Разумът да надмогне демагогията

Важно е кой ще е президент, но още по-важно какво ще доведе след себе си бъдещият президент

Празното говорене е онова, което кара обществото ни непрекъснато да си зарива като щраус главата в пясъка, само и само да не се каже добро за никого. А това не е честно

Седя, гледам телевизия и се чудя - един претендент за президент, хем издигнат от инициативен комитет, хем напористо подкрепен от БСП и ДПС, с познати празни клишета и вечни обещания ми обяснява как ще оправи България. А те вече няколко пъти „оправиха“ България.

Наблюдавам неговите поддръжници и хвалбите им колко успешни са били техните министри, тяхното управление.

Единственото, което не казват, е кое е онова, което наистина са направили - дали то има своя видим образ и форма. Странно защо пропускат да кажат, че по време на тяхното управление бяха магистралните грабежи, беше „Цанков камък“, бяха заробващите договори за Белене, беше заграденият парламент, беше кражбата КТБ.

За направеното от ГЕРБ човек винаги може да се обърне и да покаже онова, което е създадено. За пътищата, за пречиствателните станции, за детските градини, за училищата, за приоритетите в образованието и медицината има кой да говори.

Аз спокойно бих могъл да кажа онова, което в нашата сфера е направено - нима не е факт, че филхармонията и операта в Русе са обновени и ремонтирани, нима не е факт, че са обновени театърът и операта в Бургас, нима не виждате изцяло обновената сграда на театъра и операта във Варна. А какво да кажем за зала „България“, която от десетилетия не беше пипана, тази уникална, единствена по рода си филхармонична зала, която сега изцяло е обновена. Или театърът в Пловдив, който три години при две правителства тънеше в сажди и пепел. Сега Пловдив има най-хубавия театър! Даже и театърът в Перник, който е общински, чакаше правителството на ГЕРБ да го ремонтира. Какво да кажем за толкова много училища по изкуствата, които ремонтирахме - в София, в Пловдив, в Плевен, в Бургас. В момента вървят процедури за ремонта на училищата във Варна и в Котел.

Кога България е имала възможността да направи толкова много нови музеи? Нима не виждаме Кръстатата казарма във Видин, Политехническия музей, Двореца, Музея за съвременно изкуство, Музея на социалистическото изкуство, музея в метоха в Истанбул. И най- вече Националната галерия „Квадрат 500“ - най-големия нов музей на България. Докато някои се пъчеха и говореха, че няма какво да сложим в тези музеи, депата на Националната галерия продължават да са препълнени с ценности, които могат да запълнят още един такъв музей.

Късогледи ли сме да видим Трапезица и Плиска, Перперикон, Ески Джамия в Стара Загора, некропола под „Света София“, Акве Калиде, Никополис ад Иструм, Сексагинта Приста, Цари Мали град, Червената църква в Перущица, храма в Таваличево, църквата „Свети Георги“ в Арбанаси и десетки други църкви. Късогледи ли сме да видим Ларгото, което е една от най-хубавите брошки на София, където чужденците всеки ден се снимат. Ако не бяхме се върнали на власт, Ларгото още щеше да е грижливо увито в найлони и тиня от същия политически тандем, който днес подкрепя Румен Радев.

Докато в годините са били разпродавани българските кина, ние имахме волята да обновим изцяло единственото българско филмотечно кино „Одеон“, за да имат прекрасна зала филмовите творци и публиката.

По време на нашето управление бюджетът на Министерството на културата от 102 милиона стана близо 160 милиона лева. Откакто има Закон за филмовата индустрия, киното, което получаваше под 9 милиона лева, днес има 14,4 милиона лева, а през следващата година ще има повече пари. Заварих в първия си мандат бюджет от 48 милиона за всички български театри, а сега за театрите, оперите, филхармониите и симфониетите ще имаме близо 80 милиона лева. Залите са пълни, а артистите могат да получават заслужено добри хонорари за таланта си.

През 2016 г. успяхме да издействаме 10 милиона лева допълнително за библиотеки и музеи.

Да не говорим за това, че българската култура има висока слава и по света. Има ли друга държава, която да е показвала в Лувъра близо 2000 артефакта?! Има ли друга държава, чиято опера само в рамките на две години да гастролира с такъв успех от Фюсен до Токио?

Непрекъснато финансираме археологически разкопки, консервация и реставрация на обекти на културното наследство, фестивали, изложби, концерти, панаири на книгата… Мога да изброявам дълго какво сме направили. Казвам всичко това не защото очакваме благодарност, а защото е плод на нашето управление. Всичко това всеки може да го види, когато пожелае.

Ето защо празното говорене е онова, което кара обществото ни непрекъснато да си зарива като щраус главата в пясъка, само и само да не се каже добро за никого. А това не е честно.

Важно е кой ще е президент, но още по- важно какво ще доведе след себе си бъдещият президент. Може би Румен Радев е един добър човек. Аз не го познавам, но демагогията, която се излива в медиите за героизацията му, ме изумява. Всеки ден бил рискувал живота си за България. Да не би да сме във война? С помпозното си говорене колко много обича България да не би да иска да ни каже, че другите обичаме Бангладеш? А „битката“ му за България, която непрекъснато изтъква, дали няма да доведе на власт онези, които години наред разпределяха порциите в държавата.

Това ли искаме?

Тази седмица е една много отговорна седмица. Имаме прекрасния шанс всеки от нас да направи своята оценка и да вземе най-адекватното решение. Вярното решение.

Публикувано от Вежди Рашидов

Този уебсайт използва "бисквитки"