Труд
Автор:
Елена Симеонова
През 1960 г. австрийският физик Хайнц фон Фьорстер и колегите му публикуват статия в списание Science, в която определят „Страшния съд“ на човечеството на 13 ноември 2026 г., пише Daily Mail.
Те са изследвали 24 оценки за населението на света, обхващащи близо 2000 години, и са установили, че растежът му изглежда се ускорява.
Макар че някога е било нужно векове, за да се удвои броят на хората на Земята, всяко удвояване се е случвало по-бързо от предишното.
Фон Фьорстер изчислил, че ако моделът продължи безконтролно, времето между удвояванията в крайна сметка ще се свие до нула.
Това означаваше, че населението ще се увеличи рязко към безкрайност, невъзможна математическа крайна точка, която той нарече „Страшният съд“.
Това не означаваше буквално края на света, а отбелязваше точката, в която разширяването на историческата тенденция доведе до резултат, който не би могъл да съществува в реалността.
„Нашите праправнуци няма да умрат от глад“, пише фон Фьорстер. „Те ще бъдат притиснати до смърт.“
През 1960 г. австрийският физик Хайнц фон Фьорстер и колегите му публикуват статия в списание Science, която провокативно поставя „Страшния съд“ на човечеството на 13 ноември 2026 г.
През 1960 г. австрийският физик Хайнц фон Фьорстер и колегите му публикуват статия в списание Science, която провокативно поставя „Страшния съд“ на човечеството на 13 ноември 2026 г.
Демографите обаче не смятат прогнозата за достоверна, тъй като глобалният растеж на населението се е забавил драстично от 60-те години на миналия век, нарушавайки тенденцията, която уравнението предполагаше, че ще продължи.
В статията , озаглавена „Страшният съд: петък, 13 ноември 2026 г. сл. Хр.“ се казва: „На тази дата човешката популация ще се приближи до безкрайност, ако расте така, както през последните две хилядолетия.“
Когато е публикувана през 1960 г., на Земята са живели малко над три милиарда души. Днес тази цифра е приблизително 8,2 милиарда, което е увеличение с повече от пет милиарда.
Годишният темп на растеж на населението в световен мащаб обаче е спаднал от пик от приблизително 2,2% през 1963 г. до около 0,84% през 2026 г., което е спад от приблизително 62%, според оценка на Бюрото за преброяване на населението на САЩ от 2026 г.
При темповете от 60-те години на миналия век,населението би се удвоявало приблизително на всеки 32 години. При днешните темпове удвояването би отнело приблизително 83 години.
Прогнозата на фон Фьорсте обаче се появи отново с наближаването на крайния срок.
За да проверят теорията си, изследователите я приложили към цялото човешко население, което те сметнали за най-добрия дългосрочен пример за група, чиито членове общуват и работят заедно.
Те събраха 24 независими оценки на световното население, обхващащи близо 2000 години, от времето на Христос до 1958 г.
Използването на глобални суми помогна за намаляване на изкривяванията, причинени от миграция, войни или други промени, засягащи отделни региони.
Екипът премахна оценките, които изглеждахаса копирани от същите източници и след това е използван статистически метод, за да се намери кривата, която най-точно съответства на останалите данни.
Те съобщиха, че моделът следва историческите данни за населението с допустима грешка от приблизително седем процента.
Когато кривата беше удължена в бъдещето обаче, тя сочеше края на 2026 г. като момент, в който населението теоретично ще достигне безкрайност.
Изчислението е имало несигурност от около пет години и половина, което означава, че широко рекламираната дата 13 ноември е била далеч по-неточна, отколкото изглежда.
Изследователите твърдят, че тяхната проекция все още е забележителназащото изискваше разширяване на историческата тенденция само леко отвъд наличните данни.
Те твърдяха, че Карл Велики е могъл да използва същия модел, за да предскаже крайната точка в рамките на 300 години, докато кралица Елизабет I е могла да дойде в рамките на 110 години, а Наполеон в рамките на 30.
Обаче, ако се направи обратното препращане на уравнението, то разкри неговите ограничения. То постави хипотетичния първи човек преди приблизително 200 милиарда години, много по-рано от самата вселена.
Авторите признават, че подобни резултати са невъзможни и че моделът става ненадежден, когато се разтегне твърде много.
С други думи, уравнението съвпадаше изненадващо добре с голяма част от историческите данни за населението,но неговият „Страшен ден“ представляваше точката, в която математиката се провали, а не буквално предсказание, че светът ще свърши.
