Летните тревоги на македонците от Северна…

Гърция си остава основна дестинация за лятна почивка на хората оттатък границата, въпреки огорчението, че Атина им промени името

Охрид e последна алтернатива за море и плаж

Ако тръгнете от Скопие към каньона Матка с изкуственото езеро и манастирите около него, непременно ще минете покрай РСЦ „Треска“. Просто оттам е пътят, друг няма. На местното наречие РСЦ означава „Рекреативно-спортски центар“. Възстановителен спортен център, не е трудно да се разбере. Треска е името на реката, която минава покрай този РСЦ и пълни езерото в центъра на парка, построен с цел когато няма къде де отидат през уикендите или през лятото, жителите на Скопие да отскачат до там само за ден-два, или за повече през летния сезон.

Там всяка година прекарваше лятната си почивка майка на нашите приятели Нада и Томе. Когато в Скопие ставаше непоносимо да се диша от високите температури и от липсата на проветряване на града, захлупен от Водно от юг и от Скопска Црна гора от север, двамата закарваха старицата на „Треска“. Хем да е близо до тях, хем да не се пържи из бетона на града. Носеха u храна и други неща отвреме навреме, и аз веднъж с Томе ходих до там.

Бабата си имаше малък и скромен дом, предназначен за туризъм и летуване- малка каравана от времето, когато цяла бивша Югославия бе побесняла да отговори на модата и да летува, пътувайки с каравани. За целта било организирано собствено производство на каравани от различен калибър и някак си ударно станало въпрос на престиж да се снабдиш с този пътуващ дом. Особено това се отнася да нашите братовчеди оттатък границата, които умират да са в крак с модата и чрез една или друга придобивка, да повишават социалния си престиж и място в обществото. Поне в собствените си очи. Започнало масово купуване на кредит- това си беше популярна, но и полезна търговска практика в Титова Югославия, на каравани, които македонците взимаха по примера на онези от северните републики. Но понеже караваната, все пак, е сезонно средство, през останалото време трябва да бъде паркирано някъде. Къде-къде- на улиците, в двора, или просто където има място. Така Скопие в последните години преди разпада на СФРЮ, било заприличало на огромен паркинг на каравани. Общината се видяла в чудо и решила да забрани държането на колесарите пред домовете или пред входовете на жилищните блокове. И дали алтернатива- на огромната поляна в РСЦ „Треска“ да бъдат събрани всички каравани от Скопие. Така и станало. И днес, ако пътувате наистина към красотите и загадъчността на Матка, хвърлете едно око към двора на „Рекреативно-спортския центар“. Десетки и стотици каравани са подредени в редици така, че да могат да бъдат ползвани по предназначение от хората, които не могат да си позволят друго летуване, освен по най-скромния и евтин начин. Като майката на Нада и Томе Татабитовски.

Иначе самият Томе, инженер по професия и съпругата му Весна, лекарка, вече и двамата пенсионери, винаги са предпочитали да летуват в Гърция. Този „навик“ бе закодиран в умовете на хиляди семейства от Северна Македония още от времето на Югославия, когато сърби, хървати, босненци, словенци, ако нямаха шанс да отидат на Адриатика, тръгваха на тълпи към Халкидики и надолу по плажовете на Гърция. За разлика от северните републики обаче, които виждаха в почивките на юг нормална практика и просто възможност да ползват правото си на отдих, за македонците от онези генерации, пък и сега, това е въпрос на престиж и на социален статус. Темата за това къде ще се ходи през лятото е една от най-„вкусните“ и се обсъжда семейно почти цяла година. Търсят се варианти, различни от миналата, но в крайна сметка пак се отива на познатите вече места. Най-вече- Халкидики. Разбира се, целият този дебат се популяризира пред близките и познатите с цел да се спечели в техните очи уважение и дори малко завист- ето, тези наши съседи пак отиват в Гърция, явно каквито и кризи да се случват, те преминават покрай тях. Макар че едно друго познато семейство, прехласвайки се по почивката си в Гърция, се изпусна- докато съпругът ни убеждаваше колко хубаво са прекарали, съпругата му, май нещо му беше сърдита, му се скара: какво се хвалиш, докато вие плувахте и се печахте на пясъка, аз трябваше да седя край огъня да бъркам манджи и да пека чушки, които си докарахме в багажника от Скопие. Не бяхме изненадани- пълнят багажниците с чушки и домати, за да дават пари на гърците… Така.

Понякога дори ми се струва, че летуването в Гърция е някаква форма на мазохизъм. Нали помните онзи случай от 2008 г. Когато през април премиерът Никола Груевски и компания се върнаха от Букурещ без Македония да е получила покана за членство в НАТО поради ветото на Гърция, „на клада“ бе поставено всичко гръцко. Груевски отправи призив да се бойкотират стоките в най-популярната търговска верига в страната „Веро“- на гръцкия бизнесмен Веропулос, да не се летува по гръцките плажове, узото, което се продава в магазините и ресторантите, да се нарича „Мастика, произведена на юг от Гевгели“, въобще, пълен бойкот на Гърция. Което не попречи хиляди македонци да поемат на юг, водени повече от традицията и „социалното си задължение“ да се пекат на гръцкото слънце, отколкото да прегърнат патриотарския призив на премиера си Груевски. Голям смях беше, да си призная.

Ето, и сега, чета, повечето политици от Скопие са пак някъде там- кои в свои имоти, кои по хотели или къмпинги, но пак са там. Само да припомня, че почивният сезон за политическия елит и за държавната администрация в Северна Македония започва от датата 3 август. На втори август са честванията на Илинденското въстание, които и тази година потвърдиха за пореден и тъжен път вътрешните поделби в обществото. Но празникът мина и политиците и държавните служители тръгнаха на почивка. Зоран Заев е някъде в Гърция, лидерът на опозицията Християн Мицковски е в Хърватия. Това не им пречи обаче чрез своите профили в социалните мрежи да поддържат горещ спора помежду си, който така и не е спирал. На юг е някъде и подалата оставка като председател на Специалната прокуратура Катица Янева, за която се твърдеше, че поради скандала с изнудването около бизнесмена Орце Камчев, е взела отпуск по болест. Нищо вярно- там е, на Халкидики… Преди да замине за Скопие за да отразява срещата на Бойко Борисов със Зоран Заев на 1 август, младият колега от БНТ Сашко Марков ми звънна, за да сподели идеята предишният ден да направи репортаж за това какво е променил Договора между Скопие и София за тези две години. Но не можел да открие местните хора, които искал да включи в репортажа. Препоръчах му да не се учудва- в Скопие използват всяка възможност да слеят дните около празниците. Сегашният Илинден предполага точно това- четири дни почивка. И медиите в Скопие се надпреварваха да показват колоните автомобили на граничния пункт Евзони при Гевгели към Гърция.

В Северна Македония има отколешен спор кое е тяхното море. И досега чувам някои от по-старата генерация да казват, че „наше мОре“ е Адриатическото, което мие бреговете на Черна гора, една малка „филийка“ от територията на БиХ, Хърватия и Словения. И по стар югонавик предпочитат да летуват там, макар че, доколкото знам, интересът, а може би и възможностите за това, все повече намаляват. Други, разбира се, определят като „наше“ Егейското море, за което вече стана дума. Е, напоследък чувам, че и Черното било тяхно, ама било много далеко. Но истинското им „наше мОре“, всъщност, е Охридското езеро. И македонците го пълнят през тамошния „сезон“, който е достатъчно кратък- от 1 юли до 15 август, ако времето позволява. Но колкото и любовно да го наричат „море“, македонците си дават сметка, че все пак това си е едно сладководно езеро, че плажовете не са достатъчно покрити с пясък (и няма как да е така!), че да летуваш в Охрид си остава последна алтернатива при случай, че не си успял да осигуриш друга възможност и дестинация. И аз със съпругата ми обичаме да ходим там, но по време, когато навалицата се разрежда- или в края на май и началото на юни, или в началото на септември. Пък и чувам, че и там вече има проблемr като тези по нашето Черноморие- цените в Трапейца, малкото село на брега на езерото по пътя към манастира „Свети Наум“ след курорта „Свети Стефан“, били вече като в Сан Тропе, че в Лагадин едно кафе вече струвало не знам колко си, че… И така нататък.

Но пък независимо дали е истинско море, хората оттатък границата обичат истински Охридското езеро. Както и ние, българите, разбира се.

Публикувано от Костадин Филипов

Този уебсайт използва "бисквитки"