Проф. Роберт Димитровски, експерт по мениджмънт на знанието: Образованието е най-важният бизнес в страната, в който трябва да се инвестира

Проф. Роберт Димитровски е роден в Битоля, Северна Македония. Завършва Юридическия факултет на Скопския университет. Има магистърска степен по мениджмънт и докторска степен по управление от Скопския университет по програмата от Маастрихт. Работил е в Държавните университети в Скопие и Битоля и още два частни университета в Република Северна Македония. Той е един от най-разпознаваемите македонски учени в чужбина, както и водещ експерт в сферата на мениджмънта на знанието. В последните години се е посветил в създаването на социална мрежа между образователните и научни институции на Балканите.

- Проф.Димитровски, ще бъде интересно да ни разкажете по-подробно за Вашите научни и изследователски интереси?

- По професия съм професор по управление. Моята магистърска степен получих в Държавния университет в Скопие, а по-късно защитих и докторска степен по управление.Може да се каже, че аз съм един от малкото в Северна Македония, които смятат, че реализирането на висше образование чрез частни образователни институции ще доведе до качествено ново равнище на същото. Моята сегашна работа като директор на Научноизследователски институт по управление в Скопие ми дава основание да смятам, че това е добра форма на развитие. Бил съм два мандата ректор и два мандата като декан на факултет. Тясната ми научна специалност е общо управление на малък и среден бизнес, планиране, управление на човешките ресурси, проектно управление и управление на промяната. В годините съм разработил 29 учебника и учебни помагала по различни учебни дисциплини. Едно от предизвикателствата бе да ръководя националната образователна обсерватория в Република Македония. Участието ми в повече от 50 проекта, ръководството на 100 дипломанти и над 30 докторанти могат само да допълнят широкото взаимодействие през последните десетилетия.

- Вие сте ръководител на Научноизследователския институт за управление на знанието в Скопие. Представите неговия профил и ни разкажете за специализацията му.

- Институтът е основан като частна организация. Необходимостта и идеята дойдоха преди 15 г. от липсата на научни и изследователски институции, които се занимават с развитието и повишаването на качеството на преподаване в училище и на преподавателите заети във висшите училища.

Разбира се че е имало подобни дейности, които се осъществяваха от самите университети, но на тях не се отделяше достатъчно внимание. За съжаление научноизследователската дейност е в по-лошо състояние от образователната. При осезаемия недостиг на студенти към настоящия момент по-голямата част от образователните институции в Република Северна Македония, пък и в другите съседни държави, са обърнати към образователната функция, отколкото към научноизследователската.

Ясно е, че науката и изследванията са на по-заден план и реално те изостават в своят напредък и развите. Това е обособило празно пространство в тази област, което рано или късно ще бъде запълнено. И тогава, и сега вярвам, че при реализирането на специфичен подход за осъществяване на качествена научноизследователска дейност, но той заслужава внимание и най-вече подкрепа от държавата и институциите в тази област. Ето защо концепцията за създаване на образователна и научната среда и реалната подкрепа на университетски преподаватели е особено важна и има място в перспективното развитие на тази дейност.

По осъществяването на реформата на средното ниво на образователния процес първоначално изпитвахме липса на усет към образователната част, която не беше променяна достатъчно дълго време. След това имаме недостатъчна подкрепа за научния процес и липсата на организиран подход за създаване на среда за академични знания. Преподавателите останаха в собствения си свят на лично възприятие за израстването си и при създаването на цялостна, академична среда. Оцеляването като елемент на развитие се прояви в най-лошата си форма. Възникването на много частни висши училища, което бе предшествано от изискванията на бизнес средата от качествено и адаптирано образование. Проблемът е в това, че на практика не съществува реална конкурентоспособност, чрез която и държавните и частните университети биха установили колаборация за общо развитие.

И все пак общественото развитие се определя от реализираните ключови политики. Образователния процес винаги се е финансирал с недостатъчно от необходимите средства, а амбициите и желанията.

И все пак средата в обществото се определя от ключови политици. Образованието винаги е живяло с малко средства, а амбицията и желанието за реализация и самореализация във време, когато хората са били "приблизително равни", дадоха някакви резултати. Липсата на силна държавна подкрепа в образованието и науката не е необходимо да се доказва - това е видимо във всяка статистика. Третирането на образованието като ПОТРЕБИТЕЛ в социалната система допринесе за тази ситуация. Затова може да е крайно време да признаем, че образованието е най-важният бизнес в страната, в който да инвестираме, ако искаме да го имаме всички: бизнес, държава, хора. Така че може би създаването на ваучерна система, в която студентът избира къде да сложи парите си, е най-добрият модел, поне засега. Това ще създаде качество, а не да подхранва количество. Чрез него всички образователни институции ще бъдат позиционирани по най-реалистичния начин. Голяма част от образователните пари няма да бъдат пропилени и всички, които отиват да учат в чужбина (разбира се с намерение да останат там), няма да харчат ваучерите си и да освободят средства, които ще бъдат допълнително изразходвани за наука.

- Моля да разкажете за основните дейности и философия на този институт?

- Областта на научните изследвания, в които развиваме своята дейност са социалните и хуманитарните науки, със специален акцент върху знанията и дейностите на нейното управление. Идеята е, че самото познание като продукт на човека се създава преди всичко в съответствие и споделяне във всички научни области. Основавайки се на максимата “Знанието е капитал на бъдещето”, което всъщност представлява мотото и веруюто на нашата работа. Ние се опитваме да намерим и да предадем знание на всички в света на глобалното общество. Само споделеното знание на всички нива на образователната ни система, като се има предвид, че това е непрекъснат процес на надграждане, може да осигури проспериращо бъдеще на обществото ни.

Студентите и институциите свързани с образованието и науката имат право и още повече задължението да създават знания. Тези знания трябва да се предават непрекъснато на реалния, производствен сектор на материалното производство, за да се създадат нови ценности като двигател на социалния и икономически прогрес. Ролята на университета в това отношение е от решаващо значение. Като се има предвид, че знанието се създава навсякъде и то е предизвикателство, когато човек няма достатъчно условия за всичко друго, което може да създаде. Поддържането на връзките между научните институции в тези условия е повече от необходимо. Учените биха правили всичко това напразно и безполезно, ако не го предадат на околните. Институтът разглежда и представя себе си като асоциация, която създава връзка за всички, които имат и искат да имат сътрудничество и споделяне на знание.

Ние имаме голямата активност през всички тези години и за това нашия институт си осигури признание не само на Балканите, но и в Европа. Институтът има стратегия за развитие за осъществяване на трансформирането му в организация, състояща се от на пет центъра, които ще създадат вътрешна конкурентоспособност на съвместима основа. Целта е да се повиши качеството на нашата работа, докато сме в процес на създаване на достатъчно добра академична база от знания, процес, създаден да създаде устойчивост, компетентност и безграничност.

- Вие организирате ежегодно едни от най-големите научни форуми с научна и практическа насоченост. В тях участват редица Балкански университети. Представете визията на тези научно-практически конференции, както и резултатите от тях?

- Още през 2008 г. Институтът в своята програмна ориентация, заяви, че ще се насърчава организирането на научни срещи на хора от системата на висшето образование с ориентация към проблемите на местно или национално ниво, както и ще споделя чуждия опит. През 2009 г. Бе организирана първата международна научна конференция, която се проведе в Охрид, с подкрепата на три научни институции. Конференцията имаше участници от пет балкански страни с 117 научни доклада.

Следващата конференция беше организирана с подкрепата на седем научни институции от три балкански страни и породи идеята, че има място за поне две международни срещи годишно. Третата конференция се проведе в Банско, България през ноември 2014 г., която насърчи вземането на решение, че тези срещи е необходимо да се регулярни и ще се провежда периодично в четири различни балкански страни.

И така от 2015 г. е създадена програмната ориентация за провеждането на четири конференции, които имат свое име и са континуум на тематичната област и дейностите. Така станалите вече традиционни всяка година, организирани от асоциация от 52 научни организации от 14 държави (15 университета и други факултети и институти), ние организираме следните тематични научни форуми: “Знание без граници”, “Преподавателят на бъдещето”, “Сила на знанието” и “Знания в практиката”.

Реализирането на тази политика се оказа успешна през годините. Само през изминалата 2019 г. Списанието, което издаваме KNOWLEDGE International Journal е публикувано в 7 броя с над 1350 статии. Досега списанието е публикувано в 38 броя. Всеки брой има 6 тома в 6 научни области според класификацията на Fraskati. През последните единадесет години списанието е публикувало над 8000 научни статии от представители на академичната общност от всички континенти (с изключение на Австралия). Нивото на качество на списанието е с DOI номер и има регистрация в редица бази данни, като- OJS (US Academic Platform), EBSCO, CrossRef, Index Copernicus, EuroPub, Global Impact Factor (1,832 за 2017 г.) и др.

Вече няколко години на всяка конференция представяме международни издания на университетски учебници и обсъждаме на кръгли маси актуални теми в областта на знанието и образованието.

Институтът е отворен за сътрудничество и кръгът от сътрудници, както институционални, така и индивидуални, непрекъснато се увеличава и този процес ще продължи и в бъдеще.

- В края на април предстои в Балчик студентска конференция, разкажете за нея?

- По инициатива на колеги от Филиала на Русенски университет в гр. Силистра и заедно с колегите от гр. Карлараш Република Румъния, Стара Загора, Пловдив и Бургас ние се съгласихме да помогнем студентите, които са в последния курс на обучение и да ги наставляваме в желанието им да напредват в своите разработки. Такъв организиран подход може да бъде основа за създаване на едно добро научно бъдеще и насърчаване на младите хора за развитие в академична кариера.

Предвид усложнената ситуацията, конференцията бе насрочена за 24-26 април. И вероятно ще сме възпрепятствани да я проведем по това време, то ще я превърнем във видеоконференция, а статиите ще бъдат публикувани в списанието.

- В гр. Будва, Черна гора предстои да се проведе поредната двадесет и пета научна конференция. Какви са основните акценти и теми на предстоящият научен форум?

- Той е планиран за периода от 29-31 май.Освен фокуса е знанието и практическото му използване и обмен. Тук основен елемент е преподавателят на бъдещето - какво и по-какъв начин да се осъществи това намерение. Очакваме около 300 участници и вече са получени заявки за участие на представители на повече от 15 страни. Да се надяваме, че дотогава пандемията ще бъде преодоляна, но ако това не се случи, ние ще публикуваме научните статии и те ще бъдат на разположение онлайн и ще реализираме видеоконференция. Вече успешно проведохме първата си видеоконференция на 27 март и има известен натрупан опит в това отношение. По време на конференцията ще се състоят и две тематични кръгли маси: “Нови модели и методи на учени в условията на промяна”.

- Какво бихте пожелали на българските учени?

- Промените, които се случват, имат по-широко отражение на местно ниво и като процес няма да подминат и България. За съжаление образованието в рамките на социално-икономическите и най-вече политическите промени, настъпили през последното десетилетие на миналия век, загуби позицията и нивото си. Има прекъсване на образователния процес, който е сегментиран в три основни стълба (начално, средно и висше образование). България има традиции в науката и образованието. Има натрупан опит и се осъществява добро сътрудничество в много български университети. Въпреки това, традициите се подхранват, сътрудничеството присъства, а откритостта към другите гарантира съпоставимост и изравняване. Със сигурност проектната дейност и работата в мрежа с други институции трябва да продължи и да се подобри, особено на регионално и глобално ниво, и най-вече в условия, при които има капацитет и учени, които могат да реализират този процес. Само учен, които притежава силна активност и е участващ в света на базите от знания, може да доведе до качество и да осигури признание като основа на една добра преподавателска и научната позиция.

Публикувано от Веселина Ангелова, кореспондент на "Труд" във Велико Търново

Този уебсайт използва "бисквитки"