Как едно Тълкувателно дело на ВКС потвърди връзката между Лозан Панов и Иво Прокопиев

Вече са налице и документални следи, които отреждат на „съдия №1“ позицията на „Черен лебед“ на олигархията в правосъдието

Низ от факти, събития и преднамерени действия, несъмнено доказва превръщането на Върховния съд на България в Частен съд на олигархията

Докато институциите в София се вълнуваха какви ще са поредните критични бележки на Европейската комисия по отношение на върховенството на правото, в интернет се появи кратка информация за едно, на пръв поглед, рутинно разпореждане на председателя на Върховния касационен съд за изготвяне на становища по тълкувателно дело на Гражданската колегия, отнасящо се до иск на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Появата на документа съвпадна с опита на Иво Прокопиев да постави себе си над закона. Медийната бомба, сътворена от олигарха, целеше да попречи на прилагането на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.

Обстоятелството, че вниманието на Лозан Панов е ангажирано с казус за отнемане на незаконно придобито имущество, докато Иво Прокопиев се опитва да избегне потенциален запор от държавата, е повече от достатъчен аргумент, за да извършим допълнителна проверка. И не защото е останал някой, който все още се съмнява, че Панов и Прокопиев са част от една задкулисна клика, бореща се да овладее всяка държавна институция и най-вече тези от съдебната власт, а защото на базата на действията на председателя на ВКС, тази симбиоза вече е и документирана. Ето и фактите:

На 17 август 2016 г. състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС взема решение да спре дело, като иска приемането на Тълкувателно решение на Гражданската колегия на Върховния съд на следния въпрос: “Съставлява ли абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата, прекратяването на наказателното производство за престъпление, посочено в разпоредбата чл.22, ал.1 ЗОПДНПИ, извън случаите по чл.22, ал.2 ЗОПДНПИ.” С други думи – ако специализираната комисия за конфискация на незаконно имущество е започнала проверка за произхода на средствата на дадено лице, чието дело междувременно е прекратено, дали тази проверка може да продължи или трябва да бъде прекратена.

На 12 октомври 2016 г. председателят на ВКС разпорежда образуването на Тълкувателно дело №4/2016 г., като е определена комисия за изготвянето й в състав – съдия Борислав Белазелков, бивш председател на Съюза на съдиите в България, както и съдия Светлана Калинова, съдия Марио Първанов и съдия Жива Декова, която е докладчик. Разпореждането на Лозан Панов е изпратено до главния прокурор, омбудсмана, Висшия адвокатски съвет, директора на Института за държавата и правото при БАН, юридическите факултети на Софийския и Пловдивския университет, както и до катедрите “Частноправни науки” на УНСС и Великотърновския университет и департамент “Право” при Нов Български Университет, както и до КОНПИ. Посочен е и срок за получаване на становищата – 30 декември 2016 г.

Справка в регистъра на Тълкувателните дела на ВКС установява, че на 16 юни 2017 г. с разпореждане на заместник-председателя на ВКС и председател на Гражданската колегия Красимир Влахов, с оглед изтичането на срока за депозиране на становища, е насрочено Общо събрание на съдиите от ГК на ВКС за 26 октомври 2017 г., на което да бъде обсъден и гласуван докладът на Комисията по т.д. №4/2016 г.

Междувременно Иво Прокопиев, негови служители в борсовия посредник “Булброкърс”, както и бившите министри Симеон Дянков и Трайчо Трайков, се сдобиват с обвинения за приватизацията на 33% от ЕВН. Така те стават “клиенти” и на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.

От словоизлиянията на олигарха през миналата седмица разбрахме, че от месеци Прокопиев е очаквал държавните институции да приложат закона, заради което е предприел и изпреварващи действия. Какви точно са тези действия, логично, Прокопиев не разкри. Вероятно и защото трябваше да намеси председателя на ВКС. Нещо, което би било основание за уличаването на Лозан Панов в поредно нарушение на Етичния кодекс на българските магистрати и дори за стартиране на процедура по отстраняването му.

Още с внасянето на обвинителния акт срещу Прокопиев, Дянков, Трайков и компания в края на август, адвокатите им очакваха Софийският градски съд да върне делото на прокуратурата. Така се и случи – на 27 октомври 2017 г. съдия Костадинка Костадинова от СГС върна делото на прокуратурата, поради допуснати “съществени процесуални нарушения”. На практика, съдия Костадинова прекратява делото, поне докато прокуратурата не обжалва на горната инстанция или не реши да внесе нов обвинителен акт, но пред Специализирания наказателен съд. Само ден по-рано, на 26 октомври, Гражданската колегия на ВКС би трябвало да е чула доклада на нарочно определената комисия по Тълкувателно дело №4 от 2016 г. и да вземе решение – “съставлява ли абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата, прекратяването на наказателното производство за престъпление”. Но това не се случва, защото изненадващо делото е отложено. Причината – съдиите решават да изслушат становища за съответствия на Закона за конфискация на престъпно имущество с Директива на ЕС, както и за значението на решение на Европейския съд за правата на човека по делото “Димитрови срещу България”. Всъщност, зад делото ЕСПЧ стои интересът на вдовицата на небезизвестния Константин Димитров – Самоковеца да запази част от имуществото им.

Така се стига до обоснованото предположение, че някой е имал сериозен интерес от отлагане на решението по Тълкувателно дело №4 от 2016 г., което е трябвало да стане известно именно на 26 октомври т.г. А кой може да е той, става ясно от два хода на Лозан Панов.

В случай, че Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС бе взелo решение на 26 октомври и то в посока, че прекратяването на наказателното производство не е основание КОНПИ да спре процедурата по отнемане в полза на държавата на имущество на проверявано лице, то прекратеното ден след това дело от съдия от СГС не би било пречка пред налагането на запор на активите на Прокопиев, Дянков, Трайков и компания. Само, че точно две седмици преди заседанието на 26 октомври, Панов предприема изненадваща офанзива и започва упорито да атакува досегашния си заместник и ръководител именно на Гражданската колегия – Красимир Влахов. Без ясни мотиви, Панов оказва натиск Влахов да подаде оставка и налагането на нов ръководител на върховните съдии от Гражданската колегия. Стига се дори до нахлуване на председателя на ВКС по време на заседание на Общо събрание на Гражданската колегия, една седмица преди да се разглежда тълкувателното дело за КОНПИ. Същото, което месеци след образуването му през 2016 г., се оказва от първостепенно значение за Иво Прокопиев в опитите му да “спаси” активите си от запор и евентуална последваща конфискация. В този смисъл, изненадващите действия на Панов по елиминиране на Влахов, вече имат своето логично обяснение. Председателят на ВКС иска да има пряк контрол върху Гражданската колегия, а оттам и върху изхода от тълкувателните решения, като наложи лоялен за него заместник-председател, както се и случва на заседание на Пленума на Върховния съд на 27 октомври.

Вторият ход на Панов, който доказва пълната му зависимост от Прокопиев и нещо повече - употребата на ВКС в защита на олигарха, може да се установи от преглед на Разпореждане на председателя на ВКС от 8 ноември 2017 г., с което по Тълкувателно дело №4/2016 г. са поискани нови становища от “изявени” специалисти по Европейско право, които трябва в срок до 22 декември 2017 г. да представят своите становища. За разлика от 2016 г., когато Панов не посочва поименно “експертите” от юридическите факултети, този път списъкът съдържа конкретни имена. А сред тях откриваме лица, които до такава степен са свързани с Иво Прокопиев, че човек да се чуди докъде може да стигне арогантността на задкулисието в опитите му да се опази от върховенството на закона.

Какви точно становища да очакваме по Тълкувателно дело, от чийто изход зависят финансовите активи на фирми на Прокопиев, ако те са поискани от абонираните за присъствие в изданията на олигарха персони като Михаил Екимджиев, Нели Огнянова, Красимир Кънев, Здравка Калайджиева, Боряна Мусева, Христо Христев и др. Всъщност, желанието на Прокопиев и Панов да се подсигурят с достатъчно на брой становища, които да гарантират “амнистия” за олигарха, е толкова голямо, че двамата дори не си дават сметка, как Красимир Кънев може да бъде определен за “изтъкнат специалист” по европейско право, просто защото председателят на любимия за задкулисието Български хелзинкски комитет по образование не е дори юрист, а философ. Да искаш становище от Здравка Калайджиева, чието присъствие като български съдия в ЕСПЧ е причина страната ни да бъде представлявана от “ad hoc” съдия за сметка на титуляра, а след завръщането й да продължи да работи за това България да бъде съдена в Страсбург, може да се тълкува не само като желание за преднамереност на изхода на тълкувателното дело, а следва да се разглежда и като подигравка с работещите в съдебната система, за които всички тези оплетености не са тайна. На всичкото отгоре, списъкът, който Панов несъмнено е получил от нечий адвокатски офис, включва и политически ангажираните Мусева и Христев, които са членове на ръководството на проконтролираната от Прокопиев ГМО-партия “Да, България”. Какво да кажем за “експертите” Екимджиев, Огнянова или грантово зависимото НПО “Прозрачност без граници”. Та, нали за тях сме чували, единствено от изданията на Прокопиев. Какво очакваме да посочат в становищата си, че КОНПИ има право да запорира финансовите активи на олигарха ли? Ами, ако се случи, нали и те ще останат без трибуна.

Всичкият този низ от факти, събития и преднамерени действия, несъмнено доказва превръщането на Върховния съд на България в Частен съд на олигархията. И тук виновните са повече от видими, нещо повече - сами се осветиха, а в желанието си да се подсигурят не само, че преиграха, но този път и прекалиха. Ясно е и друго – решението по Тълкувателно дело №4 би било опорочено, ако с него се блокира работата на КОНПИ, защото ще е ясно, че това е подсигурено със становища, изготвени от лица, пряко свързани със застрашено от отнемане на имущество лице. Освен всичко дотук, вече са налице и документални следи, които отреждат на Лозан Панов позицията на “Черен лебед” на олигархията в правосъдието.

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Труд

Този уебсайт използва "бисквитки"