Труд
Автор:
Виктор Блъсков
Когато НПО-тата казват на Букеле, че ако арестува убийците нарушава човешките им права, президентът на Ел Салвадор им отговаря съвсем просто - “гледайте си работата, ако искате да ръководите държавата явете се на избори”. Когато журналистката Маргарет Бренан интервюира Джей Ди Ванс и говорят за мигранти, Ванс говори как не трябва да има непроверени мигранти и тя му посочва, че в конкретният случай не е ясно дали е радикализиран в родината си или след като е пристигнал. Ванс отговаря просто - “Честно казано не ми дреме, Маргарет”.
Днес Ванс говори как трябва армията да елиминира хора от картелите, които отравят американски граждани с дрога. Демократичен инфлуенсър му казва, че убийството на чужди граждани без справедливо дело е “военно престъпление”. Ванс му отговаря - “Пет пари не давам как му казваш.”
Този подход в политиката се забелязва все повече и повече из по-младите лидери в света, които просто отказват да бъдат заложници на страшните думи от последните десетилетия. Фашизъм, човешки права, военни престъпления.
Всички тези понятия бяха нещо, което се приемаше като норма заради установената международна общност и световен ред. Идеята беше, че всички ги спазват и уважават.
Как обаче се уважава другата страна, когато тя иска да те цензурира, дебанкира, вкара в затвора и да определя какви ценности ще се преподават на децата ти без да имаш право на глас? Това беше дилемата, пред която са изправени националисти, консерватори и суверенисти през последните години. Дали в Германия ще ги определят като "опасни екстремисти" ако просто си обичат родината, дали Байдън ще ги нарича "заплаха за демокрацията" или в България ще се присмиват на "Ганя" и ще му отхвърлят всичките мнения като недостойни - хората, които обичат родината и народа си се адаптираха към правилата на играта, наложени от прогресивните им противници.
Казано просто - когато едната страна не приема някакви разумни граници на конфликта между вас, другата също спира да ги уважава.
През последното десетилетие също така гледахме как левите и либерални сили в света прилагат принципите за опонентите си, но самите те не ги спазват. Когато Тръмп елиминира картелите, това е военно престъпление. Когато Обама елиминира произволни граждани из Близкия изток - Нобелова награда за мир. Не е възможно в такава ситуация думата “военно престъпление” да продължи да има същото значение, което имаше и преди.
Години наред тази липса на принципи и взаимно уважение руши границите на отношенията в обществото и днес сме изправени пред сложната ситуация, че не се знае къде са граници. След години властта ще се върне към хората, които се възползваха от нея за да репресират противниците си и тогава ще бъде време да се запитат - дали ще продължат да се налагат по същия начин или ще деескалират?
