в контекста на неговата еволюция във времето - от раждането му до неговата смърт“.
Затъмнението е възможност за тях да изследват Слънцето като звезда, която постоянно излъчва материя и заредени частици, а понякога дори „бълва“ мощни слънчеви бури. Те са придружени от изхвърляния на материя, които се разпространяват на стотици хиляди километри.
„Тези явления следват редовен цикъл. Слънчевата активност достига пик на всеки единадесет години. През 2024 г. Слънцето достигна пика на своя 25-и цикъл“, казва Брун.
На 12 август астрофизиците от CEA ще се съсредоточат върху слънчевата корона.
„Имаме невероятен късмет: Луната е 400 пъти по-малка от Слънцето, но е и 400 пъти по-близо до нас. Имаме тази компенсация, която позволява пълно слънчево затъмнение“, обяснява Брун.
Короната е горната част на слънчевата атмосфера - нещо като „магнитна коса“, милион пъти по-слаба от фотосферата или слънчевия диск. Тя се простира на десет милиона километра, а температурата ù може да достигне до 2 милиона градуса по Целзий.
