Зелени далавери правят планините смъртоносни

„Екоорганизации“ превръщат в доходоносен бизнес изработването на рестриктивни планове за управление

Абсурдни забрани спират развитието на защитените територии

Фалшиви пазители на природата печелят милиони

Няколко „зелени“ организации са основните играчи при изработването на плановете за управление на трите национални и 11-те природни парка в България. От години „еколозите“ завладяват тази сфера и я превръщат в доходоносен бизнес, от който изкарват милиони, показва разследване на „Труд“.

„Природозащитниците“ налагат основно забрани в плановете на Пирин, Рила, Централен Балкан, Българка, Странджа. Резултатът е разруха – в отчайващо състояние са туристически пътеки, маркировка, хижи, заслони, лифтове, ски писти. А планините стават все по-опасни за туризъм.

Според рестрикциите почти нищо не може да бъде изградено под предлог, че се застрашава биологичното разнообразие.

Въпреки че в плановете за управление привидно е разрешено изграждането на животоспасяващи обекти при лошо време, като заслони и хижи, процедурата е тежка и тромава – трябват оценки за съвместимости и екологични оценки, които са обжалваеми в съда. А „зелените“ винаги жалят каквото и да е строителство в защитените територии. Затова голяма част от годните заслони в планините са все по-малко, въпреки че могат да спасят изгубил се турист или да приютят голяма група, попаднала в снежна буря.

Разруха

В Национален парк „Централен Балкан“ ще се прави ремонт на съществуващите четири заслона, като има намерение да се построят и нови. Това става след като Атанас Пенчев и синът му Адриан миналата седмица се изгубиха в снежната буря и до днес няма следа от тях. Коментарите са, че ако е имало заслон, в който да се скрият, шансът да бъдат открити живи е по-голям.

Пред „Труд“ кметът на Калофер Румен Стоянов заяви, че навремето в планината е било много по-безопасно, защото е имало заслони, колиби, кошари – все места, където човек може да се приюти при екстремна ситуация (виж карето). Сега паянтовите постройки са разрушени, а заслоните са в много лошо състояние. Местни хора казват, че откакто преди близо 30 години е създаден Националният парк, в планината има все по-малко възможност за човешки действия. Според тях причината са забраните, въвеждани от „зелените“ чрез плановете за управление.

Печалба

Основната част на плана за управление на защитената територия в Стара планина е изработен от консорциума Гражданско дружество „Централен Балкан“ срещу близо 400 000 хиляди лева. Ключов участник в бизнесобединението е българо-швейцарската фондация „Биоразнообразие“ (БФБ). Другото юридическо лице е ЕТ „Биосфера Консулт“.

БФБ членува в коалицията „За да остане природа в България“, където са още „Зелени Балкани“, вкарали чрез фалшификации 34.8% от територията на страната в защитени зони от Натура 2000. В коалицията е и Българското дружество за защита на птиците, опазващо червеногушата гъска срещу 2.6 млн. евро. Както и WWF-България, които зарибяват река Дунав с есетри за няколко милиона лева. Начело на WWF е Веселина Кавръкова, съпруга на бившия директор на Дирекцията на Природен парк „Витоша“ Тома Белев.

При управлението на Белев планината край София е доведена до тотална разруха. Действащият план за управление на Природен парк „Витоша“ е писан под натиска на еколога и настоящ столичен общински съветник от „Демократична България“. В документа са въведени рестрикции и текстове, които влизат в противоречие със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Заради забраните и колизията с националната нормативна уредба до днес няма поставен парапет на скалите на Боянския водопад, където за последните 20 години при падане живота си губят няколко души. В същото време лифтовете на Витоша не могат да бъдат подменени заради параграфите в плана, които противоречат на ЗУТ.

Същата е и ситуацията в Национален парк „Пирин“ - планът за управление е изработен от познатата фондация „Биоразнообразие“. Налице са забрани, които спират всякакво развитие на планината и я правят рискована за туризъм.

Същата неправителствена организация от 20 години работи над плана на Природен парк „Странджа“ - парите са усвоени, но документът е изработен некачествено и няколко пъти в връщан от Министерството на околната среда и водите.

Заслоните в НП „Централен Балкан“ с неясна собственост, вината е на „природозащитниците“

Всичките шест заслона в Стара планина работят, уверяват пред „Труд“ от Дирекцията на Национален парк „Централен Балкан“. Оттам добавят, че от 23-те хижи две не функционират - „Планински извори“ е полуразрушена, а „Незабравка“ е в ремонт.

„Дирекцията на НП „Централен Балкан“ не е собственик на хижите и заслоните. Те са строени преди създаването на защитената територия и се стопанисват от различни собственици, като някои от обектите са с неизяснена собственост“, пише още в отговора на официалното запитване на „Труд“ за състоянието на инфраструктурата в Националния парк.

Разследването на „Труд“ показа, че при изработване на плановете за управление на защитени територии техните автори трябва да установят кой е собственик на сградния фонд. В случая с плана на „Централен Балкан“ от Българска фондация „Биоразнообразие“ не са направили това. Така до днес не е ясно кой е отговорен за ремонта на заслоните.

Сега с това ще се заеме и ще плати държавата, а дейностите ще започнат през лятото. Но за изграждането на нови заслони трябва да се задвижи тромавата процедура, която ще отнеме „много време“.

Факт е, че още през 2012 година на дирекциите на защитените територии у нас бяха отпуснати 141 милиона лева по Оперативна програма „Околна среда“. За „Централен Балкан“ са заделени 55 млн. лв, но са усвоени 7 млн. Парите са дадени за изграждане на паркови информационни центрове.

Кметът на Калофер Румен Стоянов пред „Труд“: Навремето в Балкана не беше толкова опасно

„Сутринта (вчера – б,а,) разговарях с Дирекцията на Национален парк „Централен Балкан“ и вече няма пречка да се обновят заслоните. Имаме уговорка с премиера Бойко Борисов, който каза, че ще бъдат отпуснати средства“, заяви пред „Труд“ кметът на Калофер Румен Стоянов.

През последните дни той бе от хората, които даваха информация за акцията по издирването на изчезналите в Стара планина баща и син - Атанас и Адриан Пенчеви.

„По маршрута до връх Ботев ще бъдат ремонтирани заслоните. Трябва се поправят и да се оборудват с всичко необходимо за да оцелее човек. Отделно ще се направят нови“, каза Стоянов.

По повод екологичните опасения, че тази дейност ще навреди на защитената територия, каквато е НП „Централен балкан“, кметът бе категоричен, че няма такива притеснения.

„Ако трябва, ще се направи компромис от институциите. Ще потърсим всички заинтересовани, както и екологичните организации. За да може веднага да се направят проекти за съоръженията и да започва работата“, обясни още Стоянов.

Той бе категоричен, че преди 25 години за туристите в планината е било по-безопасно.

„Беше колиба до колиба, където човек можеше да се скрие. Защо ги махнаха, на кого пречеха – но така решиха, когато създадоха защитената територия „Централен Балкан“, спомни си кметът.

Публикувано от Труд

Този уебсайт използва "бисквитки"