По време на карантината маратонът си остава отлична алтернатива за поддържане на форма, дори и за хора, които не са се занимавали с бягане преди пандемията. А класическата дистанция от 42,195 км си остава сериозна проверка за възможностите на най-добрите атлети. Ето и някои любопитни и интересни подробности.
Всъщност Маратон е град в Гърция. Една от легендите е, че гръцкият воин Фидипид преодолял 225 км от този град до Атина, за да поиска помощ в битка с персите. А когато стигнал, извикал: „Победихме!”.
Съвременната дължина на дистанцията се формира доста по-късно. И то, заради децата на кралското семейство. Разстоянието от Маратон до Атина е около 40 км. И именно толкова преодоляват спортистите на първите олимпийски игри през 1896 г. в гръцката столица. Дванайсет години по-късно разстоянието се увеличава с два километра и 195 метра. Предполагало се е, че стартът на олимпийските игри в Лондон е трябвало да бъде от Уиндзорския замък, а финалът на стадиона „Уайт сити”. Но кралица Александра помолила трасето да бъде увеличено с 385 ярда до източната поляна, за да може децата й да наблюдават надпревара от стаята си. После дистанцията отново се коригира, а окончателният й днешен вариант от 42,195 км бе фиксиран през 1924 г.
Оттогава маратонът е съпътстван с различни прелюбопитни интерпретации. На Бостънския, например, който е част от Голямата шестица, не се признават световните рекорди. Причината е, че има голяма денивелация, която не отговаря на изискванията на Международната централа (ИААФ). А именно 136 метра срещу допустимите 42. През 2011-а кениецът Джери Мутай пробяга трасето за 2:03,02 часа, най-добро постижение в света тогава, но то не бе признато. Първата надпревара датира от 1897-а, тогава стартират едва 15 души, а сега са хиляди.
Британецът Лойд Скот пък установява антирекорд, но на Лондонския маратон. През 2002-а той изминава трасето за 6 дни! с водолазен костюм, който тежи 65 кг. С това бие постижението на спортист, преодолял най-бавно дистанцията. Девет години по-късно Скот подобрява собствения си рекорд, като финишира след 26 дни, пременен този път в костюм на охлюв. Събраните средства британецът дарява за благотворителност. Идеята за бавните и ексецентрични пробези му идва, след като се справя с тежко онкологично заболяване. Така според него се привлича по-голямо обществено внимание върху проблема.
В историята на маротините няма как да не се спомене Емил Затопек, наричан Чешкия ломокотив. Той е смятан за един от най-великите бегачи на XX век. В рамките на 8 дни Затопек се състезава в три дисциплини на олимпиадата Хелзинки 52 – на 5000 м, 10 000 м и 42,195 м, печели и трите, поставя и три олимпийски рекорда, ненадминото постижение и до днес. Освен това именитият чех има 18 световни рекорда и 4 пъти е олимпийски шампион.
Еверест пък не е само за алпинисти, но и за любители бегачи. Там е „най-високият” маратон - Tenzing Hillary Everest, който се провежда всяка година на 29 май. Той е в чест на непалския шерп Тенсинг Норгей и новозеландеца Едмънд Хилъри, първи стапили на най-високата точка на планетата (8848) през 1953 г. и успешно завърнали се. Стартът е на
височина 5364 метра, дистанциите са 60 км, 42 км и 21 км, а трасето преминава през долината Къмбу.
Разбира се, най-лудите неща се раждат в кръчмата. Така например, между собственик на заведение в Уелс и посетител се разгаря спор на тема: човекът или конят е по-бърз на дълга дистанция. И през 1980-а там се организира състезание, което да определи победителя. Хората не успяваха до 2004-а. Тогава обаче Хю Лоб изпреварва четириногото. А три години по-късно неговия успех повтаря друг атлет. Разбира се, през 1924 г. има подобен експеримен. Конят е победен, но в ултрамаратон.
Животното просто не издържа на 6-дневното натоварване и надпреварата е прекратена.
А най-екстремният маратон е сред диви животни, наричан Big Five Marathon. Той се провежда в Южна Африка. Дистанцията минава през места, обитавани от дивите животни – слонове, носорози, лъвове, леопарди. Така, че колкото по-бързо бягаш, толкова шансовете да не станеш закуска за хищниците са по-големи!