Защо добрият сън става все по-труден в съвременния свят?

Малко вероятно е ефектите да бъдат разпределени по равно

Климатичните промени, неравният достъп до здравеопазване и културата на „винаги активна“ работа подкопават съня в цяла Европа – от съществено значение за доброто здраве. Сънят позволява на телата ни да възстановяват тъканите, да изчистват мозъчните отпадъци и да консолидират спомените – нещо от съществено значение за благополучието и здравето, пише Euronews. Въпреки това, покачващите се температури, дигиталните технологии и денонощната работа все повече нарушават съня. И не е само работа на отделните хора да се справят с това, предупреждават изследователи в статия , публикувана в Journal of Sleep Research. Те се обръщат към европейските правителства, за да се справят със социалните и икономическите условия, които определят дали хората могат да получат достатъчен, възстановителен сън.

„Виждаме перфектна буря от предизвикателства за здравето на съня в цяла Европа“, заяви в прессъобщение съавторът на изследването, Фран Пилкингтън-Чейни, преподавател по психология и сън в университета Нотингам Трент (NTU). „Хората са наясно, че сънят е важен, но малцина осъзнават как фактори като изменението на климата, технологиите, работата на смени, градската среда и дезинформацията се комбинират, за да повлияят на това колко добре спим.“

Следователно, авторите призовават за „преминаване от индивидуализирани подходи към координирани действия на системно ниво в рамките на политиката, здравеопазването, образованието, промишлеността и екологичното планиране“, за да се справят с основните предизвикателства пред добрия нощен сън.

Това са изменението на климата и градската среда; неравният достъп до лекарства за сън; бързото разрастване на цифровите здравни технологии; онлайн дезинформацията; и културата на постоянна свързаност, която оставя по-малко време за почивка, според вестника.

Сред комбинацията от екологичен, технологичен и обществен натиск, които затрудняват съня на хората, покачването на температурите се очертава като особен проблем.

Европа е най-бързо затоплящият се континент в света

и все по-горещите нощи могат да попречат на способността на тялото да се охлажда, забавяйки съня и причинявайки по-чести събуждания.

Градското замърсяване, шумът от трафика и изкуствената светлина през нощта допълнително задълбочават проблема, а свързаната с климата тревожност и екстремните метеорологични явления могат допълнително да подкопаят психичното здраве и съня.

Малко вероятно е ефектите да бъдат разпределени по равно. Хората, живеещи в лошо изолирани домове, тези, които не могат да си позволят охлаждане, и хората в пренаселени жилища, срещат по-големи трудности при поддържането на комфортни условия за сън. Бежанците и разселените лица могат също да бъдат изложени на прекомерна топлина, шум, изкуствена светлина и липса на уединение.

Технологията представлява друго предизвикателство. Носимите устройства и приложенията за проследяване на съня биха могли да помогнат на хората да идентифицират потенциални проблеми и да позволят на клиницистите да наблюдават пациентите дистанционно, особено в селските райони с ограничен достъп до специалисти.

Но потребителските устройства не са непременно достатъчно точни, за да диагностицират нарушения на съня, а резултатите им могат да причинят ненужно безпокойство.

В статията се акцентира върху „ортосомния“ – термин, описващ прекомерна загриженост за постигането на уж перфектни измервания на съня.

Изследователите също така предупреждават, че тенденциите в социалните медии, като например „сънмаксимизиране“, могат да насърчат строги рутини, недоказани средства за защита и прекомерен самоконтрол.

Междувременно онлайн инфлуенсърите и инструментите с изкуствен интелект могат да разпространяват подвеждащи здравни съвети, което затруднява хората да разграничат научните доказателства от търговската реклама.

Работниците на смени, здравният персонал, транспортните работници и хората с несигурна заетост може да имат ограничен контрол върху графиците си, докато дистанционната работа и съобщенията след работно време могат да размият границите между професионалния и личния живот.

В доклада се цитират оценки, че 21% от работещите в Европа работят на смени, като нощните смени представляват особени предизвикателства за естествения цикъл на сън и бодърстване на организма .

Изследователите се застъпват за по-силна защита на работниците, по-предвидими графици, по-добри системи за управление на умората и практики на работното място, които защитават времето за почивка.