Вуду-парламентаризъм и извънредно положение

Какво пречи да изберат в НС специална комисия за контрол върху изпълнителната власт и бюджета?

Народното събрание не е някакво ведомство, то е политическият форум на нацията

Една от големите опасности при извънредна ситуация и обявено по конституционен ред извънредно положение е вуду-парламентаризма. Превръщането на парламентарната институция в куха черупка, изпразнена от своята задължителна демократична субстанция. В привидност на политическо представителство. И свеждането му до сграда, в която партийни чиновници без много дебати (наричани пейоративно от стресираното общество „дърляне“, „говорилня“ и „губивреме“) се събират набързо, за да сложат печат върху подготвени другаде проекти за законодателни актове. И после бързешком се разотиват, за да не пречат.

Историческият опит сочи, че такава склонност не е теоретична хипотеза или екстравагантно хрумване, а желязна закономерност на общественото и политическо поведение в условията на остра криза, която трябва да се преодолее с извънредни мерки. И това съвсем не означава, че тези, които държат кормилото на властта, непременно и злоумишлено желаят да осакатят демокрацията. Напротив, обикновено всичко се прави с най-добри намерения и в името на общото благо. Но неусетно, като плесен, добрите намерения се покриват с произвол и екстремизъм, а в най-крайните случаи и със струпеите на авторитаризма. Конституционната доктрина отдавна е установила тази лоша закономерност и е формулирала куп правила и принципи, които следва да се съблюдават от една демократична власт в извънредно положение, за да се съхранят устоите на демократичния ред. Едно от тях е пълноценното функциониране на парламента дори и в най-тежката форма на извънредност - военното положение.

„Бащата“ на действащите в днешното международно право и в редица национални конституции правила и принципи за опазване на демокрацията при извънредно положение - известният американски юрист Клинтън Роситер - пише в своя знаменит труд „Конституционната диктатура: кризисното управление в модерните демокрации“ следното: „Няма нищо по-лесно от това в извънредна ситуация да убедиш обществото, че парламентът е ненужен и пречи на преодоляването на опасността. В такава ситуация обществената психология е особено податлива на крайности и силови решения“. Той определя пълноценното функциониране на парламента като необходима предпоставка за сдържане на извънредната власт и за връщане на държавата към нормалния ред след отмяната на извънредното положение (status quo ante bellum). При това, забележете, Роситер анализира състоянието на демократичната държава само при най-тежките форми на извънредност, свързани с военни действия, граждански бунтове и разпад на институциите. Бедствия, аварии и епидемии въобще не предполагат дори намек за ограничаване на демократичните институции.

За съжаление у нас, след години на профанизация на политиката, масовото разбиране за същността и ролята на законодателната власт е по-близо до вуду-парламентаризма. Това пролича релефно и с решението от онзи ден за фактическо разпускане на Народното събрание по време на извънредното положение. Парламентът щял да се събира само, когато трябвало да се гласува нещо по извънредните мерки, а парламентарния контрол вече нямало да е публичен, а само на хартия. Подобно схващане е в дълбоко противоречие с духа и принципите на Конституцията. И показва фундаментално неразбиране на парламентарната демокрация и политическото представителство. Народното събрание не е някакво ведомство с техническа функция да гласува закони. То е политическият форум на нацията. Там е мястото, където в дебати се сблъскват и балансират разнопосочните ценности и интереси в обществото. Това е институцията, чието функциониране поддържа и уплътнява гражданското съзнание за демокрация. Дори и в най-тежки времена прозорците на парламента трябва да светят, а обществото да знае и вижда, че неговите политически представители са на своя пост, като стражи на демокрацията и техните интереси. Така, както армията е на своя пост във война, а не се крие. Гражданите трябва да знаят, че има институция, която може да даде гласност на опозиционна критика, чието място е именно там - от „амвона“ на демокрацията, т. е от парламентарната трибуна, а не в централата на тази или онази партия.

В условията на извънредно положение всичко това не е въпрос на някаква политическа патетика или символика. Защото именно в такава ситуация на преден план излиза не законодателната, а контролната функция на парламента. Народното събрание е призвано да осъществява редовен, видим и активен парламентарен контрол върху изпълнителната власт за прилагането на извънредните мерки. Неслучайно чл. 64, ал. 2 от Конституцията предвижда, че дори ако изтичат пълномощията и мандата на НС по време на извънредно или дори военно положение, те се продължават, а ако вече са изтекли към датата на обявяване на извънредното или военно положение - се възобновяват и разпуснатият парламент „възкръсва“. Самият факт на редовно и пълноценно функциониращо НС по време на извънредно или военно положение е една от основните конституционни гаранции за демократичния ред, а в по-общ план и за правата на гражданите. Въпрос на конституционен и обществен дълг.

В някои държави в исторически план, а и при днешната пандемия, възприемат като работещ подход избирането на временна парламентарна комисия, която всекидневно следи изпълнителната власт, докато пленарния състав се събира по-рядко. Но никъде няма абдикация и фактическо разпускане на парламента.

Неоснователни са аналогиите между решението на нашия парламент да не заседава и британския парламент, който онзи ден също прекрати заседанията си. Първо, защото британският парламент не е ограничил функционирането си извънредно, както стори нашия, а излезе пет дни по-рано в редовната си великденска ваканция, която трябваше да започне на 31 март, и по правило продължава до 21 април. И второ, и по-важно е, че Уестминстърският модел на парламентаризъм във Великобритания, а оттам и в държавите от Британската общност (Австралия, Канада, Нова Зеландия и пр.), е различен от парламентарния модел у нас и в континентална Европа. Там няма „разделение на властите“ (separation of powers), а „преплитане на властите“ (fusion of powers). Законодателната власт и изпълнителната не са разделени, а се преплитат, сливат. Неслучайно министрите задължително са депутати. Самият парламент се състои от три компонента: „Короната в парламент“ (Crown in Parliament) и двете камари. На базата на дългата си парламентарна и демократична традиция (каквато у нас няма!), там има стриктно спазвани, макар и неписани, правила - наричат се „конституционни конвенции“ - които препятстват злоупотребата с власт от правителството при разпуснат парламент, и включително дават възможност за намеса на Монарха (Суверена), който е едновременно част и от законодателната, и от изпълнителната власт.

При парламентарното управление с разделение на властите, какъвто е и нашият обаче, е задължително изпълнителната власт да бъде системно и публично контролирана от законодателната, защото те са разделени, и защото Суверен е не Монарха, а Народът, който упражнява този контрол чрез своите политически представители в парламента.

Народното събрание има изключително голяма отговорност пред обществото по време на извънредно положение. Има организационни и технически методи и мерки, които позволяват да функционира пълноценно дори и при пандемията с коронавируса. Какво пречи да изберат специална комисия за контрол върху изпълнителната власт и бюджета по време на извънредното положение? Съставена на паритетен принцип между управляващи и опозиция, като знак на политическо съгласие и гаранция, че дори и да се допуснат злоупотреби с власт при прилагането на извънредните мерки, те няма да бъда заметени под килима. Такава комисия може да заседава и видеоконферентно, да вика министри на отчет, да изисква документация и обосновка. Пък пленарният състав нека заседава един път седмично и да разглежда не само законите, но и доклади на специалната комисия по извънредното положение.

Въобще, пандемията и предизвиканото от нея извънредно положение са стрес-тест за демократичната система. И именно парламентът трябва да дава тон за демократичното функциониране на институциите. Не просто защото по конституция сме държава с парламентарна форма на управление. А защото дори и най-благородните намерения, облечени в извънредна и безконтролна власт, могат да доведат до нежелани последствия. Защото, ако за други епохи е било вярно, че абсолютната власт развращава абсолютно, то днес с не по-малка сила е валидно, че извънредната власт, когато е оставена без действен контрол, може да се разврати извънредно.

Публикувано от Д-р Борислав Цеков, Институт за модерна политика

Този уебсайт използва "бисквитки"