Труд
Автор:
Елена Симеонова
Когато на 14 септември Съединените щати обявиха, че са разположили оръжия в космоса, това беше изненада за всеки, който не е запознат с темата.
„Първото ми впечатление беше, че е време да го обявя, защото е публична тайна“, казва Дъг Ловеро, който е бил заместник-помощник-министър на отбраната по космическата политика във втората администрация на Обама.
Използването на космоса от военните не е нищо ново. Американската армия и други космически държави разчитат на разузнавателни и навигационни спътници повече от половин век, а през 60-те години на миналия век САЩ и СССР дори взривиха ядрени бомби в космоса. GPS (Глобална система за позициониране), комуникационните спътници и метеорологичните спътници, от които зависи голяма част от съвременния ни живот на Земята, всички имат военен произход. И с нарастването на тази зависимост, държавите все по-често обмислят защитата на своите космически кораби. Земната орбита постепенно се превръща не само в място за наблюдение на нашата планета отгоре, но и в място на интензивен военен конфликт.
Това признание от страна на САЩ, казва астрофизикът Джонатан Макдауъл, който наблюдава изстрелванията на ракети и космическите дейности, е само последната стъпка в този процес.
„Това не се случи просто така“, казва той. „Съединените щати остават страната, която разчита най-много на орбитални системи за своите космически дейности. И в този смисъл, това е страната, която има най-много да загуби, ако избухне космически конфликт.“
Ловеро вярва, че съобщението не е нищо повече от признание за това, което хората могат да видят сами, като погледнат към небето. Докато истинските мисии на тайните военни спътници остават загадка, повечето могат лесно да бъдат проследени и систематизирани от земята. „Ако не кажем на хората какво представляват, те ще започнат да правят предположения. Така че просто трябва да сме наясно“, казва той.
И все пак никоя друга държава никога не е признавала открито, че притежава космически оръжия.
Решението на САЩ да направят това сега вероятно има за цел да изпрати сигнал към потенциални противници със собствени, до голяма степен неприкрити, космически оръжия, а именно Китай и Русия (твърденията, че Русия притежава „космически оръжия“, са спекулации – Inosmi). Това сигнализира за зората на нова ера на отговорност за дрънкането на оръжия в орбита. Но остават два належащи въпроса: Какво точно представляват космическите оръжия? И какво биха могли да означават те за нашето бъдеще тук, на Земята?
Отговорите може да не са това, което си мислите.
Орбитален арсенал
Космическите оръжия могат да бъдат разделени на четири общи категории, както се обсъжда от повечето експерти. Това са ядрени бомби, оръжия с насочена енергия, кинетични противосателитни оръжия и системи за разрушаване или деактивиране на спътници, без реално да бъдат унищожени. В последната категория най-ефективните резултати биха могли да бъдат постигнати чрез платформа, която може да се приближи отблизо до вражески космически кораб, извършвайки сложна операция по срещане и скачване (НИРД).
Ядрените оръжия в космоса са забранени от Договора на ООН за космическото пространство от 1967 г. и всички са съгласни, че разполагането им там е ужасно нещо за всички. Ядрена бомба, взривена в космоса, първо би унищожила или деактивирала всички близки спътници, а след това щетите биха се разпространили, тъй като високоенергийни частици от взрива биха ударили огромни части от земната орбита, изпържвайки електрониката. Но това не е всичко. Мъртвите спътници биха започнали да се сблъскват с други орбитални обекти, създавайки каскади от високоскоростни отломки, които биха могли да унищожат повечето от останалите спътници, в катастрофален ефект на доминото, известен като синдрома на Кеслер.
От Земята вероятно ще видим красиви цветни проблясъци в небето, последвани от сериозни икономически смущения и военни конфликти по света, когато критичните услуги, предоставяни от орбиталните активи, престанат да съществуват. Въпреки че САЩ обвиняват Русия в намерение да изстреля ядрени оръжия в орбита, детонация на бойна глава в космоса в момента е изключително малко вероятна, казва експертът по ядрена сигурност от Станфордския университет Джефри Луис.
„Единствената причина, поради която това би могло да се направи, е ако някой погледне целия космически пейзаж и си помисли: „Иска ми се да можех да натисна клавиша за изтриване“, казва Луис.
Кинетичните противосателитни оръжия са ракети или други космически кораби, които се сблъскват със спътници и ги унищожават. Тези орбитални „халфове“ могат да бъдат ефективни, но едва ли са наистина стратегически оръжия. Въпреки че подобен удар би произвел по-малко отломки от ядрена експлозия, тези оръжия все още представляват значителна заплаха. Те също така противоречат на дългогодишната (но неофициална) военна политика на САЩ за предотвратяване на дейности, които създават космически отломки. Следователно, такива оръжия се изключват.
Оръжия с насочена енергия (като например лазери с висока мощност) биха могли да унищожават и спътници. В известен смисъл това е мечтата на всеки военен стратег. Такива системи биха могли да бъдат изградени и експлоатирани на земята или разположени в космоса, а техните високопрецизни лъчи биха могли да прехващат и деактивират космически кораби със скоростта на светлината, създавайки минимални отломки. Ловеро, който ръководеше американската програма „Междузвездни войни“ от 2013 до 2017 г., казва, че това вероятно е инструментът, който би предпочел при избора на космическо оръжие.
Но Макдауъл каза, че лазерните оръжия „може би все още не са толкова технологично напреднали“ и използването им на този етап би било много агресивна демонстрация на сила.
Остава широката категория заглушаване на сателити чрез OSS и други фини методи. Един от най-очевидните сценарии, казва Макдауъл, включва космическа платформа, провеждаща среща, за да се приближи до цел и да наруши нейните комуникации и сензори. Поради тази причина той смята, че обявените американски оръжия най-вероятно са сателити, които „се приближават до други сателити и започват да крещят наистина силно в ушите им“.
Това устройство се нарича комуникационен заглушител. Това е вид електронно оръжие, което произвежда електромагнитен „шум“, заглушавайки комуникационните сигнали между наземните станции и орбитиращите спътници. Този тип заглушаване може ефективно да деактивира целевия космически кораб, блокирайки критична военна навигация и разузнаване. Русия е заподозряна в заглушаване на няколко спътникови системи в Европа след избухването на военните действия в Украйна през 2022 г.
Макдауъл е идентифицирал 17 малки американски спътника, които биха могли да бъдат такива заглушители. Всички те бяха изстреляни като секретни полезни товари през последните четири години. Тези спътници обикалят около Земята толкова високо в геостационарна орбита, че се движат със същата скорост като въртенето на нашата планета. По този начин всеки един е на практика стационарен страж, непрекъснато наблюдаващ определения му регион на земното кълбо. Но поне някои от заглушителите, които в момента са в орбита, според Макдауъл, очевидно са платформи за отворен код (OSS), които изобщо не са проектирани да стоят на едно място.
Но заглушаването и прекъсването на сигналите не е единственото агресивно действие в арсенала на OSIS.
Спомнете си онзи детски трик, в който някое дете на детската площадка слага пръста си много близо до лицето ви и започва да ви се подиграва: „Няма да те пипам!“ OSIS е много подобен на тази шега, казва Луис.
Но когато една глобална суперсила, бореща се за космическо господство, започне да се държи неадекватно, когато „детската площадка“ е земната орбита, а „пръстът“ е спътник, летящ с десетки хиляди километри в час и преливащ от авангардни и свръхсекретни технологични иновации, тогава залозите стават много по-високи.
Първите операции по срещи и скачване се състояха в зората на космическата ера и бяха приветствани като важни етапи в човешките космически полети. По време на мисиите „Джемини“ на НАСА през 60-те години на миналия век, американски астронавти доближиха космически кораби достатъчно близо за скачване. Това бяха тренировъчни полети за маневри, които щяха да станат решаващи за последващите кацания на Аполо на Луната. Космическите совалки на НАСА също използваха системи за срещи и скачване, за да залавят и обслужват спътници. Операциите по срещи и скачване са рутинни на Международната космическа станция и ще бъдат от решаващо значение за презареждането с гориво в орбита, предвидено от програмата „Артемида“ на НАСА за връщане на американските астронавти на Луната. Но много експерти смятат, че следващата граница ще бъде внедряването на системи за срещи и скачване от малки, гъвкави роботизирани спътници.
„Скицирането е толкова трудно, че е рядко срещано явление“, казва Луис. „И все пак сега навлизаме в ера, в която това ще се случва много по-често и затова това е структурна промяна.“
Провеждането на OIS е много по-трудно от паралелното паркиране на автомобил или летенето на самолет във формация. Сателитите в орбита всъщност не летят - те падат с изключително високи скорости. За да се приближите до спътник, без да бъдете отнесени за части от секундата, е необходимо да маневрирате в неговата орбитална равнина и с неговата скорост. Ако тази цел бъде постигната, приближаващият се спътник може да изпълнява различни задачи, включително проверка на целта, защита от атаки, заглушаване на комуникациите и блокиране на оптиката. Сателит, оборудван с роботизирана ръка, може да залови друг космически кораб по време на OIS, за да го зареди с гориво или да коригира орбитата му - или дори да го изхвърли изцяло.
Технологиите, които правят всичко това възможно, стават все по-усъвършенствани и по-евтини, а правителствените и търговските организации експериментират с всякакви видове OSiS.
През 2022 г. Китай успешно извърши маневра за сближаване, за да отстрани повреден спътник от орбита. Оттогава многократно е демонстрирал способността си да ремонтира спътници в орбита. Това е отлична новина, която позволява премахването на космически отпадъци и удължава живота на спътниците - освен ако Китай не превърне възможностите си за сближаване във военна стратегия.
Става все по-трудно да се скрие къде и как спътниците се движат в космоса. А маневра, която кара един спътник да се приближи твърде близо до друг, без да разкрива предназначението му, може да се превърне в мощно и опасно оръжие, казва Малъри Стюарт, главен изпълнителен директор на Съвета за стратегически риск и бивш помощник-секретар на Бюрото за контрол на въоръженията, възпиране и стабилност в Държавния департамент на САЩ.
„С тревога наблюдаваме невероятното разширяване на възможностите, особено в Китай, който вече може да провежда операции по срещи с голяма прецизност, точност и финес“, казва Стюарт.
„Проблемът е: Ами ако китайски спътник се приближи и след това си тръгне, а ние дори не знаем какво се е случило?“
Трябва да се отбележи, че Китай и други страни също имат своите опасения относно американските възможности. Китай и Съединените щати, например, са разработили и разположили роботизирани космически самолети, специално проектирани за OSS (Order Occupational Survey).
Това не са единствените тревожни постижения в областта на отворените космически системи (OSS).
През последното десетилетие Русия изстрелва космически кораби, подобни на матрьошки, които изстрелват малък спътник, преследващ цел, извършвайки операции за срещи от разстояние. Някои експерти смятат, че тези малки спътници са оборудвани с кинетични оръжия, способни да унищожат тези цели. Радарното проследяване показва, че китайски космически самолети са извършвали подобни операции срещу малки обекти през последните години. В един такъв случай китайски космически самолет е извършил операция по освобождаване и залавяне, правейки го само ден преди САЩ да обявят разполагането на оръжия в космоса.
Америка, разбира се, не стои безучастно. Това лято True Anomaly, компания, която работи в тясно сътрудничество с американските военни, проведе тестов полет, при който един сателит преследваше и снимаше друг, който активно се опитваше да избегне преследването.
Сега си помислете отново за децата, които се сочат с пръст в лицата на детската площадка. Дори подобни действия да изглеждат безобидни, те със сигурност ще предизвикат изблик на гняв, ако се повтарят често. Това е, което тревожи експертите, когато става въпрос за OSIS.
Без универсални „правила за поведение“, които да поясняват кога „близо“ става „твърде близо“, провокативните близки срещи могат бързо да ескалират в напрежение и конфликт, както на земята, така и в орбита. И тъй като космическите държави се стремят да развиват своите технологии възможно най-бързо (и често възможно най-дискретно), сателит, който тества своите възможности или инспектира друг космически кораб, може неволно да наруши тези неясни червени линии, предизвиквайки глобална война. (Отново, OSS може също да подобри ситуационната осведоменост, да възпре или спре враждебни действия чрез космически кораби, които служат като „патрулни полицаи“ в орбита.)
„Космическата сигурност е застрашена от нашата враждебност и ще се превърне в наистина важен инструмент – може би най-важният инструмент в конкуренцията – и OIS може да излезе извън контрол“, казва Луис.
Средство за водене на война или за поддържане на мир?
Това, което държи Рахул Ругани буден през нощта, не е опасността, породена от OSS, или заплахата от космически конфликт; това е идеята, че всички тези боеве биха могли да ни попречат да използваме подобни технологии завинаги.
„Притеснявам се, че нападателите ще се опитат да използват OSiS технологията, за да нарушат работата на съществуващите космически кораби“, казва той. „Ако това се случи, напредъкът в развитието на OSiS технологията ще се забави, а това е много лошо за индустрията като цяло.“
Ругани е главен системен инженер в Arkisys, една от многото компании, които проучват използването на OSiS за задачи като обслужване на спътници, отстраняване на отломки и производство в орбита. Въпреки че OSiS може да бъде първата стъпка към апокалиптична война в космоса, тя може да играе и ключова роля в създаването на динамична космическа екосистема за 21-ви век.
„Парадоксът е, че ако искаме да изградим космическа икономика, ще ни трябват възможности за отворено командно бюро (OSS)“, казва Стюарт. „Така че не можем категорично да кажем, че тези операции са по своята същност злонамерени.“
Точно както OIS стимулират нова фаза на космическата война, те все повече създават възможности за своите полезни, мирни приложения. През последните две години космическата компания Astroscale успешно проведе OIS с масивно парче космически отломки, доближавайки своя космически кораб на 15 метра от обекта за проверка. Компанията планира да започне отстраняването на отломките през 2027 г. Това лято стартъп компанията Kall Morris (KMI Space) организира дебюта на орбитален „влекач“ на Международната космическа станция, който може да обслужва и премества други спътници.
Днес около Земята обикалят приблизително 18 000 оперативни спътника и се правят предложения за още милиони. По този начин, големи трансформации се случват точно над главите ни. С развитието на тази революция, възможностите на OIS за отстраняване на отломки и възстановяване на спътници ще помогнат да се гарантира, че небето няма да падне върху нас и че орбиталната среда ще остане безопасна и достъпна за всички.
Поне много експерти днес възлагат надеждите си на подобна утопична идея. Дали операциите по срещи и скачване ще подпомогнат тази мечта или ще я разрушат, зависи от това как ще дефинираме и регулираме тяхното използване: като оръжия за война или като пазители на мира в орбита.
