Никога не сме виждали инфекция във фризьорските салони, но те са затворени, казва вирусологът Хендрик Щреек
Вирусологът Хендрик Щреек в ефира на телевизия ZDF разказа за новото си проучване за това дали новият коронавирус се предава чрез предметите и домашните котки и как е свързан с различни рестриктивни мерки. Заедно с екип от други вирусолози, Щреек проведе проучване в района на Хайнсберг, където има доста висок процент на коронавирусни инфекции. Изследователите посетиха домовете на заразени хора, интервюираха ги и взеха проби от различни предмети, като дръжки на врати, мивки, дистанционни за телевизори и други.
„Един резултат от изследването вече го предадохме в медиите – това, че почти всеки от заразените е загубил обонянието и способността си да усеща вкуса. Това траеше при хората няколко дни, след това всичко се връщаше, но не за дълго. Това си е симптом, който не беше забелязан по-рано. Една медицинска сестра ми разказа как се опитвала да помирише оцет, за да разбере дали все още има обоняние или не, и се объркала от това. Ние дори не повярвахме на първия пациент, който ни каза за това, защото смятахме, че той има проблеми с психиката заради карантината ... Вярно е и, че ние все още нищо не знаем със сигурност и вярваме, че това все още ще се появява до края на заболяването. Казват, че ще са засегнати и други нерви. От Иран получихме съобщение, че в някои случаи е засегнат слухът. Хората съобщават за кратка загуба на слуха, но след това той се връща. Ние не видяхме загуба на слух, а само загуба на обоняние и вкус".
Екипът на Щреек също провери за наличието на вирус и в домашните котки и в нито една от тях не е открито заболяване. Но на дръжките на вратите и други предмети бяха открити „ДНК и РНК на мъртъв вирус, от който учените не успяха да получат жив вирус“, така че е невъзможно да се заразим от такъв вирус. На въпроса на водещия колко дълго може да остане жив вирусът на повърхността, Щреек отговори: „Все още не знаем, но ние бяхме в къщите с много сериозно заразени хора и въпреки това не намерихме нито един жив вирус на нито една повърхност ... Считам, че в момента е необходимо да се събират данни и да се определят фактите и въз основа на това да се правят препоръки и да се вземат решения".
По време на беседата се оказа, че институтът „Робърт Кох“ не е провеждал подобни изследвания.
„Изненадах се, че не са направили това - призна Щреек - Отначало не предприехме никакви действия от наша страна, защото решихме, че е отговорност на федералните власти да проведат такова проучване. В крайна сметка те ни дават препоръките относно диагностичните методи: кой трябва да бъде тестван и кой не. Когато разбрах, че Институтът „Робърт Кох“ не е провеждал подобно проучване и няма да го провежда, си помислих, че ние като вирусолози можем на наша отговорност да направим това. Разбира се, просто бих могъл да си свърша обичайната работа и да не си добавям повече, но вярвам, че подобно проучване трябва да се направи, за да можем да намерим отговори за политиците и гражданите".
Като пример за успешно управление на ситуацията с вируса Щреек посочи Южна Корея: „Смятам, че направеното в Южна Корея е наистина добро решение: да се проведат много тестове и ако намерят група хора с положителни тестове за коронавирус, тогава те да са изолирани, но без да има карантина в цялата страна. Там бяха проучени контактите и бяха тествани и приложени мерки. Това според мен е много добра стратегия, която би била подходяща за държава като Германия, защото имаме възможност да проведем много тестове".
„Започнахме това проучване, за да открием фактите, да разберем колко процента имаме тъмни числа, колко са заразени и каква смъртност имаме, да видим какви са пътищата на инфекция, които наистина трябва да прекъснем или предотвратим, и какво няма смисъл да се прави или къде мерките могат да бъдат отслабени. Например, никога не сме виждали инфекция във фризьорските салони, но те вече са затворени".
На въпроса на водещия има ли смисъл да се позволи на хората да посещават хранителните магазини, като взимат мерките за сигурност, но да им забранят да посещават магазините за дрехи, Щреек отговори:
„Все още просто не знаем дали поне веднъж някой се е заразил или не. Вярвам, че като учен и вирусолог е важно в крайна сметка да решаваме какво знаем и какво не знаем. Ние знаем доста добре, че инфекцията е безконтактна. Докосването до дръжки, компютри и т.н. не е начин за предаване на инфекцията, но знаем, че там, където танцуват един до друг и където има партита, там има много заразени. Сега основното е да разберете нюансите: кога може да се появи инфекция и кога не. И те трябва да се превърнат в определящите линии, по които трябва да решим какви мерки могат да бъдат отслабени".
По отношение на позицията, която Швеция зае в цялата тази ситуация, Щреек заяви следното: „Шведите постъпиха много смело политически, защото другите правителства предприеха много по-строги мерки. Мисля, че не правят нищо погрешно, защото знаем какво влияе върху предаването на вируса - това е близостта и времето, прекарано със заразен човек. Тоест, ако седят един до друг и, например, леко „пръскат слюнки“ един върху друг, тогава може да настъпи заразата, а шведите настояват да се спазва дистанция, да не се събират в големи групи, но нормалният живот да продължава. Те също настояват да се мият ръцете и да мислят един за друг. Ако някой се почувства болен, той остава вкъщи. Самият аз не знам какво ще се случи, защото тези мерки току-що са взети, и не мога сериозно да кажа, че тук дали числата ще се увеличават или намаляват. Нито един вирусолог не може да ви каже това, но не мисля, че идеята е лоша".
(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)